Да се намали с 30% предотвратимата смъртност до 2030 г. – това е сред водещите приоритети на Националния план за сърдечно съдово здраве, обяви председателят на Дружество на кардиолозите в България /ДКБ/ доц. д-р Васил Трайков в рамките на VI Национален конгрес на Български лекарски съюз /БЛС/ с международно участие на тема „Политики в здравеопазването“. Според последните проучвания по този показател България оглавява негативната статистика на Европейския съюз /ЕС/.
Доц. д-р Трайков и научният секретар на ДКБ проф. д-р Иван Груев се включиха в специалната сесия в рамките на конгреса на тема „Профилактика на сърдечно-съдови заболявания“. По време на нея председателят на ДКБ е представил хронологията на създаване на плана, докъде са стигнали и как ще предстои да бъде въведен и в България. Той разказа, че началото е положено през юни 2020 г. от Европейското дружество по кардиология, което създава документ с насоките, в които трябва да работим и в резултат е учредена структура, обединяваща заинтересованите страни в Алианс за сърдечно-съдово здраве.
„Ще се стремим през застъпничество за националния ни план да фокусираме общественото и инстуционалното внимание към сърдечно-съдовите заболявания, за да не допускаме възникването на болестност, както и да подобрим качеството на живота на болните“, заяви доц. д-р Трайков.
Доц. д-р Трайков обърна внимание на целите на българския план за сърдечно съдово здраве, сред които са превенцията на заболяванията с водеща роля в Националната здравна стратегия, установяване на водещата роля в процеса на дигиталните технологии и иновации, осигуряване на ранна терапия в условията на персонализирана и висококачествена медицина, ранна рехабилитация с оглед постигане на максимална социализация на пациентите, като и въвеждане и стандартизиране на оценката на качеството на живот на болните.
Научният секретар на ДКБ проф. Иван Груев обърна внимание на значението на превенцията и рехабилитацията на сърдечно съдовите заболявания в България.
„Превенцията е основният фактор, на който се базира удължаването на продължителността на живота“, заяви проф. Груев и акцентира върху поведенческите рискови фактори, а именно нездравословното хранене, затлъстяването, тютюнопушенето и консумацията на алкохол. Медикът смята, че рехабилитацията е ключова за Европейския план с ясно разписани препоръки, които трябва да приложим адаптирани в страната ни.
