„Навсякъде по света съхранението на плажовете е държавна политика. Още от 70-те години на миналия век в САЩ и Европа тези дейности се финансират изцяло от държавата. При нас е точно обратното – институциите нехаят, държавата изисква от нас със свои средства да опазваме и възстановяваме ивицата, в същото време не ни делегира никакви права, с които да го сторим.“
Това заяви в интервю за Искра.бг концесионерът на плаж Крайморие Николай Димитров. В последните години стопанинът на един от най-популярните плажове у нас съумяваше да съхрани крайбрежието непокътнато, с изграждането на т.нар. „пясъчни диги“. В края на миналата година обаче тогавашният областен управител на Бургас проф. Мария Нейкова издаде заповед, с която забрани „извършването на действия, които нарушават повърхността и целостта на крайбрежната плажна ивица“.
Интервю с Николай Димитров
Припомняме, че повод за разпоредбата станаха сигнали от граждани, възмутени от факта, че багери издигат пясъчни диги по Южното Черноморие. Димитров е на мнение, че само у нас винаги се търси негативната гледна точка и се акцентира върху нея. За пример той даде изригването на вулкан на остров Ла Палма, където вместо да се плашат и отблъскват посетителите, се организират туристически обиколки за тях.
„Разпоредбата на проф. Мария Нейкова по същество е абсолютно незаконосъобразна и несъществена, както и с липса на материална компетенция от страна на институцията, която я издаде. Наблюденията, че плажовете ни изчезват заради силното разрушаване на бреговете под действие на морското вълнение и теченията, не са мои, а на Института по океанология във Варна. Директорът на института проф. Веселин Пейчев споделя, че всяка година, вследствие на силната абразия в Черно море България губи до 26 декара площ от своята територия“, коментира Николай Димитров.
Той уточнява, че част от тази площ са и плажовете, като всяка година между 5 и 6 декара от плажовете изчезват. Силата на разрушаване зависи от няколко фактора, сред които къде е ситуиран плажът, дали в основата си е върху скала, какво е изложението му – северно или южно.
„Борбата с тези процеси е много трудна. Брегоукрепителните съоръжения са скъпи и невинаги са ефективни. Като естествен заместител се явява пясъкът, защото той намалява вълновата енергия и вълната, която достига до брега, вече е малка и е със слаба разрушителност. Като добър способ за защита на ивиците са т.нар. буни и диги, които не позволяват разпиляването на пясъка от силните зимни течения“, обясни Димитров.
„Плажовете са собственост на държавата, които ние концесионерите само стопанисваме за определен период от време. По договор сме задължени да ги опазваме и възстановяваме след зимния период или след бедствия, на каквито ставаме свидетели през последните десетина години. За съжаление държавата по никакъв начин не проявява загриженост към собствеността си и към природните ресурси. По-лошото е, че липсва нормативна рамка, по която и ние да го правим“, каза още той.
Според него напоследък в България тази тема се преекспонира твърде много. Той недоумява защо когато концесионерите предприемат мерки за съхранението на природния ресурс, биват критикувани и упреквани.
„Въпреки че нашите предложения по уеднаквяване на практиките по подготовка, опазване и възстановяване на плажовете многократно са входирани до Министерството на туризма, оттам ни насочват към РИОСВ и Басейнова дирекция и резултатите винаги са едни и същи. Получаваме отговор, че това не касае тях като предмет на контрол, разрешение или съгласуване. Лошото е, че няма рамка. И докато тя не бъде приета, винаги някой недобросъвестен колега ще намира начин да злоупотребява с това“, предупреждава стопанинът на плаж Крайморие.
Както е известно, преди години той пръв приложи практиката за разделянето на битовия от биологичния отпадък. Впоследствие въведе разделното събиране на отпадъците и заусти отходните си води, така че да не се изливат директно в морето.
