Доналд Тръмп и Джо Байдън може би нямат много общо помежду си, пише „BBC“. Но когато става въпрос за връзките им с високопоставени съдебни преследвания, те звучат по сходен начин – дори и в лицето на възмущението на опонентите и някои от собствените им партии.
При обявяването на „пълното и безусловно“ помилване на Хънтър Байдън в неделя вечер Джо Байдън осъди това, което определи като несправедливо съдебно преследване на сина му. Ето какво коментира Байдън:
„Никой разумен човек, който разглежда фактите по делата на Хънтър, не може да стигне до друго заключение, освен че Хънтър е бил отделен само защото е мой син – а това е неправилно.“
Критиките на президента към политизираната съдебна система повториха тези, които Тръмп редовно отправя – може би най-ярко по делото в Ню Йорк, свързано с плащанията на „тихи пари“ на филмовата звезда за възрастни Сторми Даниълс. Този обвинителен акт в крайна сметка доведе до осъждането на бившия президент по множество обвинения за фалшифициране на бизнес документи с цел прикриване на нарушения при финансирането на предизборни кампании.
„Това, което се случва в Ню Йорк, е безобразие“, коментира републиканският сенатор Линдзи Греъм от Южна Каролина, довереник на Тръмп, за процеса за „тихите пари“ на бившия президент. Той добави:
„Смятам, че това е избирателно преследване с политически цели.“
Какви прилики има между делата?
Делата на Хънтър Байдън и на Тръмп, свързани с укриване на парични средства, имат забележителни прилики – такива, които подхраниха атаките срещу съдебния процес.
И двете дела са заведени в съда през 2024 г., години след въпросните инциденти. Плащанията на Тръмп към Даниълс са извършени през 2016 г. Заявлението за пистолет, в което Хънтър Байдън отрича употребата на наркотици, е от 2018 г., а фалшивите му данъчни декларации са от 2016 до 2019 г. И двете дела придобиха резки обрати, след като изглеждаше, че няма да стигнат до съдебен процес. Изглеждаше, че разследването на Тръмп в Ню Йорк ще бъде прекратено, когато Алвин Браг беше избран да замени Сайръс Ванс като прокурор на Манхатън. Сделката за признаване на вина, в резултат на която Хънтър Байдън щеше да признае вината си, но да не изтърпи наказание лишаване от свобода, се провали в последния момент на фона на въпроси от страна на председателстващия съдия. И двете дела също така бяха свързани с прилагането на съществуващия закон при нови или необичайни обстоятелства.
Основните престъпления, свързани с финансирането на предизборната кампания в случая „Тръмп“, бяха федерални, а не щатски нарушения, които американските правителствени прокурори вече бяха решили да не преследват. Рядко делата за прилагане на оръжие като това на Байдън се преследват без връзка с по-сериозни нарушения. А нарушенията му, свързани с укриване на данъци, бяха решени чрез обратно плащане и глоби – решение, което обикновено избягва наказателни обвинения.
Всъщност юридическият екип на Тръмп направи изрични сравнения между двата случая в юридическа документация от вторник, в която се посочва помилването на Хънтър Байдън като причина за отхвърляне на нюйоркската присъда на Тръмп.
„Президентът Байдън твърди, че „суровата политика е заразила този процес и това е довело до съдебна грешка“ – пишат адвокатите на Тръмп. И продължават:
„Тези коментари се равняваха на изключително осъждане на собствения [Департамент по правосъдие] на президента Байдън.“
„Това дело никога не е трябвало да бъде завеждано“, заключават те.
Какви са разликите?
Разбира се, между двата случая има значителни разлики. Хънтър Байдън никога не е заемал публична длъжност. А нюйоркското дело за пари за мълчание е само едно от многобройните съдебни преследвания срещу бившия президент, няколко от които се отнасят до много по-сериозни и скорошни предполагаеми престъпления. Тръмп обаче не прави разлика между тях, като твърди, че всички разследвания срещу него са политически мотивиран „лов на вещици“, целящ да навреди на изборните му перспективи.
