Тараторът е една от най-любимите ни студени супи, с която се разхлаждаме в горещите дни. Днес ще разберем каква е историята на това любимо на поколения хора ястие.
Първата рецепта за него, както го обичаме днес, се е появила през 1956 г. в „Книга за домакинята“, предаде „Дарик“. Там са описани всички любими продукти – разбито кисело мляко, кубчета краставици, сол, чесън, копър, орехи и лед, чрез който да се поддържа температурата.
До 70-те години продължавали да се появяват нови разновидности, които се описвали в рецептурниците. Във времето се превърнал и в неизменна част от българската трапеза.
Найден Геров определя наименованието му като заемка от турски, която носи значение: „сочиво, студена чорба от краставици, чеснов лук, орехи и оцет; тлъченица“. Тлъчица е синоним на таратор и идва от глагола тълча – счуквам, скълцвам. Сочиво означава супа.
В Български тълковен речник от Любомир Андрейчин думата е обяснена по следния начин: „Вид студена супа от разводнено кисело мляко с краставици, чесън, оцет и др“. Произходът на самата дума е определен като персийско-турски.
Днес можем да си го направим изцяло по наш вкус или да си го поръчаме във всяко едно заведение за хранене. В купа или в халба, с лъжица или просто ще си го пием, няма никакво значение. Важното е да се разхладим и да усещаме вкуса му!