Парламентарната комисия по бюджет и финанси ще разгледа на първо четене проектобюджетите на държавата, Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ и Държавното обществено осигуряване /ДОО/ за 2025 г. Комисията ще заседава съвместно с комисиите по труда и социалната политика, както и по здравеопазване. Проектобюджетът на държавата беше публикуван от Министерството на финансите на 18 февруари, а на 24 февруари Националният съвет за тристранно сътрудничество го разгледа. Същия ден правителството одобри бюджета на извънредно заседание и го внесе в Народното събрание.
Основните параметри на проектобюджета включват дефицит в диапазона от 2,2 до 3 процента от БВП, с тенденция за намаляване през следващите години. Според прогнозите на Министерството на финансите, бюджетният дефицит ще спадне до 2,7 процента през 2027 г. и 2,2 процента през 2028 г. Тези данни отразяват осигуряването на разходни политики, основани на решения от предходни години, както и прилагането на мерки за приходна стабилност.
Правителството планира държавният дълг да достигне 61,7 милиарда лева през 2025 г., което представлява 28,6% от БВП. Очаква се нарастване на дълга до 88,9 милиарда лева през 2028 г., или 36 процента от БВП.
Важен акцент в проектобюджета е повишаването на минималната работна заплата. От 1 януари 2025 г. тя се увеличи от 933 лева на 1077 лева. Максималният осигурителен доход също ще бъде коригиран – от 3750 лева на 4130 лева от 1 април 2025 г., с последващи увеличения до 5030 лева през 2028 г. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващи се лица ще се увеличи до 1077 лева от 1 април 2025 г. Размерът на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст ще остане 780 лева.
Планира се всички пенсии, отпуснати до края на 2024 г., да бъдат осъвременени с 8,6 процента от 1 юли 2025 г. Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст ще нарасне от 580,57 лева на 630,50 лева. За осъвременяването на пенсиите са предвидени допълнителни 1,033 милиарда лева.
Разходите за персонал в бюджетните структури ще се увеличат с 5% за онези, за които не са предвидени други корекции в рамките на действащите политики. В образователния сектор ще продължи политиката за увеличаване на възнагражденията на педагогическия персонал, като те ще достигнат 125 процента от средната брутна работна заплата за 2024 г. Очакваният разход за това увеличение е 499 милиона лева.
Министърът на финансите Теменужка Петкова подчерта, че проектобюджетът отговаря на обществени очаквания и гарантира устойчивост на доходите и пенсиите. Според нея разходите са ограничени до 40 процента от БВП, а дефицитът е в рамките на допустимите 3%.
На заседанието на Министерския съвет беше съобщено, че България е изпълнила последния критерий за членство в еврозоната – ценовата стабилност. Това позволи на правителството да отправи искане до Европейската комисия и Европейската централна банка за изготвяне на извънредни доклади за конвергенцията на страната. Премиерът Росен Желязков заяви, че окончателното оценяване се очаква през юни 2025 г., което ще покаже дали България може да приеме еврото от 1 януари 2026 г.
Синдикатите и работодателските организации не успяха да постигнат консенсус относно проектобюджетите на НЗОК и ДОО за 2025 г. Въпреки това правителството уверява, че предложеният бюджет ще осигури финансова стабилност и устойчив икономически растеж.
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм
