Правителство по-скоро ще има. Пълният мандат обаче е по-малко вероятната опция. Това е бързото обобщение в мненията на изявените млади политолози у нас, синтезирано от „Галъп интернешънъл болкан“.
Калоян Велчев, например, казва, че правителство ще има, но то най-вероятно ще се намира в постоянна предизборна кампания и динамична вътрешна конкуренция. Когато някоя от партиите, влезли в управлението, се почувства достатъчно силна, тя най-вероятно ще се опита да предизвика нови избори като оттегли подкрепата си към кабинета.
Сергей Петров смята, че проблем със заметени различия по време на преговорите може да ескалира във всеки един момент. Новите лидери няма да се ръководят от мускетарския принцип и ще напуснат коалицията, ако тя започне да носи електорални щети, допълва Теодора Йовчева.
Пълен мандат изглежда трудна задача, но е време да се положат усилия, пише социологът от „Галъп интернешънъл болкан“ Юлиана Гальова. Дария-Лора Дачева обаче е по-скоро скептична – според нея напрежението в обществото не е спряло да расте, а асоциациите, които предизвикват много от решенията в последните дни, със сигурност не са позитивни.
„Преговори за коалиционно правителство или Кръглата маса от 90-та? Новите лица, умните и красивите или Румен Овчаров и Емилия Масларова?“, пита Дачева.
Скептицизмът за пълен мандат на бъдещо правителство преобладава сред младите изследователи. Политологът Яница Петкова от „Галъп итнернешънъл болкан“ обаче напомтя:
„Историята никога не тече в предначертани прави коловози, но често се оказва, че именно временните неща са най-трайни.“
Публикуваме и пълните отговори на младите политолози по обсъжданите теми.
Антон Стоянов, магистър по политическо консултиране, работи в консултантска агенция в Брюксел, с фокус европейска здравна политика:
По всичко личи, че има всеобщо желание да бъде излъчено правителство – всички участници в преговорите, с изключение на „Продължаваме промяната“, са на предела на електоралните си сили и имат нужда от някакъв период на стабилност, за да могат да се справят с вътрешните си проблеми. В допълнение, всички ясно си дават сметка, че гласоподавателите са готови да накажат всеки, когото набедят за отговорен за един евентуален провал на коалиционните преговори. Това от своя страна дава повод за известен оптимизъм поради изначално вродения инстинкт за самосъхранение на политическите структури.
Въпреки това е грешно да се надяваме на твърде много – коалиция изградена от толкова разнородни политически играчи вероятно трудно ще оцелее за един пълен 4-годишен мандат, но за сметка на това, ще може да изпълни редица цели в краткосрочен и средносрочен план – справяне с COVID кризата, ваксинационната кампания, икономическите сътресения и международните турболенции, като паралелно с това ще има и капацитета да стартира редица реформи в ключови и консенсусни сектори като например антикорупционна дейност и съдебна реформа.
С оглед на ситуацията и демократичната култура в България, изпълнението на такива цели би било изключително позитивно – и дори коалицията ПП-БСП-ИТН-ДБ да не изпълни своя мандат, самият опит вече дава ясен знак, че политическият живот в страната може да изглежда по коренно различен начин и дава надежда, че при евентуални избори през 2022 или 2023 година, партиите, които ще участват, ще бъдат значително по-отворени към компромиси от самото начало.
Атанас Радев, политолог, зам.-председател на Студентския клуб на политолога към СУ “Св. Климент Охридски”:
Това, което не видяхме в 45-тото и 46-тото ОНС, виждаме сега в големи количества – дискусии и разговори по политики, още преди да е сформиран парламентът.
Поставя се широк времеви хоризонт на политиките, които ще реализира бъдещото правителство, но трябва да имаме предвид вътрешнопартийните въпроси, които могат да променят ситуацията. Прогнозирам, че при нормализиране на обстановката в здравен и икономически план, можем да очакваме следващи избори. Доказателство са резултатите от 14 ноември, тъй като те дадоха електоралната подкрепа на „Продължаваме промяната“, за да изпълнят предизборното си обещание, че ще водят активни разговори и ще сформират правителство, от което виждаме колко пострадаха протестните партии. Евентуален неуспех на коалиционните преговори може да бъде образец за тяхната участ.
