Стремежът на Европа да реформира правилата за корпоративните сливания, за да създаде повече влиятелни корпоративни шампиони, е погрешен подход за справяне с конкурентите от САЩ и Китай и вероятно ще има обратен ефект, предупреждават пред „Politico“ висши служители на ЕС по въпросите, свързани с конкуренцията.
През изминалата година се засили натискът за преразглеждане на политиката за сливанията, като Германия и Франция призоваха за нови норми, които да позволят създаването на по-големи авиокомпании и телекомуникационни компании. В докладите на бившите италиански премиери Енрико Лета и Марио Драги също бе подчертана необходимостта от консолидация на телекомуникациите и увеличаване на мащаба на предприятията, за да стане европейската икономика по-ефективна и устойчива. Председателката на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен неотдавна отправи препоръки към номинираната за нов еврокомисар по конкуренцията Тереса Рибера да работи върху политика в областта на конкуренцията, която по-осезаемо да подкрепя компаниите, които се разрастват на световните пазари.
По думи на главния антитръстов експерт на Германия Андреас Мундт критиците на правилата за сливанията рискуват да се впуснат в търсенето на решения, без да идентифицират ясно проблема.
„Честно казано, когато говорим за политиката на сливания, колко случая знаете, че биха могли да попречат на разрастването на компаниите?“, попита Мундт пред репортер на медията.
Беноа Кьоре, който е начело на френския регулаторен орган за защита на конкуренцията, заяви, че може би е необходима консолидация на телекомуникациите в целия ЕС, но основният проблем е в разнородността на националните регулации.
„Изобщо не е ясно, че приоритет трябва да бъде облекчаването на правилата в областта на конкуренцията. Първо трябва да работим за преодоляване на регулаторната разпокъсаност, а след това въпросът за сливанията ще се реши от само себе си,“, обясни още той.
Разрастващи се големи компании в ключови сектори
„Отварянето на вратата за сделки, при които законът се прилага по различен начин, за да се създаде „европейски шампион“, е сюрреалистично,“, заяви пред ръководителката на австрийския орган за защита на конкуренцията Натали Харсдорф-Борш.
„Когато чуя, че трябва да създадем шампион, естествената ми склонност като представител на правоприлагащ орган е да попитам: Чакайте малко, кой решава и въз основа на какви параметри?“, каза още тя.
В доклада на Драги, посветен на конкурентоспособността на ЕС, се посочват сектори като технологиите, в които европейската икономика трябва да се развива, както и банковото дело, отбраната и телекомуникациите, където според него са крайно необходими по-големи компании, които да се разрастват мащабно.
Най-високопоставеният служител на ЕК по сливанията Гийом Лорио заяви, че ЕС не е възпрепятствал сделки между технологични компании от ЕС. По време на събитие за обсъждане на регулации, проведено в Будапеща, Лорио заяви: „Не си спомням за нито едно технологично сливане между компании от ЕС.“
Според експерти понастоящем телекомуникационните компании са най-критичното звено по отношение на политиката на ЕС за сливанията, тъй като опитите им за консолидация в рамките на националните граници редовно се блокират от Брюксел или получават одобрение само след „сериозни жертви“.
Лорио твърди убедително, че ЕС не е попречил на разширяването на компании на нови територии: „Една телекомуникационна компания, която навлиза на пазар, на който не е особено развит тук, никога не се е сблъсквала с проблеми.“. Той също така изтъкна, че ЕК ще се придържа към позицията си по отношение на това конкурентите да се купуват взаимно, тъй като вътрешнопазарната консолидация на един национален пазар няма да стимулира конкуренцията. Всъщност тя в крайна сметка би навредила на европейския бизнес и би фрагментирала още повече единния пазар, тъй като просто ще издигне допълнителни бариери за навлизане и разширяване.
Най-малко 51 души са загинали при внезапни наводнения в Испания
