НАСА иска вашата помощ. Наистина. Отстрани може да изглежда, че Американската аеро-космическа агенция има първостепенна роля в развитието на този дял от науката, но в действителност учените любители могат също да допринесат много, особено в настоящата мисия „Джуно“, пише „CNN“.
От 2016 г. насам космическият апарат „Джуно“ обикаля около Юпитер, сканирайки атмосферата, като картографира нейните магнитни и гравитационни полета. Освен това уредът е снабден с камера, специално създадена за запис на изображения на полюсите – райони на газовия гигант, които до този момент не са били добре документирани.
„Нямаме официален научен екип, който да се включи в мисията „Джуно“, затова се обърнахме за помощ към обществеността“, казва Кендис Хансен-Кохарчек, която е сътрудник в създаването на апарата и камерата.
Любителската астрономическа общност помага при планирането на операцията, обяснява тя, като определя кога камерата трябва да снима планетата и къде точно. След като изображенията се изпратят обратно към Земята, обществеността има достъп до необработени данни, които с малко технически трикове за редактиране на снимки, се превръщат в едни от най-впечатляващите изображения, виждани на Юпитер.
Сред най-изявените участници са хора, работещи в научната общност. Кевин Джил, софтуерен инженер в центъра за научни изследвания и разработки на НАСА в Калифорния The Jet Propulsion Lab, работи по визуализацията на данни и се е заел с професионалната обработка на изображенията. Той създава камерата „ДжуноКам“ в името на любовта си към науката.
Джил става известен през 2014 г. с фотографиите, които изобразяват Марс. За тази цел той използвал камера с марката „Хайрайс“, обикаляща около орбитата на червената планета, преди да премине към камерата „Касини“, която снима Сатурн, луната и други мисии. Сега той оплътнява свободното си време с „Джуно“.
„ДжуноКам“ е широкоъгълна камера, но е базирана на черно-бяла технология, обяснява той. Въпреки това сензорът на камерата има филтри за червено, синьо и зелено и друг за откриване на метан.
Нужни са няколко дни, за да достигнат изображенията до Земята, след което се качват за обществено ползване. Джил използва полуавтоматизиран процес за редактиране и премахване на всички несполучливи снимки или прах, който може да е полепнал по обектива, като наред с това се коригират и геометричните изкривявания и изображението се сглобява като едно завършено цяло. За да стане изображението цветно, той обработва червените, зелените и сините дефекти чрез софтуера за редактиране на изображения.
Камерата не може да бъде напълно калибрирана за истински цвят, казва ученият, така че има известна доза креативност върху крайния образ.
„Опитвам се да поддържам цвета близо до реалния“, казва той, докато разкрива кое в работата му е най-приятно и разказва повече, за това което е видимо на повърхността.
Какво успя да заснеме „Джуно“ за първи път? „Успяхме да видим циклони по полюсите“, казва той. „И накрая, имаме тези наистина свежи образи.“
Впрочем Джил е привлечен от образи на явления, на които е трудно да се даде обяснение: червените, подобни на ивици вълни на океана Тетис, екваториалната планинска верига Япет и пръстените в орбита на спътника „Рея“, както и всички луни на Сатурн, снимани от камерата на „Касини“.
Джил смята, че фотографията може да ни доближи до нашите съседни планети, колкото и да не ни се вярва. „Когато обработвам такива изображения, заснети от орбитата, успявам да създам панорама и илюзията, че сякаш сте там … Виждаме коментари от хор, които казват: „Не, лъжете, това е Аризона или Юта. Видях този хълм!“
Създадена, за да издържи пътуване в поне седем орбити, „ДжуноКам“ все още е в изправност след 26 пътувания из Юпитер, като предстои да се заснемат още фотографии. Мисията вече е удължена веднъж и екипът, който работи по нея, проучва дали да не я продължи още, казва Хансен-Кохарчек. Все пак има и други амбициозни мисии на НАСА на хоризонта, които чакат да бъдат развити и представени пред обществото.
„Марс 2020“ – уред, който ще бъде спуснат на мястото на древно езеро, ще бъде оборудван с не по-малко от 23 камери. Мисията Europa Clipper ще се занимава с изследване ледената луна на Юпитер, изминавайки 16 мили от това, което НАСА нарича, „вероятно най-доброто място за търсене на извънземен живот в Слънчевата система“. Още по-амбициозна е мисията Dragonfly, която има за цел да извърши полет над повърхността над титана Сатурн, „аналог на най-ранната Земя“, по данни на НАСА.
„Търпението е ключово. И двете мисии не са далече във времето – трябва да стартират до 2030 г., но отсега очаквам с нетърпение изображенията, които ще получим оттам“, казва Джил.
Превод: Глория Йорданова
