Един финансово изнемогващ родител поиска да плати таксите за обучение на детето си с торби с ориз, който отглежда, като накара директора Майк Секагго да поиска проба, преди да се съгласи. В крайна сметка искането му беше удовлетворено, пише “Асошиейтед прес”. Много други родители в африканските страни, които не могат да плащат в брой или в натура, казват, че децата им ще трябва да пропуснат новия срок, тъй като класовете се възобновяват след месеци закъснение, причинено поради пандемията от COVID-19.
Секагго, директор на средното училище Wampeewo Ntakke в покрайнините на столицата на Уганда Кампала, входира жалби от родители, които се карат, за да запишат децата си за първи път от март. Облекчението за постепенното възобновяване на училищното обучение се съчетава с безпокойство относно финансовото напрежение, причинено от пандемията, и за това как да се защитят учениците от коронавируса в често претъпканите класни стаи.
Само около половината от 430 ученици са докладвали в деня след започване на приемането на деца за новия срок, каза Секагго пред „Асошиейтед прес“. Училищните служители се притесняват, че някои деца може да не се върнат в клас, защото родителите им не са работили, каза Секагго.
В Уганда властите са установили стандарти, на които училищата трябва да отговарят, преди да могат да приемат ученици, повечето от които биха могли да останат у дома си чак до следващата година. Училищата трябва да имат достатъчно станции за миене на ръце и достатъчно място в класните стаи и общежитията за социално дистанциране.
Въпреки че пандемията е нарушила образованието по целия свят, кризата е по-остра в Африка, където до 80% от учениците нямат достъп до интернет, а дистанционното обучение е недостъпно за мнозина. Африка на юг от Сахара вече е имала най-висок процент на деца, които не са на училище на фона на навсякъде другаде по света, като близо една пета от децата между 6 и 11 и повече от една трета от младежите между 12 и 14 години не са в училище, според ООН агенцията за култура и образование.
Въпреки че училищата вече са отворени в много африкански страни, които са наложили блокиране срещу разпространението на COVID-19, пълното въздействие на пандемията върху образованието в най-младия континент в света с над 1,3 милиарда души остава да се наблюдава. В някои случаи решението за повторно отваряне остава проблематично, особено заради факта, че нивото на тестване остава ниско. Рашид Аман, главен административен секретар на здравеопазването в Кения, заяви:
“Едно от нещата, които обсъждахме, е как да наблюдаваме ситуацията в училищата, където имаме голям брой ученици. Мисля, че определено ще изискваме да направим някакво ниво на тестване в тези популации, за да видим дали има предаване на асимптоматични случаи.”
Както и в Уганда, Кения прилага поетапно възобновяване на училищната дейност. Учениците, които полагат изпити за преминаване в училище, гимназия и колеж, докладват през октомври. Останалите ще се върнат през януари, но има широко разпространена загриженост, че училищата са отворени твърде рано, тъй като някои съобщават за огнища на заразата.
Подобни предизвикателства се отчитат и в Зимбабве, необвързаната с пари южноафриканска държава, където повече от 100 000 държавни учители стачкуват, след като училищата са отворени отново, изисквайки по-добро заплащане, както и защитно оборудване. Предупреждавайки родителите да не изпращат децата си на училище, докато учителите стачкуват, генералният секретар на Съюза на прогресивните учители в Зимбабве Реймънд Маджонгве заяви:
“Резултатите от бедствието, което се случва с неотследени ученически деца, ще бъдат с нас за дълго.”
И добави:
“Подгответе се за бебешки и наркобум.”
Коронавирусът е заразил над 1,9 милиона африканци и е убил над 45 000 към 9 ноември. Смята се обаче, че до 80% от случаите на вирусните инфекции в Африка са безсимптомни, заяви директорът на Световната здравна организация за Африка през септември, цитирайки предварителен анализ по темата.
Властите в Уганда и Кения не тестват студентите за вирус преди записване. Джон Нкенгасонг, ръководител на Африканските центрове за контрол и превенция на заболяванията, заяви в четвъртък пред репортери, че макар групата му да не наблюдава училищата, “естествено очакваме да има инфекции”.
В средното училище на Уганда Wampeewo Ntakke, в което преди избухването имаха 1800 ученици, служителите измерваха температурите на пристигащите ученици на вратите, а те трябваше да носят поне две маски със себе си. По-късно медицинска сестра ги информира за безопасността.
“Мисля, че в момента сме в безопасност”, каза студентката Силвия Намуемба, размишлявайки върху станциите за миене на ръце, стратегически разположени по зелените тревни площи.
Строг на вид учител, носещ щит за лице, патрулираше в комплекса, укорявайки ученици, които дори за миг сваляха маските си. В една класна стая маскираните ученици седяха по един на бюро вместо обичайните три – мярка за социалното дистанциране, която трудно ще се поддържа, когато още стотици се отчетат в училище в началото на следващата година. Винсент Одой, учител по бизнес изследвания, казва:
“Ние просто се оставяме на молитва, че до януари няма да има COVID. В противен случай няма да се справим.”
