През Студената война и десетилетията след това нищо не можеше да убеди финландците и шведите, че ще е по-добре да се присъединят към НАТО – досега, пише „Асошиейтед прес“.
Нахлуването на Русия в Украйна промени дълбоко перспективите за сигурност на Европа, включително за неутралните от скандинавските страни Финландия и Швеция, където подкрепата за присъединяване към НАТО нарасна до рекордни нива. Проучване, поръчано от финландския оператор YLE тази седмица, показа, че за първи път над 50% от финландците подкрепят присъединяването към западния военен алианс. В съседна Швеция подобно допитване показа, че подкрепящите членството в НАТО са повече от тези против.
„Немислимото може да започне да се мисли“, написа в Twitter бившият шведски премиер Карл Билд, привърженик на членството в НАТО.
Нито една от страните няма да се присъедини към алианса за една нощ. Подкрепата за членството в НАТО нараства и намалява и няма ясно мнозинство за присъединяване в техните парламенти. Но признаците на промяна, откакто Русия започна своята инвазия миналата седмица, са безпогрешни.
Атаката срещу Украйна накара Финландия и Швеция да скъсат с политиката си да не предоставят оръжие на воюващи страни, като изпращат щурмови пушки и противотанкови оръжия в Киев. За Швеция това е първият път, когато предлага военна помощ от 1939 г., когато помага на Финландия срещу Съветския съюз.
Очевидно усещайки промяна сред северните си съседи, руското външно министерство миналата седмица изрази загриженост относно това, което определи като усилия на Съединените щати и някои от техните съюзници да „влачат“ Финландия и Швеция в НАТО и предупреди, че Москва ще бъде принудена да предприеме ответни мерки, ако се присъединят към алианса.
Правителствата на Швеция и Финландия отвърнаха, че няма да позволят на Москва да диктува политиката им за сигурност. Шведският премиер Магдалена Андерсон заяви:
„Искам да бъда изключително ясна: Швеция е тази, която сама и независимо взема решения относно нашата политика за сигурност.“
Финландия има конфликтна история с Русия, с която споделя граница от 1340 километра (830 мили). Финландците са участвали в десетки войни срещу източната си съседка, в продължение на векове като част от Шведското кралство и като независима нация по време на световните войни, включително две, воювани със Съветския съюз от 1939-40 и 1941-44. В следвоенния период обаче Финландия следва прагматични политически и икономически връзки с Москва, оставайки необвързана във военно отношение и неутрален буфер между Изтока и Запада.
Швеция избягва военните съюзи повече от 200 години, избирайки пътя на мира след векове на война със съседите си.
И двете страни сложиха край на традиционния неутралитет, като се присъединиха към Европейския съюз през 1995 г. и задълбочиха сътрудничеството си с НАТО. Въпреки това, мнозинството от хората в двете страни останаха твърдо против пълноправното членство в алианса – до агресията на Русия срещу Украйна. Проучването на YLE показа, че 53% са за присъединяването на Финландия към НАТО, като само 28% са против. Проучването показва има гранична грешка от 2,5 процентни пункта и включва 1382 респондента, интервюирани от 23 до 25 февруари. Нахлуването на Русия започна на 24 февруари.
„Това е много значителна промяна“, каза старши изследовател Мати Песу от Финландския институт по международни отношения.
„Имахме ситуация през последните 25-30 години, в която мненията на финландците за НАТО бяха много стабилни. Изглежда, че сега се е променило напълно.“
Въпреки че отбелязва, че не е възможно да се направят заключения от едно допитване, Песу каза, че не е настъпила подобна промяна в общественото мнение след войната на Русия с Грузия през 2008 г. и анексирането на Кримския полуостров през 2014 г., „така че това е изключение“.
В Швеция допитване в края на февруари, поръчано от шведската обществена телевизия SVT, установи, че 41% от шведите подкрепят членството в НАТО, а 35% са против, което е първият път, когато подкрепящите надхвърлят тези против.
Северното дуо, важни партньори за НАТО в района на Балтийско море, където Русия значително увеличи военните си маневри през последното десетилетие, силно подчерта, че само от тях зависи дали да се присъединят към военния съюз.
В новогодишната си реч финландският президент Саули Ниинисто подчерта, че „пространството на Финландия за маневриране и свободата на избор включват също възможността за военно обединяване и кандидатстване за членство в НАТО, ако ние самите решим така“.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг отбеляза миналата седмица, че за Хелзинки и Стокхолм „това е въпрос на самоопределение и суверенно право да изберете своя собствен път и след това потенциално в бъдеще също да кандидатствате за НАТО“.
Няма определени критерии за присъединяване към НАТО, но кандидатите трябва да отговарят на определени политически и други съображения. Много наблюдатели смятат, че Финландия и Швеция биха се класирали за бързо влизане в НАТО без дълги преговори и членството може да стане реалност до месеци.
Финландският премиер Санна Марин каза тази седмица, че нейната Социалдемократическа партия ще обсъди евентуално членство в НАТО с други партии, но не определи времева рамка. Тя каза, че всички са съгласни, че събитията от последните седмици са променили играта. Марин подчерта:
„Заедно виждаме, че ситуацията със сигурността се е променила забележително, откакто Русия нападна Украйна. Това е факт, който трябва да признаем.“
