Европейският съюз /ЕС/ трябва да построи повече танкове – и няма причина те да не бъдат екологични, пише „Politico“. В стремежа си да спаси загиващите си стоманодобивна и металодобивна промишленост, ЕС е разработил план за защита на сектора от нелоялна конкуренция от чужбина, високи цени на енергията и предстояща търговска война със САЩ – като същевременно го подпомага да стане екологичен.
С тази стратегия, която до голяма степен се основава на използването на арсенала от търговски мерки на ЕС срещу по-евтините чуждестранни продукти и субсидирането на декарбонизацията на сектора, Брюксел се надява, че спасяването на производството на метали ще даде тласък и на отбранителната промишленост и в крайна сметка ще осигури безопасността на Европа.
„Един главен боен танк съдържа 50 до 60 тона висококачествена стомана, една самоходна артилерийска система – до 100 тона, един изтребител – 3 тона алуминий“, пише Комисията в плана и добавя:
„Стабилната и устойчива верига за доставки на тези материали е от решаващо значение за укрепването на европейската отбранителна технологична и индустриална база, за гарантиране на готовността и вътрешната сигурност на Европейския съюз.“
В документа от 19 страници се признава, че стоманата е заемала централно място в европейската интеграция, като първите стъпки на блока към сътрудничество датират от Европейската общност за въглища и стомана, създадена след Втората световна война.
„Изборът беше ясен, Европа трябваше да спаси своята стомана. Дължим това на нашата история. Европа започна със стоманата“, заяви ръководителят на промишлеността на ЕС Стефан Сежурне на пресконференция в сряда, позовавайки се на същото знаково споразумение от 1951 г., което в крайна сметка се превърна в Европейски съюз.
Това, което започна като проект за укрепване на мира чрез обвързване на френските и германските интереси, сега бързо се превръща в проект за производство на възпиращи средства срещу експанзионистична Русия, която не е ограничена от обещанията на САЩ да се застъпи за Европа.
Не е случайно, че ЕС разкри важни планове в областта на отбраната, финансите и промишлеността в един и същи ден. Грубото събуждане на блока през първите месеци от втория мандат на Доналд Тръмп като президент на САЩ означава, че всички проблеми, пред които е изправена Европа, са увеличени до дванадесет.
По-специално стоманодобивната и алуминиевата промишленост ще усетят въздействието на наложените от Тръмп преди седмица 25-процентни мита върху целия внос на метали от САЩ.
Преди всичко сигнал към тежката индустрия, че Комисията признава проблемите им, Планът за действие за стоманата и металите рисува сектори в почти неизбежен упадък. Ето какво се предупреждава в плана:
„ЕС е единственият голям регион за производство на стомана, в който се наблюдава намаляване на капацитета.“
В дългосрочен план Брюксел се надява, че съсредоточаването върху производството на нисковъглеродна стомана с по-евтина местна енергия от възобновяеми източници, водород и местно рециклиран скрап ще даде на индустрията предимство пред конкурентите.
Безпрецедентни стъпки
Ако отбранителната промишленост и данните за заетостта са „защо“, то „как“ е по-сложно.
Планът включва мерки в областта на енергетиката, търговията и устойчивото развитие. Може би най-належащото е, че Комисията обещава, че ще намери начин да възпроизведе защитните мерки, предназначени да продължат да предпазват стоманодобивния сектор от вноса, изключен от САЩ чрез новите мита на Тръмп.
По закон предпазните мерки могат да действат само осем години, така че заместването им ще изисква известна правна креативност от страна на Комисията. Планът за действие за стоманата обещава да представи предложение през третото тримесечие.
Комисията също така обещава „активно да започва разследвания въз основа на „заплаха от вреда“. Това е европарламент за започване на търговски разследвания на дъмпинг или субсидии, като станалия известен случай с китайските електромобили. Използването на правния термин „заплаха от вреда“ означава, че ЕС не трябва да чака, докато даден отрасъл вече почувства натиск.
В качеството на „чадърна мярка“ стоманата и алуминият скоро могат да бъдат класифицирани въз основа на това къде първоначално са били „разтопени и излети“, а не в коя държава са били променени след това. Това ще позволи на ЕС да се справи със заобикалянето на съществуващите мита върху вноса.
„Достатъчно ли е това? Историята ще покаже“, заяви служител на Комисията, на когото бе предоставена анонимност, за да обсъди плана откровено. Той уточни:
„Но ако бяхме обещали това преди няколко години, никой нямаше да повярва.“
Те казаха, че Комисията обмисля ограничения върху износа на метален скрап, проследяване на това къде първоначално се топи и излива стомана и издигане на предпазни мерки за алуминия. Последните две точки са напълно нови мерки.
Зелени и сигурни
Брюксел също така даде най-благосклонното досега кимване към стоманата относно предстоящите промени в трансграничния данък на ЕС върху въглеродните емисии, известен като CBAM, който налага такса върху определен внос от страни без еквивалентна цена на въглеродните емисии.
Комисията обеща да разшири обхвата на данъка върху въглеродните емисии, така че да обхване и конкретни продукти, произведени от стомана и алуминий – не само основните метали. Това би затворило вратичка, която според индустриалните групи е използвана от фирмите за избягване на данъци.
Първите реакции от страна на индустрията бяха положителни. Хенрик Адам, президент на асоциацията на производителите на стомана Eurofer, заяви:
„Благодарни сме, че Комисията ясно призна стратегическото значение на европейската стоманодобивна промишленост за суверенитета, сигурността и конкурентоспособността на ЕС.“
Най-големият европейски лобист за алуминий Пол Вос във вторник отбеляза „напълно нова, различна и по-добра динамика на обмена с Европейската комисия“, като добави:
„Сега се нуждаем от реални резултати“.
Междувременно зелените групи приветстваха акцента върху подпомагането на тежката промишленост да стане екологична. Ето какво коментира Йохана Лене, асоцииран директор за чиста икономика в мозъчния тръст за климата E3G:
„Това е добра новина: Ускоряването на декарбонизацията на стоманодобивния сектор е най-добрият залог за осигуряване на дългосрочно бъдеще за сектора в Европа.“
Тя добави:
„Необходимо е да видим много по-съгласувана индустриална политика, която да стимулира прехода с бързи темпове: увеличаване на пилотните проекти от първо поколение с почти нулеви емисии, увеличаване на търсенето чрез водещи пазари и осигуряване на евтина и богата електроенергия от възобновяеми източници за сектора.“
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм
