През изминалата седмица в Израел имаше въздишка на облекчение, когато съдиите в Международния съд /МС/ не уважиха искането на Южна Африка да спре израелската военна кампания в Газа, съобщава „Politi“.
Въпреки това, временните мерки, които съдът издаде – инструктиране на Израел да предприеме стъпки, за да предотврати извършването на геноцид на своите войски, да накаже действията на подбуждане към геноцид и да подобри хуманитарната ситуация – все още представляват проблеми за премиера Бенямин Нетаняху. И това означава, че Израел все още не е излязъл от Международния съд.
Вече готови да издават изявления за бойни действия преди решението, аргументът на израелските официални лица беше, че съдиите в Хага са в джобовете на собствените си страни. Ето какво коментира пред медиите Алън Бейкър, експерт по международно право и бивш посланик на Израел в Канада:
„Не може да се разчита на съда да следва чисто нормите на справедливостта.“
Междувременно Мичъл Барак, бивш съветник на покойния израелски президент Шимон Перес, описа Международния съд като „съд на кенгуру“.
„На кого му пука? На кого му пука какво казва Международния съд?“, избухна той.
И може би така. Някои научни изследвания наистина откриха причина за безпокойство в съда, твърдейки, че съдиите от Международния съд показват модел на пристрастие.
Въпреки това публичната фасада прикрива скрито безпокойство. Израел много го е грижа за Международния съд и беше разтревожен, че е групиран с Русия, която получи съдебно искане да спре военната си кампания срещу Украйна през март 2022 г. И преди временното решение от миналата седмица висши служители признаха частно пред „Politico“, че се страхуват, че съдът ще постави Израел в трудно дипломатическо положение. Те също така признаха, че заповедта за спиране би обезпокоила вече развълнуваните западни съюзници, някои от които призоваха за прекратяване на огъня и всички от които отчаяно се нуждаят от такова.
„Да, едно неблагоприятно решение рискува допълнително да подкопае подкрепата на Запада за нашата цел да смажем Хамас.“
Това заяви служител пред „Politico“, след като му беше предоставена анонимност, за да обсъди случая с геноцида. Така че, когато 17-членният панел реши да не уважи искането на Южна Африка за спешно спиране, докато продължава да разглежда цялостния случай, обвиняващ страната в ръководен от държавата геноцид, имаше, образно казано, високи пет.
„Гнусният опит да се откаже на Израел това основно право е явна дискриминация срещу еврейската държава и беше справедливо отхвърлен“, заяви Нетаняху в кратко телевизионно изявление.
След месец обаче Израел трябва да докладва на съда за напредъка си. И въпреки че страната изпитва облекчение, че няма заповед за спиране, сериозността на решението от миналата седмица започна да се усеща. Разкритикувайки Международния съд за отказа да отхвърли обвиненията в геноцид, повдигнати от Южна Африка, Нетаняху заяви:
„Самото твърдение, че Израел извършва геноцид срещу палестинците, не е просто невярно, то е възмутително.“
А други бяха още по-яростни, като крайнодесният министър на националната сигурност Итамар Бен-Гвир, който обяви:
„Решението на антисемитския съд в Хага доказва това, което вече беше известно: Този съд не търси справедливост, а по-скоро преследването на еврейския народ.“
Но освен непосредствената обида, която израелците изпитват от отказа да отхвърлят делото за геноцид, заведено срещу страна и народ, които са преживели геноцид отново и отново – както и отричането на правото на еврейската държава да съществува – има също нарастваща тревога, че Изпадналият в затруднение лидер на страната е изправен пред някои критични проблеми преди следващото изслушване.
Първата е, че той просто не може да затвори устата на хора като Бен-Гвир в неговия буен кабинет и техните коментари са мелница за мелницата на клеветниците на Израел, дори цитирани от съда в решението му да издаде поредица от временни поръчки. Беше лесно да се види, че случаят с Израел ще бъде усложнен от честите спорни публични забележки, направени от хардлайнерите в правителството на Нетаняху, намеквайки за възможното анексиране на Ивицата Газа и експулсирането на палестинците от крайбрежния анклав. Следователно министър-председателят призова крайнодесните и религиозните националисти в неговата коалиция да млъкнат и да „внимават с думите си“, напомняйки им, че „всяка дума има значение, когато става въпрос за дипломация“.
