Три научни издания, реализирани през настоящата година по Програмата за научната и художественотворческа дейност към Националната художествена академия /НХА/, ще бъдат представени в галерия „Академия“, съобщиха от ведомството. Това са:
– „Въведение в теоретико-историческото изучаване на пластическите изкуства“ с автор проф. д. изк. Чавдар Попов
– „Авторовият знак като самоидентификация във визуалните изкуства от античността до XX век“ с автор проф. д-р Зарко Ждраков
– „Изкуствознанието днес – състояние и перспективи“ – Сборник доклади от научна конференция, проведена в НХА в чест на научния и преподавателски принос на проф. д.изк. Чавдар Попов.
Във „Въведение в теоретико-историческото изучаване на пластическите изкуства“ на базата на обширен историографски материал и на многобройни библиографски източници е направен опит да бъде аргументирана и защитена необходимостта от изучаването на пластическите изкуства в единството на теория и на история. В тази връзка като един от основните проблеми се очертава необходимостта от изясняване на предметната област на изкуствознанието. В хода на изложението последователно е проследена историческата динамика и променящите се параметри както на нейните относителни граници, така и на вътрешната й структура, състояща се от отделни видове, жанрове и форми.
„Авторовият знак като самоидентификация във визуалните изкуства от античността до XX век“ е дългогодишен труд, в него се предлага нов метод за изследване на подписите, извън традиционния просопографски, възприети като идентификационни знаци в личното идейно-художествено пространство. Творците символично присъстват в своите произведения през всичките епохи и тази екзистенциалност поставя в нова светлина редица художествени явления от историята на изкуството.
Изяснен е характерът на някои оспорвани авторски подписи в българската наука – напр. в Александровската гробница, върху фиалите от Рогозенското и Панагюрското съкровище. Новият метод ревизира схващането за анонимността през Средновековието и дава основание за осмисляне на редица авторски белези в конкретен етно-културен контекст. Показателни в това отношение са: Мадарският конник, акростисите в „Именникът на българските ханове“, подписите на зографите в Боянската църква, „Св. Първоапостоли Петър и Павел“ в Търново и посвещението в Сеславския манастир на зографът св. Пимен Софийски. Знаковото подписване се наблюдава и в световното модерно изкуство, което прави книгата актуална за съвременните творци.
„Изкуствознанието днес – състояние и перспективи“ е сборник, който обединява голяма част от докладите, изнесени на научна конференция през 2018 година, посветена на личността и професионалната дейност на един от най-ерудираните и уважавани преподаватели в специалност „Изкуствознание“ – проф. д. изк. Чавдар Попов. Представените изследвания са ситуирани в разностранни области от историята и теорията на визуалните изкуства, с респективно различен проблемен обхват.
