„Ние идваме!“ с остро изказване срещу президента Румен Радев. Те написаха, публикуваме без редакторска намеса:
„Президентът на Републиката Румен Радев е поредният български политик, който е готов да жертва репутацията си, за сметка на интересите на „Лукойл Нефтохим Бургас“. Питането до Конституционния съд дали прекратяването на концесията на пристанищния терминал „Росенец“ противоречи на Конституцията е поредна стъпка, доказваща желанието на президента Радев да обслужи интересите на агресивния режим на президента Путин.
Ограничителните мерки в продължение на санкциите срещу Русия, гласувани в Народното събрание, са с оглед действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, а и в цяла Европа. Отнемането на концесията дава възможност за директен контрол върху пристанището на българската държава, в лицето на Министерството на транспорта. Това ще прекрати и съмненията за преминаване на контрабанда в нарушение на санкциите, чийто средства захранват войната и кръвопролитията. Странно поведение за човек, който непрекъснато твърди, че е за мирно решаване на конфликта.
България си връща контрола над територия, с което укрепва и своята национална сигурност. Такъв подход би трябвало да бъде приет положително от върховния главнокомандващ. Обратно на тази логика, г-н Радев се изживява като министър на икономиката и енергетиката, и развива теза за необходимостта от надеждност и непрекъсваемост на доставките, като до този момент от страна на руската компания няма сигнали за прекратяване на доставките.
В същия текст се говори за гарантиране на достъпни цени за гражданите и индустрията, без да се дефинира какво означава, според президентската институция, „достъпно“ и без да е проведен същият разговор с индустрията.
Кампанията, провеждана от Румен Радев, удивително напомня унизителното поведение на институцията, която представлява, както и на назначеното от него служебно правителство, които ни убеждаваха, че без „Газпром“ България ще спре да функционира – нещо, което очевидно не е факт.
За нас е абсурдно българският държавен глава да се изживява като агент за влияние на държава, обявила България за вражеска. Тези действия се случват в момент, в който – образно казано – печалбите от Лукойл купуват ракети, падащи на стотици метри от границата на Румъния, наш съюзник в НАТО.
Търговските и политическите интереси никога не могат да бъдат над националните интереси на страната ни.“
