Контрастът не би могъл да бъде по-ярък: президентът Джо Байдън, физически и политически слаб, председателства тази може би последна среща на върха на НАТО в момент, когато алиансът никога не е бил толкова силен, пише „Politico“.
Това напрежение не е отпаднало и сред служителите на НАТО от множество европейски държави, които казват, че са разтревожени от очевидното отпадане на Байдън и все по-загрижени от перспективата да видят пламенния защитник на алианса заменен през ноември от враждебно настроения Доналд Тръмп.
Представители на НАТО са едновременно натъжени от това как се е обърнала съдбата на Байдън и са разочаровани, че сюжетът е отклонил вниманието от това, което трябваше да бъде празнична среща на върха. Те също така все повече се примиряват с поражението му през ноември, което според тях може да спре или да преобърне скорошната инерция на 32-членния алианс, заплашвайки способността на Украйна да отблъсне натиска на Русия и по-широката стабилност, която е в основата на създаването на организация за нейната Студена война. Ето какво каза по темата високопоставен европейски дипломат:
„Много странно е усещането да си в Европа и да слушаш президента на Съединените щати и си по-стресиран дали той ще излезе от сценария, отколкото да си развълнуван да слушаш лидера на свободния свят. Притесняваш се дали той знае в каква посока върви или дали ще падне или какво ще забрави, или дали ще каже „Северна Корея“, когато има предвид „Южна Корея“. Това е просто странно преживяване.“
Докато гостуващите лидери аплодираха речта на Байдън и размениха топли усмивки и ръкостискания, те и помощниците го оцениха с остро съзнание за контекста на това, което е казал. Всички те регистрираха продължаващите последици от мрачното представяне на американския президент в дебата на 27 юни преди две седмици, продължаващото прокарване на съмнения сред демократите, които вече не вярват, че той може да победи Тръмп през ноември, и несигурността на момента, в който кандидатурата му изглежда зависи от всяка дума и стъпка.
„Той не изглеждаше добре“, призна базиран във Вашингтон дипломат от една от тези страни.
Колкото и внимателно да бяха наблюдавани думите и походката на Байдън през първите два дни на събиранията, неговата самостоятелна пресконференция в четвъртък вечерта ще бъде най-критичната част от седмицата, както за президента политически, така и за алианса.
„Бихме предпочели по-стабилна ситуация в САЩ“, продължи служителят, който, подобно на други интервюирани за тази статия, получи анонимност.
Преобладаващото съсредоточаване върху Байдън, според някои служители, отклонява вниманието от Тръмп и какво би означавало, ако републиканецът, който като президент укори съюзниците от НАТО, че не харчат достатъчно за отбрана и заплаши да се оттегли от алианса, се върне в Белия дом. Високопоставеният европейски дипломат добави:
„Всички се фокусират върху външния вид на Байдън и по-малко върху изявленията на Тръмп за НАТО.“
„Той не е много по-млад.“
В реч във Вашингтон във вторник вечерта не друг, а украинският президент Володимир Зеленски посочи президентските избори през ноември в САЩ като критични, като изрази оптимизъм, че САЩ ще останат ангажирани със защитата на страната му независимо от резултата, но призова членовете на НАТО да действат спешно и не да се чака ноември.
Иво Даалдер, бивш посланик на САЩ в НАТО при президента Барак Обама, потвърди, че съюзниците от НАТО, много от които вече са ускорили разходите за отбрана в отговор на войната в Украйна, ще продължат да работят за по-голяма стратегическа автономия, тъй като това става по-вероятно според тях че Тръмп може да спечели. Даалдер изтъкна:
„Съюзниците от НАТО разбират, че вероятността за администрация на Тръмп се е повишила драматично след дебата. Това е реалност, с която хората трябва да се справят, така че това означава по-голям обхват в лагера на Тръмп в краткосрочен план и повече решителност от страна на европейските съюзници да стигнат до място, където тези страни правят повече неща сами.“
Когато държавните глави пристигнаха в сряда сутринта за първата работна сесия от 75-ата годишнина на срещата на върха на НАТО, много от тях се редуваха един през друг пред микрофона, разположен пред дългия щранг, за да предложат встъпителните си думи, фокусирани най-вече върху единството на алианса и подкрепата за Украйна.
Но почти всички, които говореха, бяха засегнати от същите неудобни въпроси за отслабената политическа позиция на Байдън след дебата му с Тръмп и какво може да означава загубата му на изборите за алианса.
„Няма да коментирам тази тема“, категоричен бе гръцкият премиер Кириакос Мицотакис, който си тръгна, след като говори само няколко минути. Други отговориха най-вече с баналности относно зачитането на демократичния процес на Америка и изповядванията на вярата, че НАТО ще издържи, дори ако Тръмп бъде върнат на поста.
Александър Стуб, образованият в Америка президент на Финландия, една от най-новите членове на НАТО, се оплака за „токсичното“ ниво на политическа поляризация в САЩ, като същевременно заяви оптимистично, че Вашингтон ще продължи да се нуждае от европейски съюзници, дори ако Тръмп спечели през ноември.
„Разбира се, че очакваме избори по целия свят, а американските избори са много важни“, подчерта белгийският премиер Александър Де Кроо. Той допълни:
„Но нека бъдем пределно ясни, американските граждани са тези, които ще направят своя избор и това е избор, който ние ще уважаваме.“
Де Кроо, който се срещна с Байдън в Белия дом преди около месец, каза пред репортери, че смята, че президентът е бил „много ясен относно нашите цели“. Освен това той похвали речта си във вторник вечерта пред лидерите на НАТО в Mellon Auditorium като „изключително силно изявление“. Но когато го попитаха какво мисли за колебливото представяне на Байдън в дебата, Де Кроо се отдалечи, нетърпеливо отстъпвайки микрофона на друг лидер, чакащ да застане да изрази своята реч.
