Никога не съм разбирала какъв е смисълът да се обграждаш с клакьори. Особено когато си човек на изкуството, на словото. Какво ти носи това някой да дойде и да ти каже:
Страхотно! Фантастичен роман. Припознах се в пластмасовия бидон зад героя. Не спах цяла нощ!
Изумително изпълнение. Далакът ми се откъсна. Ти си Мерил Стрийп на Пазарджик!
Клетият ни малък свят е пълен с кръгове, сфери на взаимна подкрепа, като че са от застрашено малцинство. Ходим си един на друг на събитийцата, хвалим си се един друг. И знаем, че ако отидем на 453 събития и похвалим 453 книги, постановки и пърформънси, после 453 човека ще дойдат на нашия екскремент и ще го похвалят.
Слава Богу – има някакви единици изключения. Един ден се виждаме с Теодора Духовникова и тя вика: „Ела да гледаш еди си кое представление.“ и аз отговарям: „Страх ме е да дойда. Може да не ми хареса и после как ще ти го кажа и може даже да го напиша.“, а тя отвръща:
Ма какво като не ти хареса? Какво като напишеш? Не се мисли за толкова велика, никой няма да се самоубие от това.
Беше супер. Гледаш човек, който те кани на нещо. Работил е, вложил е усилия. И няма проблем, ако то не ти допадне, нито има проблем да го чуе, защото кой е той, коя си ти.
Въобще, какво точно става? Не спасяваме човечеството. Дреме ѝ на нея, че на мен няма да ми хареса. Тя си го играе и това за нея е важно. Аз мога да се гръмна, но преди това защо да не ида да видя. Той артистът нали за това го прави, за публиката.
И в заключение – знаете ли кое е най-често чуваното изречение, когато говориш с човек от културата за друг човек от културата?
Абе, не става, ама как да му го кажа?
А па аз ще ви цитирам Секта, който казва в едно парче:
Нямаш ли приятели, за да ти кажат, че не ставаш?
Ако не са ти казали досега, че не ставаш, нямаш приятели. Те по това се познават. Или си Мерил Стрийп.
Източник: Letiashtata Kozzila Erato
