Нови подводни открития край Бургас: Показаха уникални стъклени съдове от 17 век

„Имаме възможност да докажем, че Бургас не е град на 200 години, а с древна история.“

Това каза днес кметът Димитър Николов по време на пресконференция в двора на Етнографския музей в града. На нея беше показана част от уникална подводна находка, на която са се натъкнали учени и археолози в залива Ченгене скеле в района на н. „Чироза“. На мероприятието присъстваха и научните ръководители на проучванията – проф. д-р Иван Христов, заместник-директор на Националния исторически музей и гл. ас. д-р Найден Прахов – директор на Центъра за подводна археология – гр. Созопол.

Предполага се, че откритите над 400 артефакти са товар на потънал търговски кораб в района на Ченгене скеле. Учените смятат, че те са произведени през 17 век, най-вероятно някъде в Италия. Д-р Прахов обърна внимание, че съдовете са изключително запазени. Проф. д-р Иван Христов коментира: 

„Нашите разкопки дойдоха в подходящото време. „Какво се случи? Направихме три вида изследвания: разкопки на суша, подводни изследвания с геофизика, както и планирани подводни с д-р Прахов. Отчитаме доста сериозно присъствие на различни институции, включително и от Варна.“

Днес пред журналистите бяха представени някои от най-запазените артефакти, в т.ч. амфори, бойна каменна топка, каменен щок, стъклени предмети, чаши и други. Д-р Прахов добави:

„По всяка вероятност намерените стъклени съдове са изработени в някой от големите Средиземноморски центрове. Произведени са фабрично, вероятно масово, но са аристократични. Предполагаме, че са от 17 век, тъй като подобна посуда е изобразена на множество от художествените произведения от този период. Надяваме се, че след проучването, което в момента правим, ще получим ясна информация за техния произход, предназначение и история.“

В хода на пресконференцията бяха представени резултатите от археологическото лято на н. „Чироза“. През месец юли завърши първият етап от разкопките на укрепен елинистически обект от II-I в. пр. Хр., разположен на нос Чироза. Укреплението е имало площ от 800 кв. м. и е било защитавано от каменна стена и голям ров с дълбочина 1.3 м. и широчина близо 4 м. Показател за датирането на обекта е керамичният материал. При 260 обработени керамични фрагмента, 40 % са от тракийска керамика – съдове, работени на ръка, с пластична украса и излъскана повърхност. Останалите фрагменти са от амфори, дъна и стени на местни и вносни купи, червенолакова керамика с релефна украса. Сигурен маркер за датиране на обекта са дръжките, дъната от коски амфори (от остров Кос) и керамичните фрагменти с предполагаем произход от района на древен Пергам.

Откриването на рова и проследяването, макар и в първоначален етап, на каменния зид, дава възможност да се допусне, че на нос Чироза е бил изграден поредният късноелинистически укрепен център, синхронен с вече известните такива при гр. Приморско (м. Фармакида), с. Синеморец, с. Бродилово и с. Извор. Съществува вероятност обаче тесният зид и ровът да са маркирали теменоса на крайморско светилище. В акваторията на носа проф. Иван Христов локализира античен обект, представен от разнородни материали с широка датировка. Благодарение навременната намеса на кмета Димитър Николов и директора на РИМ-Бургас бе осигурено финансиране за комплексно проучване на обектите както под вода, така и на сушата.

Така от 30 юни до 7 юли в източната и югоизточна акватория на нос Чироза бяха проведени подводни издирвания, финансирани изцяло от Община Бургас. В резултат са открити археологически структури и находки на площ от 2 декара, които са картирани.

Същевременно са извършени и геофизични проучвания и батиметрично заснемане на морското дъно, благодарение на подкрепата на Центъра за подводна археология – гр. Созопол. В проучванията взеха участие водолази от Центъра за подводна археология и Общински водолазен център – гр. Созопол, инж. Кирил Велковски, д-р Богдан Проданов от Институт за океанология във Варна, д-р Милен Николов – РИМ Бургас.

От проведените подводни огледи и геофизични изследвания могат да бъдат направени следните предварителни заключения:

• Върху подводна тераса, развиваща се източно от нос Чироза на дълбочина до 4 метра, са локализирани няколко разсипи от камъни. Водолазният екип успя да заснеме множество обработени каменни блокове с различна големина и форма. Прави впечатление откриването на голям брой фрагменти от гръцка строителна керамика (солени и калиптери), римски тегули и имбрекси, както и някои цели късноантични керемиди. При подводните огледи водолазният екип успя да събере от морското дъно около 100 керамични фрагмента, половин каменен гръцки щок от котва, каменна бойна топка, няколко сравнително добре запазени амфори.
• На този етап на подводните проучвания се предполага, че обектът в подножието на нос Чироза е обхващал площ от 2000 квадратни метра.

Представените подводни проучвания през 2020 г. се явяват вторите в района само за една година. В периода 17-23.02.2020 г. екип под ръководството на д-р Найден Прахов проведе геофизично сканиране и 2 водолазни огледа в района на Рибарското пристанище в залива Ченгене скеле и при о. Св. Анастасия.

В средата на август започнаха и същинските подводни разкопки на подводния обект, финансирани изцяло от Община Бургас. Те се ръководят от проф. Иван Христов и д-р Найден Прахов, директор на Центъра за подводна археология към Министерството на културата и гл. ас. в НАИМ-БАН. Кметът Димитър Николов допълни:

„Проучени са само 3-4 % от територията в залива Ченгене скеле, интересна на науката. Очакваме още интересни находки. Ще продължим да помагаме на археолозите финансово и логистично. Откритите находки ще експонираме на място в рибарското селище Ченгене скеле, където изграждаме етнографски комплекс, както и в кв. „Крайморие“. Имаме съмнение, че част от интересните находки от залива Ченгене скеле вече са извадени от водолази назад през годините. Затова призовавам хората, които държат такива предмети в домовете си, да ги върнат в музея, за да направим една внушителна експозиция. Заявявам официално, че Община Бургас ще осигури средства за тяхното откупуване.“