„Изключително неудобно е за нашите съюзници да бъдат задавани тези въпроси за умствената острота на Байдън“, коментира Брет Бруен, бивш служител на Държавния департамент при Обама. По думите му:
„Те имат своите подготвени опорни точки, но не е лесно.“
Тридневната среща на върха на НАТО, която приключва в четвъртък, беше нещо като развлечение за Байдън, докато той се бори да овладее нарастващата съпротива на демократите срещу кандидатурата му за преизбиране. Но въпреки трудността да се намери време за директен контакт с колебливите законодатели и донори, възможността да играе водеща роля на световната сцена, вярваха неговите помощници, може да извърви дълъг път към успокояване на съмненията и напомняне на вътрешните политически съюзници за важността на опита и споделени ценности.
Неговата силна и сравнително ясна встъпителна реч във вторник подчерта неговия ангажимент и ангажимента на НАТО към отбраната на Украйна и беше добре приета от законодатели и експерти.
„Всички го гледаха със затаен дъх, когато излезе на сцената“, обясни Рейчъл Рицо, чуждестранен старши сътрудник в Европейския център на Атлантическия съвет. Той твърди:
„Той успешно потуши притесненията, защото изглеждаше силен и президентски. Но възрастта му и способността му да върши тази работа още четири години със сигурност са въпроси, които европейските лидери все още си задават.“
Най-близките помощници на Байдън признават, че той не може да си позволи никакви публични спънки тази седмица на срещата на върха във Вашингтон, особено на пресконференцията с високи залози в четвъртък, според двамата служители. И дори тогава, предвид нарастващия хор от поддръжници, които го призовават да прекрати кампанията си, това може да не е достатъчно.
Докато Байдън поздравяваше всички 31 лидери и позираше за снимки в сряда, чуждестранните дипломати, наблюдаващи тези формалности и сценарийните встъпителни бележки на президента в началото на първата частна работна сесия, бяха залепени за движенията му, силно настроени към тенора на гласа му – чакане, в много случаи, за да видят версията на президента, която са видели в първия дебат.
Няколко чуждестранни лидери, по време на забележките си при пристигането си и на различни панелни дискусии, провеждащи се в кулоарите на срещата тази седмица, обърнаха внимание на нарастващата възможност Тръмп да се върне в Белия дом през следващата година. Мнозина изтъкнаха как 23 от 32-те страни членки са постигнали или надхвърлили споделената цел страните да харчат най-малко 2 процента от БВП за отбрана – основна пречка за Тръмп, който заплаши да изтегли САЩ от алианса на срещата на върха през 2018 г. в Брюксел, освен ако други държави не споделят повече от тежестта.
Външният министър на Дания Ларс Льоке Расмусен припомни, че Тръмп е прочел списък с нищожните нива на разходите на нациите на срещата на върха през 2018 г. „Сега нещата се промениха“, подчерта той, предполагайки, че понятието „устойчивост на Тръмп“ на алианса с нови ангажименти за разходи и инициативи, насочени към подкрепа на дългосрочната отбрана на Украйна и Европа, трябва да бъде преработено като „устойчивост на бъдещето“ на алианса. Ларс Льоке Расмусен припомни:
„Трябва да разберем, че е в наш най-добър интерес да харчим повече… и това ще ни даде надмощие спрямо всеки в Белия дом.“
Но като се има предвид, че изолационистките наклонности на Тръмп са дълбоко вкоренени в САЩ – и са от десетилетия – редица лидери на НАТО са донякъде разочаровани, че фокусът върху Байдън може да заглушава по-широкото им послание към американската общественост по време на среща на върха на територията на САЩ.
„Американците трябва да чуят от всички нас, че проблемът не е Украйна“, заяви латвийски външен министър Байба Браже:
„Проблемът е Русия.“
Един служител от страна от НАТО, на когото беше предоставена анонимност, за да говори по-откровено, оплака, че малко от значимите и съществени действия на срещата на върха – включително обявяването на системи за противовъздушна отбрана за Украйна, обещание, че Украйна е на „необратим“ път към НАТО членство и големи инвестиции в отбранителна промишлена база — няма да пробие, поне с аудитория в САЩ.
„Всичко, което американците търсят на тази среща на върха, е снимката на Байдън със съюзници“, каза служителят и добави:
„Наистина сме загрижени, че светът по същество ще остане без лидери през следващите няколко месеца и тогава не знаем какво ще последва след това.“
Тази нервност относно перспективата Тръмп отново да оглави най-незаменимата страна-членка на НАТО се усеща дълбоко сред официални лица и много държавни глави, чиито уверени изявления за това, че алиансът запазва скорошната си инерция, се противопоставят на други изрази на истинска несигурност.
„Надявам се, моля се и очаквам трансатлантическият алианс да бъде силен и жив и през следващите години“, изтъкна датският премиер Мете Фредериксен във вторник по време на събитие в Съвета за международни отношения. Той добави:
„Надяваме се, че каквото и да се случи в САЩ, това ще бъде така.“
Въпреки че все още има време Байдън да се откаже от кампанията си, много гостуващи служители вече не вярват, че той ще бъде преизбран, ако остане в надпреварата. Министърът на отбраната на Естония Хано Певкур, от една страна, отговори на въпрос по-рано тази седмица относно бъдещата подкрепа на САЩ за Украйна, като намекна, че отговорът няма да бъде ясен до януари, като говори за завръщането на Тръмп като предрешено.
„Бих искал да видя какво ще направи новата администрация“, подчерта Певкур и попита:
„Какво се случва през януари, когато новият президент встъпи в длъжност?“
Владислав Панев разкрива кой е верният път за реализиране на потенциала на България