Дария-Лора Дачева, IV курс, специалност “Политология”. Председател на Студентския клуб на политолога към СУ “Св. Климент Охридски”.
Въпреки плавното протичане на преговорите за правителство, смятам, че напрежението в обществото не е спряло да расте, както се говореше в предизборните кампании. Асоциациите, които предизвикват много от решенията в последните дни, със сигурност не са позитивни – преговори за коалиционно правителство или Кръглата маса от 90-та? Новите лица, умните и красивите или Румен Овчаров и Емилия Масларова?
Силни съмнения има около това дали предстоящото правителство ще изкара пълния си мандат. Линиите, заради които това би могло да не се случи, са две: 1. Изкарването на тежко компрометирани лица от миналото по никакъв начин не говори за промяна. 2. Формациите, които се очаква да бъдат част от правителството, имат огромни противопоставяния както помежду си, така и вътрешнопартийно. Тези две точки, а и все по-задълбочаващите се кризи, са достатъчна основа да видим протести като тези през 2013 и 2020 година.
Иван-Асен Иванов, политолог, завършил с отличие специалност „Политология“, СУ „Св. Климент Охридски“:
През последните седмици, ставаме свидетели на един изцяло нов подход при изграждането на управленска коалиция в българската политика. Докато само преди няколко месеца, под егидата на ИТН, като водеща политическа сила, изглеждаше сякаш България е загубила безвъзвратно възможността си да се доближи до общоустановените демократични принципи при формирането на правителство, то днес наблюдаваме коренно различна ситуация.
Балансираното, търпеливо и изключително консенсусно водене на преговори от страна на „Продължаваме промяната“ е нетипичен и задължаващ похват, който успя да усмири дори и най-ярките партийни „остриета“ в БСП, ИТН и ДБ.
Въпреки всичко това, все още предстои да видим дали тези пожелателни намерения, които безспорно са добър знак, ще бъдат запазени и при необходимостта от водене на реална, ежедневна парламентарна и политическа дейност. От начина, по който партиите съумеят да се справят с първите предизвикателства пред проектокоалицията, мигновено ще проличи и готовността им за успешно реализиране на правителство с непълен или пълен мандат.
Илия Елияс, политолог, магистър по политическа социология, СУ “Св. Климент Охридски”:
Рано е да се каже. От видяното досега може да се очаква, че кабинет може да се сформира, като по времето на самите преговори БСП беше формацията, от която може да се очаква някакъв трус, която да осуети евентуална правителствена конфигурация, но възможността това да се случи лежи по-скоро във вътрешната динамика на самата столетница. Голямата драма за едно евентуално бъдещо управление ще е, не евентуалното му сформиране, а евентуалното му справяне с първия голям шоков тест за него, който ще дойде през януари и февруари. Тогава реално ще се даде отговор на въпроса какво се е построило през тези дни на диалог. Определено ПП изглеждат доста консенсусни и доста диалогични, но не трябва да се забравя, че това са видимите процеси. От голяма важност е това, което се случва отвъд нашия поглед като наблюдатели.
Калоян Велчев, докторант в катедра „Политология“, СУ “Св. Климент Охридски”:
Новият победител дава нови надежди. Слави и ИТН създаваха усещането, че или не искат, или не могат да управляват. Кирил Петков и Асен Василев носят със себе си разказа, че могат и ще управляват. Правителство ще има и то най-вероятно ще се намира в постоянна предизборна кампания и динамична вътрешна конкуренция. Когато някоя от партиите влезли в управлението се почувства достатъчно силна, тя най-вероятно ще се опита да предизвика нови избори като оттегли подкрепата си към кабинета.
Кристиан Стефанов, докторант в катедра „Политология“, СУ “Св. Климент Охридски”
Най-вероятно е да се образува кабинет, защото има силни публични настроения към спиране на изборния цикъл и окончателното превръщане на протестните нагласи в „правителство на промяната‘‘. Електоралният спад на „провалилите се“ да съставят правителство през лятото, както и постепенното символното изчерпване на „анти-ГЕРБ“ легитимацията, ще стимулират партиите да търсят политически печалби, чрез прибиране на позитивите от евентуални управленски успехи и от изпъкване с популярни позиции в рамките на коалицията. В следващите няколко месеца партийните играчи ще се прехвърлят от оформилата се през пролетта на 2020 политическа арена на „Протеста“ към политическата арена на „Реформите“. Трайността на кабинета ще зависи от възможността на всяка партия да трупа политически дивиденти от „прокарването на реформи“ и задържане на високата наказателна цена при напускане на правителството.
