Социалните партньори в Националния съвет за тристранно сътрудничество не са постигнали съгласие за увеличение на минималната работна заплата от 1 януари 2021 година. Предложението на правителството е тя да стане 650 лева. Синдикатите подкрепят тази мярка, но работодателските организации са се обявили против.
От правителствената информационна служба съобщиха, че целите на увеличението са следните:
– намаляване на подоходното неравенство;
– повишаване на покупателната способност и потреблението на най-нискодоходната част от заетите и намаляване на риска от бедност;
– повишаване на мотивацията на най-нискодоходната част от работната сила за търсене на работа;
– реализиране и задържане на българския трудов пазар;
– повишаване на жизненото равнище и намаляване на риска от бедност сред работещите.
Традиционно от синдикатите искат минималната работна заплата да се увеличи колкото се може повече, а бизнесът е против, защото това означава да има по-високи разходи за заплати на служителите.
Освен тази точка социалните партньори са обсъдили и новата мярка, която ще се прилага по време на извънредно положение или извънредна епидемична обстановка. Тя предвижда хората, които работят в сектори, затворени заради коронакризата, да получават по 24 лева на ден. Става въпрос за служители, които са в неплатен отпуск. Мярката ще важи до края на 2020 година.
Тя е била подкрепа от всички с изключение на КНСБ.
Интересното при нея обаче е, че средствата за изплащане на тези 24 лева на ден, не са от държавния бюджет, а са от оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ и REACT-EU. Става въпрос за около 50 милиона лева, с които се очаква да бъдат подпомогнати 32 500 души.
Това е поредната широко прокламирана мярка на кабинета Борисов, която обаче не се финансира от държавата, а от парите на всички европейски данъкоплатци. За тези свои действия правителството търпи редица критики. А дали парите на европейските данъкоплатци ще бъдат похарчени прозрачно, предстои да разберем.
