Националната служба за охрана /НСО/ отказа да предостави на управителя на Искра.бг Стефан Петров данни по Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/, свързани с лицето Бойко Борисов. На 9 юли Петров е изпратил официално запитване до началника на НСО Емил Тонев. В него той посочва, че видно от видеоматериал в публикацията „Бойко Борисов не отговори на въпроса колко пари е откраднал“ бившият премиер продължава да се охранява от служители на Националната служба за охрана, въпреки че вече не заема поста министър-председател.
Затова в запитването е поставен въпрос кой или кои са дали разрешение лицето Бойко Борисов да бъде охранявано от НСО, след като вече не е премиер на България. Освен това се иска информация за причината да се охранява от НСО при положение, че вече не е премиер. Видно от видеото, а и от такива пред него, охраната на лицето Бойко Борисов е поне 6 души и 3 автомобила. Затова е поставен въпросът колко точно служители на НСО охраняват лицето Бойко Борисов към настоящия момент.
Стефан Петров изрично е посочил, че информацията е от обществения живот на Република България и дава възможност да се състави мнение за законосъобразното протичане на всички законови процедури. Освен това с нея ще се повиши прозрачността и отчетността на самата Национална служба за охрана.
Въпреки всички тези аргументи началникът на НСО бригаден генерал Емил Тонев отказва да предостави на нашата медия тази информация. В неговото решение се посочва, че лицата, които получават охрана по силата на Закона за националната служба за охрана са разписани в член 20 и член 21 от ЗДОИ, като тук се включвали и високопоставени чуждестранни представители на международни организации и институции и на публични органи на държавна власт в чужди държави.
В посочените членове от ЗНСО са описани лицата, които имат право да получават охрана от службата. Сред тях са: президентът, председателят на Народното събрание и министър-председателят, както и вицепрезидентът и главният прокурор. В член 21, алинея 2 е посочено, че охрана се осигурява и на лицата, заемали постовете министър-председател или председател на Народното събрание до четири години след освобождаването им от тези длъжности. Това посочва в своето решение и Емил Тонев.
В него пише още, че следващата група охранявани лица от НСО са тези, за които е взето решение от комисия по член 23 от ЗНСО. В този член, алинея 1 от закона се посочва следното:
„Наличието на усложнена среда за сигурност или на конкретна застрашеност по чл. 20, ал. 7, чл. 21, ал. 3 и чл. 22, както и в случаите по чл. 26, ал. 1, видът, обхватът и срокът на предоставяната охрана, изменението на обхвата и прекратяването на охраната се определят с решение на комисия.“
Тонев твърди, че решенията на тази комисия са с гриф за сигурност, защото съдържат класифицирана информация. Подробности за охраната, която се осъществява въз основата на такива решения не се предоставяла според разпоредбите на Закона за достъп до обществена информация, защото била класифицирана.
„Дори и да е налично такова решение на комисията, то подробностите относно точните видове охрана, в това число личен състав, автомобили и друга техника, както и други подобни, като част от минимално съдържание на решението съгласно член 28, алинея 1, от ППЗНСО, представлява класифицирана информация, която е обективирана в документи със съответния гриф за сигурност, който се съхранява в регистратура за класифицирана информация на съответната организационна единица и достъпът до него може да се осигури само на лица с нужното разрешение за достъп, издадено от компетентен орган и при условията на специалния закон – ЗЗКИ и ППЗЗКИ“, се посочва още в решението.
Каквито и аргументи да са изложени за липсата на възможност да бъде предоставена информация за охраната на Борисов от НСО е факт, че за нея плащат всички български граждани и те имат право да знаят кое налага той да бъде охраняван, колко струва това и докога ще продължи.