Въпреки това министър Гидеон Саар все още публично обяви, че Газа „трябва да бъде по-малка в края на войната“ и че „който започне война срещу Израел, трябва да загуби територия“. А министърът на наследството Амихай Елияху предизвика международно възмущение, когато се замисли дали Израел трябва да хвърли ядрена бомба върху Газа – мисъл, която по-късно настоя, че е просто „метафорична“.
Тези коментари несъмнено бяха в съзнанието на съдиите от Международния съд – южноафриканските защитници се възползваха много от тях, когато представиха първоначалния си случай срещу Израел, твърдейки, че е нарушил Конвенцията за геноцида от 1948 г. И при издаването на решението президентът на МС Джоан Донохю отбеляза част от риторичното дехуманизиране на палестинците, предполагайки, че те колективно са предоставили подозрение за подстрекаване към геноцид. По този начин, след решението от миналата седмица, Нетаняху призова членовете на кабинета да ограничат езика си още веднъж – призив, който вече беше игнориран. През уикенда група министри и законодатели проведоха конференция в подкрепа на заселването в Йерусалим, където изтъкнаха визия за възстановяване на израелските селища в Газа след войната, обръщайки изтеглянето на Израел от анклава през 2005 г.
Нетърпеливи да играят в собствената си галерия и да запазят електоралната подкрепа – или дори да я увеличат – Бен-Гвир и министърът на финансите Безалел Смотрич изнесоха основни речи на конференцията, организирана от Nachala, група, защитаваща разширяването на селищата, които се считат за незаконни от международните органи. Директорът на Nachala Даниела Вайс коментира пред репортери, че ивицата трябва да стане част от „земята на Израел“, докато Бен-Гвир каза, че сега е моментът да се развият израелските селища в Газа и да се „насърчат“ палестинците да напуснат.
Всичко това противоречи на настояването на Нетаняху, че Израел „няма намерение да окупира за постоянно Газа или да разселва цивилното й население“. И с всеки изминал ден става все по-ясно, че той не може да накара крайнодесните си коалиционни партньори да се справят – и че ако се опита да ги дисциплинира, рискува правителството му да се разпадне, ускорявайки случването на избори, които почти сигурно ще загуби.
Някои анализатори оспорват това, като твърдят, че Бен-Гвир и неговата кохорта не искат да предизвикат разпадане на управляващата коалиция и че основната им цел е да накарат центристите да напуснат военния кабинет, надявайки се, че това ще ги отслаби преди евентуални избори . И това може да е така, но все още няма да помогне на Нетаняху с Международния съд.
Вторият проблем, пред който е изправен Нетаняху преди доклада за напредъка на Международния съд, е, че ако той наистина иска да успее да унищожи Хамас, хуманитарната криза в Газа само ще се влоши.
Понастоящем военната кампания на Израел е забавена, като израелските отбранителни сили се отдалечават от широкомащабни сухопътни операции и въздушни удари, за да провеждат по-насочени мисии. Но това накара Хамас да се прегрупира в северната част на ивицата и да възстанови контрола в райони, включително части от град Газа и бежанските лагери Джабалия, Шеджая и Шаати, според академик Майкъл Милщайн, бивш ръководител на отдела по палестинските въпроси. Това повдига нещото, което вероятно ще се окаже решаваща дилема за Нетаняху – или да възобнови въздушните удари срещу Хамас, което ще влоши хуманитарната криза и ще го постави в противоречие с Международния съд, или да се задоволи с по-малко от целта на кампанията си да унищожи Хамас и да си навлече гнева на някои в разклатената му коалиция, вероятно ще я разбият.
Тежкото положение на цивилните в Газа вероятно ще се задълбочи през следващите седмици поради критичния недостиг на финансиране, пред който е изправена Агенцията на ООН за подпомагане и работа на палестинските бежанци (UNRWA), след нарастващите твърдения, че част от нейния персонал е участвал в октомврийските 7 атаки. Следователно става все по-вероятно следващата среща на Израел с Международния съд да се окаже по-предизвикателна от първата – и единственото нещо, което може да промени това, е продължително прекратяване на огъня за облекчаване на хуманитарната криза.