Лидия Даскалова, юрист, завършила „Право“ в СУ “Св. Климент Охридски”. Учи втора специалност – „Политология“:
Не мисля, че остана човек, който да твърди, че правителство няма да има. Появяването на новите играчи на политическата сцена коренно измени общата картина. Без тях може би това нямаше да е възможно, тъй като не достигаше мнозинство за съставяне от страна на останалите партии, определили се като „партии на промяната“. Въпреки това не смятам, че то ще издържи дълго. Твърде фундаментални различия имат политическите субекти в тази коалиция на компромиса. Вероятно ще се задържи максимум една година, но това не е толкова фатално. Държавата има спешна нужда от стабилност и от вземане на решения върху проблеми от първостепенно значение като здравната, енергийната и финансовата криза. Дано постигнат консенсус поне върху тях, както многократно заявиха, че ще направят. Ако успеят – това ще бъде оценено от обществото и то би им гласувало доверие отново на потенциални бъдещи избори.
Марая Цветкова, политолог:
Според мен, преговорите бяха по-скоро с ПР ефект и си мисля, че целят да оправдаят липсата на подобни дебати в предизборната кампания. Все още не е ясно какво са се договорили партиите извън светлината на прожекторите. Видно е, че има желание за обща работа, но разковничето ще са отново личностите избрани за пост в Министерски съвет. Аз се надявам да бъдат избрани консенсусни, а не компромисни личности за министри. Ако в новият кабинет присъстват няколко министри от служебния, ще се препотвърди тезата, че “Продължаваме промяната” зависи пряко и от президента. Аз оставам скептична към изпълнението на дори 1/3 от този мандат.
Марио Русинов, политолог:
Да, ще имаме правителство. Вече сме в ендшпила на една доста дълго проточила се игра. Равносметките са направени, а ползите от нови избори претеглени. Който имаше да спечели от нови избори – го направи. Оттук насетне нови избори ще донесат само загуби на всички, претендиращи за системност. Само едни Възраждане седят и „потриват ръце в ъгъла“, защото знаят, че са на вихъра на популистката си вълна.
Животът на бъдещ кабинет е по-вероятно да е кратък, но това е без значение. Направят ли се ударните реформи на антикорупционните органи и обезвластят ли се локалните и централни зависимости, на едни евентуални бъдещи избори, партиите най-после ще може да премерят истинските си сили.
Николина Стратиева, студентка по „Политически науки“ в УНСС, председател на „Его Политико“:
Посланията от резултатите са ясни, „Продължаваме промяната“ спечелиха изборите, защото дойдоха със заявка, че искат да направят правителство и не само, че искат, а и че са способни да го направят. ИТН от първа политическа сила стана пета, „Демократична България“ е със значително намалял вот, а ИБГНИ дори не успяха да намерят своето място в парламента. Правителство ще има, за да няма още наказания от народа, а „Продължаваме промяната“ има голямото предимство в това, че ще направят коалиция с формации, които губят своите позиции. Голяма е вероятността за компромиси в името правителството от отслабените партии. А за колко време? Вярвам, че в момента, в който България почне да излиза от кризите, парламентарните групи биха били много по-смели в изказа си. Балансът е крехък, особено, когато четири политически формации се крепят на него.
Сергей Петров – Араджиони, политолог:
Кабинет ще има и това стана ясно още с обявяването на резултатите от екзитполовете. “Продължаваме промяната”, “Демократична България”, БСП и “Има такъв народ” почти моментално обявиха готовност и започнаха интензивни преговори по всички точки от бъдещата управленска програма.
Пред този кабинет остават някои огромни предизвикателства, които поставят под въпрос бъдещето му. Първото е, че след разпределянето на министерските постове, огорчени страни ще има. И това ще бъде първата точка на напрежение. Второто е справянето с пандемията. Някои партии предизборно хвърляха едни твърдения, а на масата за преговори представяха противоположни виждания. Темата е деликатна, още повече, че се превърна в новият яростен кливидж в обществата.
