„Всички общини, които изпълняват дейностите по финансираните чрез бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/ обекти, да получат и останалата част от средствата. Това ще е нашето предложение, което ще залегне в бюджета за 2023 г.“
Това разкри регионалният министър Андрей Цеков по време на блиц контрол в парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Той напомни, че през 2022 г. общините са получили 50% от стойността на обектите, което поражда правна несигурност за тях. В резултат до момента в МРРБ са представени отчетни документи за около 25% от предоставения ресурс от общо малко над 400 млн. лева. С тези пари министерството финансира инфраструктурни и ВиК проекти на общините.
В отговор на въпрос регионалният министър обяви, че по първия етап на програмата за енергийна ефективност на жилищни сгради са получени предложения за близо 4 млрд. лева при заложени за тази дейност 1,4 млрд. лева в Плана за възстановяване и устойчивост /ПВУ/. Той посочи, че парите няма да стигнат за всички проекти. И допълни, че трябва да се мисли за нов инструмент с ангажиране на международни финансови институции с цел продължаване на политиката и създаване на инструмент, който да даде възможност за ежегодно изпълнение на такива дейности.
В началото на следващата седмица се очакват резултатите от възложения от министър Цеков одит на провежданите от Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ процедури по избор на изпълнители за текущ ремонт и поддръжка на републиканската пътна мрежа. Те ще бъдат база за вземане на решение дали процедурите да бъдат продължени или върнати. Регионалният министър обърна внимание, че едно ново възлагане ще отнеме най-малко 6 месеца и ще постави в риск поддържането на пътищата през зимните месеци.
Пред депутатите министърът пое ангажимент в следващите месеци да бъде намерено решение за всички забавени обществени поръчки на АПИ. Той обърна внимание, че заради поставяните от възложителя изисквания техническите оферти са с много голям обем и разглеждането им отнема много време, поради което е нужна промяна. Според него при наличие на готови проекти с издадени разрешения за строеж те трябва да са много прости.
Десислава Паунова, която е член на Управителния съвет на АПИ, информира, че в бюджета за тази година са заложени средства за всички обекти, за които е преценено, че има възможност да бъдат започнати до края на годината.
Незаконното строителство е един от ключовите проблеми, с които МРРБ трябва да се справи, каза още министър Цеков. Той обяви, че ще бъде оттеглено предложението за промени в Закона за устройство на територията, които предвиждат изградени без разрешения за строеж обекти да бъдат обявени за търпими. Универсалният подход трябва да бъде ограничен, за да не се отнесе към огромен брой обекти. Възможните решения трябва да бъдат изследвани внимателно от гледна точка на законосъобразност, каза министърът. И допълни, че предстоят обсъждания с браншовите организации, като ще се разчита и на експертизата на народните представители. Министър Цеков изрази очакване в следващия месец да има решение за обектите, за които се знае, че се изграждат без разрешение за строеж, но няма яснота дали съответстват на изискванията.
Министър Цеков посочи, че АМ „Струма“ би била завършена преди 10 години, в случай, че е бил използван този подход. Той изрази мнение, че за него се изисква политически консенсус и законодателна инициатива и обърна внимание, че в момента няма действаща стратегия за развитието на републиканската пътна мрежа. Затова при разработването ѝ трябва да бъде изследвана такава възможност.
Приетата методика за индексация създава големи неясноти, които пораждат трудности по прилагането ѝ. Затова като първа стъпка трябва да се направи анализ дали е прилагана правилно и колко са необходимите средства, каза още регионалният министър. Той посочи, че ще се провери дали формулата е приложена правилно от АПИ по договорите за основен ремонт и ново строителство.
Цеков обърна внимание, че бюджетът за финансираните от Оперативна програма „Околна среда“ проекти може да бъде индексиран до 15%, като от това обаче не могат да се възползват всички бенефициенти. И обясни, че заради необходимостта от одобрение от ЕС на големите проекти, които надхвърлят определена стойност, им е предложена компенсация от порядъка на 3%. Към момента споразуменията между голяма част от изпълнителите и ВиК все още не са подписани. Договори между ВиК оператори и ОПОС също не са подписани и се задържат заради прилагането на методиката. Затова предстои да бъде направен анализ и да се установи каква е сумата, необходима за допълнително финансиране.
Изпълнителният директор на „Български ВиК холдинг“ ЕАД Ирена Георгиева информира, че продължава сключването на споразумения между Управляващия орган на програмата и ВиК операторите и изрази надежда тази възможност да бъде отпушена за всички области, в които се изпълняват мащабните проекти за обновяване на ВиК инфраструктура.
