Българката Цветелина Оланд се събра отново с децата си. Това заяви самата тя в емоционален пост в социалната мрежа „Фейсбук“:
„На всички, които бяха съпричастни, искам да съобщя щастливата новина, че решението на Областния съд на гр. Арендал в Норвегия от 9 май 2018, беше игнорирано от Апелативния съд през месец май тази година въз основа на отчетени грешки на длъжностни лица и една институция (със сигурност се сещате коя), които решават човешки съдби.“, казва майката.
Добавя още, че е щастлива, диша спокойно и се радва на живота. Осъзнава обаче, че няма кой да им върне изгубеното време, няма начин за заличаването на черните спомени, а нейният баща не е дочакал победата, което добавя още горчив привкус към историята.
Смелата майка не пропусна да благодари на всички, които са били до нея и са помагали в тежката битка. Нейният призив е да се борим, независимо колко тежка ни се вижда дадена ситуация:
Борете се до последно, особено, когато се отнася за най-ценното, а именно, децата. Бъдете силни и не се предавайте, колкото и тежка и невъзможна да изглежда ситуацията. Ако се предадем, предаваме децата си!
Припомняме, че момченцето и момиченцето бяха разделени не само от нея, а и едно от друго. Те бяха отглеждани в различни приемни семейства в чужбина. Причината се крие в бащата, който се оплакал, че синът и дъщеря му не желаели да остават при него, бягали и се обаждали на полицията.
Хората с правомощия решили, че щом малките хора не желаят да живеят с баща си, то не бива да го правят и с майка си. През 2018-та отнемат братчето и сестричето. Майката получава само едно електронно писмо, в което и се заявило, че няма нужда да плаща телефоните на любимите си същества, тъй като няма да ги използват.
И колко много пишете за децата в Норвегия, които не са изложени на една хилядна от рисковете на които нашите деца са изложени в Швеция.
Но трябват яки връзки в медиите за да пропишат. А те никога не пишат за неудобните случаи. Защото се мазнят на подкупеняците си-политици.
Нашите деца нека мрът, те не са артистични и грима ни е по-тънък. Нито сме полицаи от София.
Нека се оправяме сами!