Математикът от Българската академия на науките /БАН/ проф. Николай Витанов публикува своята традиционна прогноза за развитието на пандемията. Този път тя е придружена и от анализ за войната в Украйна.
Публикуваме я без редакторска намеса:
„Както винаги – първо пандемията, после войната.
Пандемията – моментът тук е особен и трябва да сме внимателни. Времето на силния спад на броя нови случаи на ден свършва, оттук нататък се очакват флуктуации на броя на случаи на фона на обща тенденция към по-слаб спад. Наблюдаваме какво става в Гърция, защото оттам може да дойде новият вариант на „Омикрона“ и това да доведе до увеличаване на броя на случаите.
Каквото може да направи сценарият „Хари Селдън“ по въпроса е следното. Държите го стабилен, броят на случаите спада и пада под 1500 и продължава да пада към 1000 и по-малко на ден. Дифузното разпространение на „Омикрона“ угасва. Новият вариант на „Омикрона“ не успява да го запали отново (основен сценарий) или го запалва, но не успява да го разгори (и това е възможно) и така минаваме образно казано метър без силно повишаване на броя нови случаи на ден. Тъй, че от вас зависи. Дръжте „Хари Селдън“ стабилен за да може броят на новите случаи да падне колкото се може надолу под 1500 на ден. Това е.
Какво наблюдаваме – броят на новите случаи не се движи бързо към спад по посока 1500 на ден. Какво да кажа – каквото си го направим такова. На края на Дунава сме.
Да видим какво е положението днес.
1. Базовото репродуктивно число днес е 0.94. Под 1 е, значи обхватът на заразата продължава да се свива. Това е добре. Здравната система продължава да се разтоварва.
2. Няма суперпожар. Броят на новите случаи днес е висок, но 14-дневната заболеваемост все още спада. Това е добре. Под 1500 случая на ден дифузното разпространение почва да изчезва. Задържим ли под 1000 случая на ден, вероятността да се справем с модифицирания Омикрон е много голяма. Къде сме по тоя път, можете да се ориентирате и сами. Още не сме в безопасност.
3. Да, няма препълнени болници. Няма препълнени болници. Продължават да се освобождават легла, които се прехвърлят за други нужди. Няма хаос, няма препълнени болници.
4. Да, няма тотален локдаун. Няма тотален локдаун. Няма и да има. „Хари Селдън“ създава предпоставките за падане на ограниченията. Но кога какво пада решава правителството.
5. Смъртността – полекичка спада. Както бе прогнозирано.
6. Украинците и пандемията – пристигащите украинци не вдигат заболеваемостта. Както бе прогнозирано. Знаете горната граница – до 100 000 украинци, идващи на месец, няма да повлияят съществено на заболеваемостта, в смисъл да обърнат тренда на спад.
7. Заключение – социалната системата се движи все още по предначертаната траектория от обявения ви преди месеци сценарий „Хари Селдън“. Нещата са под контрол. Все още.
Този вариант на „Омикрона“ няма да предизвика вторичен пик. Ако държите „Хари Селдън“ стабилен, той ще се оправи и с модифицирания „Омикрон“. Особено трябва да се внимава в областите около Гърция.
8. Картите. Виждате, че на прогнозната карта за 14-дневната заболеваемост областите покрай Гърция стоят добре. Знаете, че „Омикрон“- ът навлезе през Гърция и от Благоевград подпали София и Западна България. Модифицираният „Омикрон“ ще се опита да направи същото. Затова е добре да се наблюдават тези области. Наблюдават се. Засега е спокойна обстановката.
Трябва да държим „Хари Селдън“ стабилен, за да могат случаите да паднат под 1500 на ден и после под 1000 на ден. С което ще дестабилизираме сценария на масово разпространение на модифицирания „Омикрон“ в България. Мисля, че картинката е ясна. От нас си зависи. Помнете – „Хари Селдън“ ще свърши работата, само ако го държите стабилен. В известен смисъл – „Хари Селдън“ – това сте вие.
Сега за войната.
Всяка война е неприятна. Тази не прави изключение. Тук правя технически анализ на ситуацията. Не обсъждам кой крив, кой прав.
Каква е ситуацията днес.
1. Знаете, че моето мнение е, че войната няма да е кратка и резултатът от нея зависи от това кой кого ще пречупи технически и психологически. Предвиждането ми се реализира. Как вървят нещата с техническото пречупване. По фронтовете като че ли нищо не се случва. Затишие, но знаете, че под повърхността работи законът за преминаване на количествените изменения в качествени. Не слушайте пропагандата. Войната се води на украинска територия. Капацитетът на двете армии постепенно намалява, но този на украинската армия намалява доста по-бързо. Западните доставки на оръжие са недостатъчни, за да изравнят силите. Затова украинската армия се е окопала в градовете. Логично. Какво прави руската армия, за да намалява капацитета на украинската. Срива инфраструктурата и използвайки превъзходството си във въздуха, унищожава техниката на украинската армия.
