Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху заяви, че е казал на Съединените щати, че се противопоставя на създаването на палестинска държава след края на конфликта в Газа, съобщава „BBC“.
На пресконференция предизвикателният Нетаняху се зарече да продължи офанзивата в Газа „до пълна победа“ – унищожаване на „Хамас“ и връщане на останалите израелски заложници, като добави, че това може да отнеме „още много месеци“.
При близо 25 000 убити палестинци в Газа, по данни на ръководеното от „Хамас“ министерство на здравеопазването, и 85 % разселено население на ивицата, Израел е подложен на силен натиск да ограничи офанзивата си и да започне смислени преговори за устойчив край на войната.
Съюзниците на Израел, включително САЩ, както и много от неговите противници, настояват за възраждане на отдавна отложеното „решение за две държави“, при което бъдеща палестинска държава ще съществува редом с израелска. Надеждата на много кръгове е, че настоящата криза може да накара враждуващите страни да се върнат към дипломацията като единствената реална алтернатива на безкрайните цикли на насилие. От коментарите на Нетаняху обаче се вижда, че намерението му е точно обратното. В свое изявление пред репортери след последните коментари на Нетаняху, говорителят на Съвета за национална сигурност на САЩ Джон Кърби призна, че САЩ и Израел „очевидно“ виждат нещата по различен начин.
По-рано в четвъртък Нетаняху заяви, че Израел трябва да има контрол върху сигурността на всички земи западно от река Йордан, което би включвало територията на всяка бъдеща палестинска държава. Той изтъкна:
„Това е необходимо условие и то е в противоречие с идеята за (палестински) суверенитет. Какво да правим? Казвам тази истина на нашите американски приятели, а също така спрях опита да ни бъде наложена реалност, която би навредила на сигурността на Израел.“
Нетаняху е прекарал голяма част от политическата си кариера в противопоставяне на палестинската държавност, като само миналия месец се похвали, че се гордее, че е предотвратил създаването ѝ, така че последните му забележки не са изненада. Но съвсем публичното отхвърляне на дипломатическия натиск на Вашингтон и решимостта да се запази сегашният военен курс показват, че пропастта между западните съюзници на Израел се разширява.
След атентатите от 7 октомври – най-тежките в историята на Израел, когато въоръжени лица от „Хамас“ убиха около 1300 израелци и взеха около 240 заложници – САЩ подкрепиха правото на Израел да се защитава. С нарастването на броя на жертвите в Газа и множеството ужасни сцени там обаче западните правителства призоваха Израел за сдържаност.
Белият дом неведнъж се е опитвал да повлияе на военната политика на Израел: настояваше за повече прецизно насочвани оръжия вместо повсеместни въздушни удари; възпираше сухопътната офанзива; и призоваваше за двудържавно решение с роля на Палестинската власт в Газа след края на конфликта. Кърби заяви, че САЩ са били „изключително ясни“ относно това как искат да изглежда Газа след войната. Той подчерта:
„Искаме управление в Газа, което да е представително за стремежите на палестинския народ, той да има право на глас и да определя как да изглежда то и да няма повторна окупация на Газа.“
Съветите на Вашингтон често са „минавали покрай ушите“ на Израел или са били посрещани с категоричен отказ – често публично, по време на посещенията на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен. Това, от своя страна, засили разочарованието в някои американски кръгове от очевидната всеобща подкрепа на администрацията на Байдън за Израел, с остри призиви да се поставят условия за американската помощ за близкоизточния съюзник.
Коментарите на израелския министър-председател ще зарадват намаляващата подкрепа за него и крайно десните министри, които подкрепят правителството му. Но те ще разтревожат онези у дома и в чужбина, които все повече се ужасяват от човешката цена на тази война. Последните социологически проучвания показват, че повечето израелци искат той да даде приоритет на връщането на останалите заложници у дома пред потенциално невъзможната цел да унищожи „Хамас“.
