Икономическият и социален съвет /ИСС/ излезе с предложения за реформи в тристълбовия пенсионен модел в България. Документът е разработван близо година по предложение на председателя на 49-ото Народно събрание и се фокусира върху стабилността, справедливостта и адекватността на пенсионната система. Основният извод на експертите е, че краткосрочните политически решения, насочени към електорални ползи, са най-голямата пречка пред финансовата автономност на задължителното пенсионно осигуряване.
През последните четири години ръстът на пенсиите доведе до значително намаляване на бедността сред хората над 65 години – от 35% на 22%. Този успех обаче е резултат от COVID-19 добавките, увеличението на минималната пенсия и други временно приложени мерки, като по-щедрото индексиране на пенсиите. Според прогнозите обаче това ниво на адекватност няма да се задържи. Очаква се през следващите няколко десетилетия съотношението между средната пенсия за трудов стаж и средния осигурителен доход да намалее от 54% на около 43%.
За да се осигури по-голяма стабилност на системата, експертите предлагат премахването на COVID добавката от 60 лева за новоотпуснатите пенсии. При вече отпуснатите пенсии добавката няма да се взема предвид при ежегодното осъвременяване. Също така се предлага максималният размер на пенсията, който в момента е 3400 лева, да се осъвременява ежегодно поне с процента, с който се увеличават трудовите пенсии. Според експертите сегашната стойност е произволна и ощетява хора, които са внасяли осигуровки върху максимален доход в продължение на 40 години.
За повишаване на адекватността на пенсиите се предлага плавно увеличение на коефициента за всяка година стаж в пенсионната формула. Освен това минималната пенсия трябва да се обвърже с линията на бедност или друг обективен икономически измерител.
Що се отнася до осигурителните вноски, бизнесът, синдикатите и гражданският сектор са постигнали консенсус, че трябва да се прави анализ на тяхната адекватност на всеки 3 до 5 години. Ако е необходимо, вноските ще бъдат увеличавани. В тази връзка се предлага и въвеждането на минимални осигурителни прагове по икономически дейности и професии, които да се договарят ежегодно между бизнеса и синдикатите.
Максималният осигурителен доход също трябва да подлежи на промяна. Експертите настояват той да нараства ежегодно с темп, по-висок от ръста на средния осигурителен доход и минималната заплата.
За да се подобри устойчивостта на системата, се предлага плащанията без осигурителен принос, които се предоставят на възрастни хора, да бъдат изведени поетапно от системата на задължителното пенсионно осигуряване. Според ИСС това ще внесе по-голяма справедливост в пенсионния модел.
Дефицитът в бюджета за пенсии също е обект на предложения за реформа. Експертите смятат, че трябва да се търсят допълнителни източници на средства, като част от ДДС бъде насочен към Сребърния фонд. Те настояват и за промяна във философията на управление на фонда, за да се осигури по-ефективно натрупване на ресурси.
Промени се предлагат и за втория пенсионен стълб, който осигурява допълнителни пенсии. Според експертите прехвърлянето на натрупаните средства към първия стълб трябва да бъде еднократно и да се случва по преценка на осигурения непосредствено преди пенсионирането. Важно е обаче това да не се случва за сметка на вноските от първия стълб.
За третия стълб, който представлява доброволно пенсионно осигуряване, експертите предлагат въвеждането на данъчни стимули. Тези стимули ще насърчат гражданите да спестяват за допълнителна трета пенсия и ще подпомогнат цялостната устойчивост на системата.
Експертите подчертават, че предложените промени имат за цел постигане на справедливост, адекватност и дългосрочна устойчивост на пенсионната система. За да се случи това, е необходимо да се преодолеят краткосрочните политически решения и да се осигури стратегическо управление на системата в полза на бъдещите поколения.