Като оставим настрана различията, и Тръмп, и Бидън повдигнаха сходни въпроси за това дали политиката неправомерно е повлияла на делата им, въпреки че демократите настояваха, че процесът срещу Тръмп е бил правилен, а републиканците разглеждаха процеса срещу Хънтър за притежание на оръжие и признаването на вина за укриване на данъци като раздаване на правосъдие.
Според Кевин Макмунигъл, професор по право в Университета Кейс Уестърн Ресърв и бивш помощник-прокурор на САЩ, твърдението, че политиката влияе върху прокурорските решения, е до голяма степен неточно. Той обаче отбелязва, че обществеността може да не оценява факта, че зад това кога и дали да се повдигне обвинение за престъпление стои сложна калкулация. Макмунигъл подчерта:
„Конгресът и щатските законодателни органи обичат да приемат наказателни закони и рядко ги отменят поради политическите съображения.“
И беше категоричен:
„Всеки иска да бъде строг към престъпността. В крайна сметка се получава така, че законовите книги са пълни с престъпления, много от които не се преследват.“
Той добавя, че не е известно, че тези закони често се пренебрегват от прокурорите. И признава:
„Трудно е за хората да го разберат.“
Тази липса на разбиране би могла да бъде достатъчна причина за тези, които са от двете страни на острото политическо разделение в Америка, да възприемат двоен стандарт, когато става въпрос за американската правосъдна система – особено когато става въпрос за дела с висок обществен интерес, в които са замесени държавни служители или техните семейства, и особено когато самите политици са тези, които подклаждат огъня.
Какво може да означава помилването на Байдън за Тръмп?
Независимо от това дали обвинителните актове са били подходящо упражняване на прокурорска преценка, както Тръмп, така и Хънтър Байдън са осъдени за своите престъпления.
Благодарение на помилването си Хънтър Байдън няма да понесе никакви последствия за това. И тъй като Тръмп се готви да се върне в Белия дом, изглежда все по-вероятно, че естеството на високия му пост ще го предпази от присъда за осъждането му. Това вече доведе до прекратяване на федералните дела срещу него.
Общественото мнение за двоен стандарт за богатите и влиятелните може би не е толкова неоснователно.
„Вярата на американците в министерството на наказателното правосъдие е подкопана“, казва Джон Гиър, професор по политически науки в университета Вандербилт и ръководител на неговия Проект за единство и американска демокрация. Той обаче добавя, че твърденията за селективно преследване са „камъче, хвърлено в много голямо езеро“, в сравнение с по-широките проблеми, които стоят на дневен ред. Той изтъква:
„Справедливостта никога не е била сляпа. Имало е обаче периоди, в които то е било по-безпристрастно от други.“
Според него последните събития отразяват нарастващото обществено недоверие към всички политически институции – включително Конгреса, президентството и Върховния съд.
Тръмп се възползва от това недоверие към институциите, като се обяви срещу „блатото“ в правителството и обеща мащабни реформи, каквито неговите поддръжници смятат, че по-утвърдените политици не са в състояние или не желаят да осъществят.
Ако се разгледат в контекста, продължаващите оплаквания на Тръмп от политическо преследване и неотдавнашното приемане на подобни твърдения от Байдън са отражение на по-широка криза на американското доверие в правителството – криза, от която и двамата политици са се възползвали, когато обстоятелствата са ги поставили на неудобен правен терен.
Използването от страна на Байдън на Тръмпианската реторика, за да обясни упражняването на президентската власт за защита на сина си, може само да помогне на бъдещия президент да намери повече подкрепа, за да замахне с трошачката към институциите, на които Байдън отдавна служи и обещава да защитава.
Китай забранява износа на ключови минерали за САЩ в момент на засилване на търговските търкания
