Нобеловата награда за икономика беше присъдена на Дарон Асемоглу, Саймън Джонсън и Джеймс А. Робинсън за изследвания, които обясняват защо общества с лошо върховенство на закона и експлоататорски институции не генерират устойчив растеж, предава „Асошиейтед прес“. При обявяването на наградата в Стокхолм Нобеловият комитет на Кралската шведска академия на науките заяви:
„Тримата икономисти доказаха значението на обществените институции за просперитета на една страна.“
Асемоглу и Джонсън работят в Масачузетския технологичен институт, а Робинсън провежда изследванията си в Чикагския университет. Якоб Свенсон, председател на Комитета за наградата за икономически науки, каза:
„Намаляването на огромните разлики в доходите между държавите е едно от най-големите предизвикателства на нашето време. Лауреатите показаха значението на обществените институции за постигането на тази цел.“
Той обясни, че техните изследвания са осигурили много по-задълбочено разбиране на първопричините за това защо държавите се провалят или успяват.
Потърсен от Академията в Атина, Гърция, където трябва да говори на конференция, 57-годишният Асемоглу, роден в Турция, заяви, че е изненадан и шокиран от наградата. „Никога не очакваш подобно нещо“, призна той.
Асемоглу потвърди, че изследванията, отличени с наградата, подчертават стойността на демократичните институции.
„Мисля, че като цяло работата, която свършихме, е в полза на демокрацията“, каза той в телефонен разговор с Нобеловия комитет и репортери в Стокхолм.
Той обаче добави:
„Демокрацията не е панацея. Въвеждането на демокрация е много трудно. Когато въвеждате избори, това понякога води до конфликти.“
Запитан за това как икономическият растеж в страни като Китай се вписва в теориите, Асемоглу подчерта:
„Моята гледна точка е, че тези авторитарни режими, поради различни причини, ще имат по-трудно време … да постигнат … дългосрочни устойчиви резултати в областта на иновациите.“
През 2012 г. Асемоглу и Робинсън написаха бестселъра „Защо нациите се провалят“. В него се твърди, че проблемите, предизвикани от човека, са причина държавите да останат бедни. В работата си победителите разглеждат например град Ногалес, който се намира на границата между САЩ и Мексико.
Въпреки еднаквата география, климат, много от същите предци и обща култура, животът от двете страни на границата е много различен. В Ногалес, Аризона, на север, жителите са сравнително заможни и живеят дълго, а повечето деца завършват средно образование.
На юг, в мексиканския Ногалес, Сонора, „жителите тук като цяло са значително по-бедни. … Организираната престъпност прави откриването и управлението на предприятия рисковано. Трудно е да се отстранят корумпираните политици, въпреки че шансовете за това са се подобрили след демократизацията на Мексико преди малко повече от 20 години“, пише Нобеловият комитет.
Разликата, констатират икономистите, е в американската система, която защитава правата на собственост и дава на гражданите право на глас в управлението им.
В понеделник Асемоглу изрази тревога, че демократичните институции в САЩ и Европа губят подкрепата на населението. Той подчертава:
„Демокрациите се представят особено зле, когато населението смята, че те не дават достатъчно резултати. Сега демокрациите преживяват труден период. … В известен смисъл е от решаващо значение те да си възвърнат позициите на по-добро управление.“
Наградата за икономика е официално известна като Наградата на Шведската банка за икономически науки в памет на Алфред Нобел. Централната банка я учредява през 1968 г. в памет на Нобел, шведски бизнесмен и химик от XIX в., който изобретява динамита и учредява петте Нобелови награди. Въпреки че пуристите на Нобел подчертават, че наградата за икономика технически не е Нобелова награда, тя винаги се връчва заедно с останалите на 10 декември, годишнината от смъртта на Нобел през 1896 г.
Миналата седмица бяха обявени Нобеловите отличия в областта на медицината, физиката, химията, литературата и мира.
40% нагоре за година: Ще продължи ли главозамайващия растеж в цената на златото
