Анализът на Институт за пазарна икономика /ИПИ/ показва защо е нужна реформа на настоящата съдебна карта и от какво зависи тя.
В България няма последователно застъпен модел на организация на съдебната власт. Следователно съдебната карта е сбор от всички съдилища и прокуратури без водещ критерий освен инстанционния. През годините към делението по йерархия се добавя и неспецифичното за България деление и според лицата, тъй като специализираните съдилища и прокуратури разглеждат дела на базата на този принцип. Недостатъците от това ясно проличават, когато трябва системата да бъде реформирана. А реформата на съдебната карта, преведено на разбираем език, означава оптимизиране броя на съдилищата и прокуратурите поради промяна в икономическите, демографските и политическите условия. Светът се променя, а България се смалява и остарява – както поколенчески, така и технологично. Смаленото по численост население, на места граничещо с обезлюдяване, и навлизането на новите технологии налагат тежкият институционален апарат да бъде прекроен.
Веднъж установени, съдебните райони в България трудно се променят. Опитът да бъдат регулирани броят и разположението на съдилищата с особени закони, най-често такива за административно-териториалното деление, не води до особен успех. Нито Законът за устройство на съдилищата (ЗУС) от 1899 г., нито радикалните виждания на следвоенното правителство на Стамболийски, нито тези, вложени в ЗУС от 1934 г. са резултатни или добре приети от всички деления на професионалната юридическа общност. Резултатът и от трите опита е организационен хаос и временно намаление на разходите за сметка на последващите усилия за възраждане и укрепване на съдилищата.
Тези и други подобни сравнения говорят за неефективността на българската съдебна система и са още един аргумент за нуждата от преначертаване на съдебната карта. Това не означава, че не трябва да се подобряват условията на работа на магистратите, но оптимизирана съдебна карта ще даде възможност за намаление на съпътстващите разходи за сгради и съдебна администрация. И това изглежда нетежка задача, ако паралелно с реорганизацията на съдебната карта се изпълнят всички мерки в стратегията за съдебна реформа в областта на електронното правосъдие.
Институционално присъствие по места без особена потребност на услугата правосъдие не е необходимо и закриване може да има. Поради това следва да се избере гъвкав модел с ясни параметри за приложение.
Приемането на механизми, по силата на които броят и териториалното разположение на съдилищата да бъде динамично и ревизирано през определен период от време не е чуждо на българския правен контекст. Макар и несработил на практика, този подход е присъщ на правната среда в България. Решаващ за ефективното прилагане на този подход е създаването на широк спектър (ветрило) от критерии, които да бъдат ясно проследими и отчитани както от статистиката, така и от администрацията и членовете на ВСС ежегодно, а натрупаните ежегодни данни – и през по-дълъг период от време:
– Брой на делата – степен на натовареност на съдиите;
– Структура на населението – вид на делата, вид на съдилищата и техните отделения и задълбочаване на специализацията, съответно увеличаване на щата според потребностите;
– Достъпността на правосъдието не означава близост, но ниският социален статус или напредналата възраст лишава приложението на съвременни технологии;
– Статутът на определени погранични/отдалечени съдилища да бъде отчетен;
– Снабдяване на съда с необходимата социална инфраструктура като служби и услуги;
– Брой магистрати на глава от населението в определена териториална единица – приема се стандарт за твърда база. Идеята не е чужда за българските юристи – случаят с нотариусите е именно такъв;
– Определяне на броя магистрати спрямо броя дела за териториална единица – това дава гъвкавост, но пък създава проблем с командироването на магистратите – болна тема за българското правосъдие, дългогодишен източник на вътрешна за системата корупция и облаги и несправедливо кариерно развитие.
Такъв усложнен модел ще изисква последователни усилия от страна на самия ВСС, приемственост в работата на отделните състави, поддържане на способна и компетентна съдебна администрация.
На преден план отново се очертават четирите важни пречки пред потенциална реформа на съдебната карта:
– Политически – съобразно волята на политически силните, съобразно финансовите и административни възможности на бюджета да се прекрояват съдилищата.
– Вероятното решение в действителност е хаотична смесица от закриване на съдилища и прокуратури по политически мотиви, без да се отчитат специфичните проблеми на населението и бизнеса. Този подход е много вероятен, ако съдим от резултатите до този момент в прокуратурата – публична дискусия за вече закритите 11 прокуратури липсваше.
– Социални – свързани с потребността от защита правата на гражданите и решаването на възникналите от това спорове.
– Юридически – промяна/подмяна на фокуса – от качество на правосъдието към неговата ефективност, профанизиране на правосъдието и повърхностно разглеждане на дела (правосъдие на поточна линия), превръщане на съдиите в единици, изработващи продукция, а не анализатори, зад чиято работа стои съдбата на конкретни хора и различна фактическа и правна сложност при делата, тоест прекалено тясна връзка между бюджетирането и съдебния „продукт“ (делата).
Какъв да бъде моделът най-добре може да бъде проверено през тестването на различни варианти в няколко съдебни района. Положителните последици от преначертаване на съдебната карта ще бъдат намаляване на общите разходи (бюджетът на съдебната власт, управляван от Съвета, ежегодно и неоправдано расте), възможност за увеличение на заплащането и подобряване качеството на правосъдието (неравномерната натовареност влошава качеството и задълбочеността на съдебните актове не по волята на магистратите).
Целия анализ може да прочетете във файла: Анализ – пълен текст
