Кадер ал-Наджар не може да напусне ивицата Газа, откакто се завръща на палестинската територия преди 25 години, дори за да потърси лечение за гръбначно заболяване или да се сбогува с майка си, която умира в Йордания миналата година, пише „Асошиейтед прес“. Причината – Израел отказа да позволи на палестинската власт да му издаде национален документ за самоличност. Това направи практически невъзможно напускането, дори преди Израел и Египет да наложат наказателна блокада, когато бойната групировка на Хамас превзе контрола над Газа през 2007 г.
През последните месеци Израел одобри пребиваване на хиляди палестинци в окупирания Западен бряг и Газа в опит да облекчи напрежението, като същевременно запази десетилетия си контрол върху живота на повече от 4,5 милиона палестинци.
„Страданието ми беше огромно“, каза ал-Наджар, 62-годишен дърводелец, който описа „кошмарна“ серия от неуспешни опити да получа разрешения за напускане на малката крайбрежна територия. Сега той е сред повече от 3200 палестинци в Газа, които скоро ще получат национален документ за самоличност. Това ще улесни пътуването, но той все пак ще трябва да се движи в лабиринт от бюрократични препятствия, свързани с блокадата. Израел казва, че ограниченията са необходими за ограничаване на Хамас, докато правозащитните групи разглеждат блокадата като форма на колективно наказание за 2 милиона палестинци в Газа.
Израел изтегли свои войници и заселници от Газа през 2005 г., а Хамас изгони силите на ПА две години по-късно. Но Израел все още контролира палестинския регистър на населението, компютъризирана база данни с имена и лични номера. Палестинците и по-голямата част от международната общност гледат на Газа като част от окупираните територии.
Приблизително десетки хиляди палестинци нямат законно пребиваване, което прави практически невъзможно преминаването на международните граници или дори на израелските военни контролно-пропускателни пунктове, пръснати из Западния бряг. Повечето са хора, завърнали се на територията, след като са живели в чужбина, и Израел отказа да ги впише в регистъра. Ахед Хамада, висш служител в управляваното от Хамас вътрешно министерство, казва, че само в Газа има повече от 30 000 жители без статут.
Израел се съгласи да предостави право на пребиваване на около 13 500 палестинци в това, което представи като жест на добра воля след неотдавнашните срещи между министъра на отбраната Бени Ганц и палестинския президент Махмуд Абас. Това е първата партида, откакто мирните преговори се провалиха преди повече от десетилетие.
Настоящото правителство на Израел, което се състои от партии, които подкрепят и се противопоставят на палестинската държавност, отхвърли всякакви големи инициативи за разрешаване на конфликта, но заяви, че иска да подобри условията на живот в териториите. Той също така иска да подкрепи все по-непопулярната ПА, която управлява части от Западния бряг и координира сигурността с Израел. В изявление след среща с Абас Ганц обеща да продължи напредването на „мерките за изграждане на доверие в икономическите и гражданските области“.
Палестинците в Газа се радваха и танцуваха, докато се нареждаха, за да получат писма от органа по граждански въпроси на ПА, които ще им позволят да кандидатстват за национални документи за самоличност и паспорти. Някои проляха сълзи от радост, докато други гледаха отчаяно, след като разбраха, че не са в списъка.
Хамас, който води четири войни с Израел – последната през май – разкритикува срещите Абас-Ганц, заявявайки, че те се „отклоняват от националния дух“ на палестинския народ.
Въпросът за пребиваването датира от 1967 г., когато Израел превзема Източен Йерусалим, Западния бряг и Газа във война със съседните арабски държави. Палестинците искат трите територии да формират бъдещата си държава заедно с Израел. Израел извърши преброяване на населението три месеца след войната и регистрира само палестинци, които присъстваха физически. По-късно Израел разреши на някои без правен статут да посещават семейството с разрешение за посетители. Много палестинци се завърнаха след споразуменията от Осло през 90-те години на миналия век и прекъснаха разрешенията си, надявайки се, че статусът им ще бъде разрешен в окончателно мирно споразумение, което така и не се осъществи. Семейните обединения до голяма степен спряха след избухването на втората интифада или палестинското въстание срещу израелското управление през 2000 г.
На палестинците също е до голяма степен забранено да се придвижват на Западния бряг от Газа. Последните одобрения предоставят право на пребиваване на Западния бряг на около 2800 палестинци, които са се преместили там от Газа преди 2007 г. и са били застрашени от депортиране.
Гиша, израелска правозащитна група, която се застъпва за свободата на движение, казва, че представяйки разширяването на пребиваването като жест на добра воля, Израел просто преопакова нещо, което е длъжен да направи според международното право. Мириам Мармур, който е говорител на Гиша каза:
„Това е начало в известен смисъл, но целият този проблем е създаден от строгата политика на Израел спрямо палестинците под окупация.“
И допълва:
„Разбира се, има хиляди, които остават без статут, и милиони, които все още са обект на разрешителния режим.“
Ал-Наджар, който живееше в Йордания, преди да се премести в Газа, беше един от късметлиите. Този месец той, съпругата му и четирите им деца получиха право на пребиваване. „Слава Богу, сега мога да отида да посетя сестрите си и семейството си (в Йордания), след като имаме паспорти“, каза той.
Чуждестранни граждани – предимно палестинци, родени в други страни – които са се оженили за палестинци на териториите, са се оказали в подобно затруднение. Тарек Хамада сподели, че все още чака да получи пребиваване за съпругата си, палестинка, която се премести в Газа от Кувейт през 1997 г. Той каза, че тя е мечтала през целия си живот да направи мюсюлманското поклонение в Мека, но не е успяла да го направи.
Файек ал-Наджар, далечен роднина на Кадер, се опитва да се върне в Газа от Либия през 2008 г., но е отхвърлен от Египет, защото няма национална лична карта. Вместо това той се шмугва през тунелите за контрабанда на египетската граница, които оттогава са до голяма степен разрушени. Мъжът е подал молба за лична карта, но не знае дали ще му бъде предоставена такава. Той сподели:
„Имам сестри в Египет, които искам да посетя. Аз съм на 60 години, кога ще взема лична карта? Когато съм на прага на смъртта?