Съгласно законите на диалектиката трябва да има резултат от това и да се появи отрицание на отрицанието – затишието ще бъде сменено с придвижване по фронтовете. Намаляването на техниката на украинската армия ще доведе до увеличаване на броя на жертвите там – с голи ръце трудно се воюва. Цивилното население трябва да бяга – единственият шанс на украинската армия е окопаване в градовете, което да откаже руската армия от войната. Това вече го гледахме в Сирия. Руската армия не се отказа. Градовете се очаква да бъдат сринати, докъдето войната стигне.
2. Психологичното пречупване. Води се интензивна психологическа война. И двете страни послъгват, но това е нормално като имаме наум какво е казал Бисмарк за войната и лъженето.
Тук украинците се държат. Не са психологично пречупени. Бавното напредване на руската армия се представя като победа на украинския дух. Това все още работи. И ще може да се използва за психологическо надъхване докато Харков и Киев са в украински ръце. Падне ли един от тези два града, нещата ще се променят. Падне ли Мариупол, идеята за украинска победа във войната ще бъде сериозно разклатена.
3. Бойните действия в Южна Украйна. Сухопътният коридор на Крим с Русия през Донбас е наличен за руснаците. Каквото може да го застраши е Мариупол. Така, че тази седмица ще има натиск градът да бъде окончателно превзет. В момента върви бой там къща за къща. Там са украинските националистически батальони, които имат две изхода – смърт или смърт. Притиснати са до стената и се бият буквално като за последно. Няма да се предадат. Така, че очакванията са този град да бъде сринат със земята.
Боевете при Мариупол затъмняват това, което става около Николаев. Засега.
4. Краматорската групировка на украинската армия. Очаквах повече от нея. Поне да не позволи толкова бързо руснаците да обстрелват летището в Краматорск. Очаквах да бъде спряна директната руска атака от юг, а това не се случва. Руснаците напредват, макар и бавно. От север откъм Харков се придвижват руски части, Северодонецк е под обсада на изток.
Все още може да се отстъпва на запад. Писах ви, че Манщайн би ги изтеглил тези войски и би укрепил с тях Днепропетровск и Запорожие. Но в украинската армия няма Манщайн. Ако забелязахте, командирът на тази групировка бе сменен. И новият не е Манщайн. Тъй, че котелът там може да се затвори. И отново до си появи отрицание на отрицанието – както не слушате за интензивни боеве там, изведнъж ще се окаже, че източната групировка на украинската армия ври в котел.
5. Северното направление Киев-Харков. Това се големи градове, а големите и добре укрепени градове не падат бързо. Киев още не е обкръжен от юг, така, че голямата битка там още не е започнала. Харков се срива систематимно. Целта я знаете – техническо и психическо пречупване на украинските войски там. Засега не е постигнато. Руснаците не бързат. Дистанционните бомбардировки унищожават инфраструктурата, отслабват технически и психически украинската армия и сковават северната и групировка, която не може да окаже помощ на частите на изток.
6. Западна Украйна. Тук целта на руснаците е прекъсване на западните доставки на оръжие, унищожаване на каквото е доставено и намаляване на боеспособността на западната групировка на украинската армия, която е най-незасегната.
За целта се използват дистанционни бомбардировки, за да се скове западната украинска групировка, която е най-малко пострадала досега от бойните действия.
7. Като резюме – все още вървят количествени натрупвания по фронтовете. Няма промени в критериите за качествените изменения. Какво е качествено изменение? Падането на Мариупол, Николаев и Краматорск. Тогава ще може да кажем, че за руснаците количествените изменения са преминали в качествени. Качествени изменения за украинците? Отблъскване на руснаците от Киев, сваляне обсадата на Харков, спиране настъплението на руската армия на юг. Така ще съдите дали украинските действия са успешни.
Това е. Пак ви пиша – гледайте какво става по фронтовете.
Пропагандата си е пропаганда. Тя е като криво огледало – представя ви събитията, тъй както авторите на пропагандата искат те да изглеждат. За мен тя е интересна, за да видя използват ли се нови похвати. Нищо свежо и от двете страни досега. Скука. Но иначе никак не е весело – хората страдат и умират. Не е добре това. Някога по време на Карибската криза политиците се разбраха, защото още помнеха Втората световна война и ужасите в нея. Сега тия са забравили какво е война и си припомнят. Дано да им дойде акъла. Какво друго да кажа.“