Третото изпитание ще дойде в първите три месеца на 2022. След празничния ентусиазъм, традиционно в този период се повишават нивата на гражданско недоволство и на недоверие в институциите, поради финансовата тежест. Този път имаме и висока инфлация, а освен битовите сметки, разходите стават непосилни и за малкия и средния бизнес. Последното и най-опасно за коалицията е, че по време на преговорите имаше теми, по които се разпалиха дискусии, а Кирил Петков и Асен Василев влизаха в ролята на балансьори и потърсиха общи и приемливи за всички формулировки. Това обаче не е разрешаване на конфликтите, а само отлагане.
Скоро ще дойдат моментите, в които този евентуален кабинет да приеме практически решения, с които да постига поставените цели, а някои формации предлагат различен път. И ако първите предизвикателства са временни и преодолими, то проблемът с временно заметените различия може да ескалира във всеки един момент. Много е вероятно да има кабинет, но пълен мандат изглежда изключително трудно постижим.
Теодора Йовчева, доктор по политология от СУ “Св. Климент Охридски”:
„Да бъде или да не бъде“ правителство е въпросът, който си задаваме от юли месец. Този път изглежда, че отговорът ще е положителен, ако партиите рационално калкулират ползите си. Бързият срив на ИТН е пример какво се случва, когато има големи обществени очаквания към партия, а тя не направи постъпка да ги оправдае. Мандатът на това правителство обаче няма да бъде пълен, поради две причини – вътрешнокоалиционни и социални. Разнородността на коалицията в комбинация с вътрешнопартийните сътресения в партньорите е първата предпоставка за нестабилност. Новите лидери няма да се ръководят от мускетарския принцип и ще напуснат коалицията, ако тя започне да носи електорални щети. Негативите в управлението биха произтекли от здравната и икономическата криза.
Флора Стратиева, влогър, студент по журналистика, Нов български университет:
Всички знаци, дадени до момента от евентуалните бъдещи коалиционни партньори сочат, че съставянето на правителство е силно вероятно. Атмосферата на преговорите, пренасянето им на експертно ниво, след принципното съгласие на лидерско такова, както ѝ детайлните дискусии за приоритетите и програмите на четирите формации показват, че се полагат усилия за съставянето на бъдещо управление, чиято продължителност обаче все пак продължава да е под въпрос.
Юлиана Гальова, социолог:
Точно, кратко и ясно, както трябваше да се случи през април – да, правителство този път ще има. Неговата продължителност си остава неизвестна, но струва ми се на никого вече не му се „изпада“ зад борда. Пълен мандат изглежда трудна задача, но е време да се положат усилия.
Яница Петкова, докторант в катедра „Политология“, СУ “Св. Климент Охридски”:
Последната политическа година ни постави в условия, в които не виждаме нищо необичайно във въпроса „за колко време ще има правителство“, а очакванията отговорът да е „за малко“ се превръщат в норма. В тези условия изглежда дори по-лесно да се определят факторите, които ще помогнат на правителството да се запази по-дълго на власт (защото са по-малко), от колкото условията, при които то ще падне предсрочно.
От една страна умората на партиите, страхът от ниската избирателна активност, опасността някои от тях дори да не успеят да влязат в следващ парламент, натрупването на различни социални кризи, които не търпят отлагане, евентуално обществено недоволство, в случай че не се състави правителство и твърдата решителност на новата първа партия да договори коалиционен кабинет говорят по-скоро за амбицията на участниците в него всячески да избягват нови бързи избори. Първата политическа сила дори има амбиции кабинетът да изкара пълен мандат…
Защо това е възможно? При съставен кабинет първите истински оценки за него вероятно ще бъдат възможни едва годна след началото на неговия мандат. А при натрупана обществена умора, изтощение на партиите и желанието им да запазят позициите, които вече ще са си осигурили си във властта, навярно при изчерпване на доверието към новия кабинет, ще има опити изборите да се „избутат“ до първата възможна дата за редовни избори (2023 – избори за местна власт). В същото време наличието на силна опозиция – в лицето на ГЕРБ и останалите партии, които не са част от преговорите за кабинет, доста често играе ролята на сплотяващ и мобилизиращ фактор за партиите в управлението.
При всички случаи да се предвидят всички (текущи и възможни бъдещи) фактори, които ще обусловят предсрочното падане на бъдещо правителство е трудно – историята никога не тече в предначертани прави коловози, но често се оказва, че именно временните неща са най-трайни.
