Зашеметяващото обявяване на военно положение от президента Юн Сук Йол продължи само няколко часа, но според експертите то повдига сериозни въпроси относно способността му да управлява през оставащите две години и половина от мандата си и дали ще спазва демократичните принципи, пише „Асошиейтед прес“.
Парламентът единодушно отмени указа, а опозиционните партии започнаха процедура по импийчмънт. Един анализатор нарече действието му „политическо самоубийство“.
Политическата съдба на Юн може да зависи от това дали през следващите дни голям брой хора ще излязат на улицата, за да настояват за отстраняването му.
Ето как се разви политическата буря, предизвикана от обявяването на военно положение – първото по рода си в Южна Корея от повече от 40 години насам.
Защо Юн въведе военно положение?
Обявяването на извънредно военно положение от Юн във вторник вечерта беше придружено от обещание да се премахнат „безсрамните последователи на Северна Корея и антидържавните сили с един удар“. Той обеща да предпази страната от „падане в дълбините на националната разруха“. Консерваторът Юн се позова на многократните опити на либералните си съперници, контролиращи парламента, да отстранят от длъжност висши служители и да ограничат ключови части от проектобюджета му за следващата година.
Конституцията на Южна Корея позволява на президента да наложи военно управление по време на „военно време, военни ситуации или други подобни извънредни състояния в страната“. Президентът обаче не може да въведе военно положение, ако парламентът се противопостави с мнозинство от гласовете.
Именно това се случи в сряда. И затова ходът на Юн озадачи много експерти.
Политическите борби на Юн с основната опозиционна Демократическа партия не се разглеждат като извънредно положение, изискващо военна намеса. Експертите се питат защо Юн е настоявал за декларацията, въпреки че парламентът със сигурност щеше да я отхвърли. Дуйон Ким, старши анализатор в Центъра за нова американска сигурност във Вашингтон, твърди:
„Консерваторите и дори умерените биха се съгласили с критиките на Юн и с оценката му за прогресивните законодатели, но изборът му на методи в 21-ви век се разглежда като грешен ход, грешна преценка и дори политическо самоубийство.“
Указът на Юн доведе до това, че военните изпратиха войници с автомати и полицаи до Националното събрание, за да блокират входа му. Въпреки това 190 от 300-те членове на парламента успяха да влязат и единодушно да гласуват указа на Юн за военно положение в сутринта в сряда. След това Юн отмени военното положение без никаква съпротива. Последователността на събитията подсказва, че декларацията му не е била внимателно изготвена или задълбочено планирана.
„Съветниците му би трябвало да се опитат да го разубедят да не го прави и вероятно са го направили. Но мисля, че това не е дало резултат и Юн просто е продължил да изпълнява плана си“, изтъква Хонг Сунг Гул, професор по публична администрация в университета „Кукмин“ в Сеул. Той е категоричен:
„Това показва, че той не е способен да управлява тази страна.“
Каква политическа съдба очаква Юн?
Демократическата партия, която има мнозинство в парламента, поиска в сряда Юн да подаде оставка. Заедно с малки опозиционни партии тя внесе съвместно предложение за импийчмънт на Юн и заяви, че се стреми към гласуване още в петък.
Юн не е коментирал предложението за импийчмънт и не се е появявал публично, откакто обяви, че отменя военното положение. В четвъртък от офиса на Юн съобщиха, че той е сменил министъра си на отбраната, за когото се твърди, че му е препоръчал да въведе военно положение.
Опозиционните партии имат общо 192 места, което е с осем по-малко от необходимите две трети за импийчмънт на Юн. Осемнадесет законодатели от управляващата Партия на народната власт гласуваха за отхвърляне на указа му за военно положение, а лидерът на ПНП Хан Донг-хун нарече декларацията му „противоконституционна“. Но Хан заяви в четвъртък, че партията му е решила да се противопостави на приемането на предложението за импийчмънт на Юн, за да предотврати „нанасянето на щети на гражданите и поддръжниците, причинени от неподготвен хаос“. Анализаторът Дуйон Ким обяснява:
„Както собствената му управляваща партия, така и опозиционната искат да му потърсят отговорност. За пръв път в една силно поляризирана страна и двете страни са съгласни, че изборът на Юн да обяви военно положение е бил грешен ход.“
И допълва:
„Изглежда, че собствената му партия е против импийчмънт, но все още обмисля дали да поиска от Юн да напусне партията.“
Южнокорейските консерватори пазят травматични спомени от импийчмънта на тогавашния президент Пак Гън-хе през 2016 г., последван от нейното отстраняване и арест през следващата година.
Обявяването на военно положение от страна на Юн може да е унищожило шансовете му да завърши напълно мандата си до май 2027 г., потвърди Пак Сунг-мин, ръководител на базираната в Сеул фирма за политически консултации MIN Consulting.
Предсрочното му прекратяване на мандата би подобрило перспективите за президентския пост на ръководителя на Демократическата партия Ли Дже Мюн, който е изправен пред съдебни процеси за корупция и други обвинения, които заплашват да провалят кариерата му. Проучванията сочат, че Ли, който с малко загуби изборите през 2022 г. от Юн, е фаворит за следващ президент.
Ако Юн бъде подложен на импийчмънт, Конституционният съд ще се произнесе дали да го отстрани от длъжност.
Как декретът за военно положение влияе върху външната политика и икономиката?
Събитията в Южна Корея могат да бъдат обезпокоителни за Вашингтон и Токио, които се опитват да разширят тристранното си сътрудничество в областта на сигурността. Ето какво коментира Пак Уон Гон, професор в университета Ewha Womans в Сеул:
„В тези критични времена, особено с връщането на Доналд Тръмп на поста и разнообразието от трудни геополитически предизвикателства, пред които е изправен регионът в момента, политическата нестабилност в Южна Корея е нещо, което нито САЩ, нито Япония биха искали.“
Белият дом заяви, че САЩ са „сериозно обезпокоени“ от събитията в Сеул. Говорител на Съвета за национална сигурност на страната заяви, че администрацията на президента Джо Байдън не е била уведомена предварително за обявяването на военното положение. Японският министър-председател Шигеру Ишиба заяви, че Токио следи развитието на събитията с „изключителен и сериозен интерес“.
Северна Корея не е коментирала. Лейф-Ерик Исли, професор по международни изследвания в университета Ewha Womans, заяви, че Северна Корея вероятно ще предприеме подход на изчакване.
Политическата нестабилност, предизвикана от Юн, също може да затрудни правителството му да се погрижи за западащата икономика. Южнокорейската валута, вонът, се понижи до двегодишно дъно спрямо щатския долар, но до началото на сряда се възстанови, докато основният борсов индекс Kospi се търгуваше с 1,8% по-ниско.
„Нараства усещането, че самият президент се е превърнал в най-големия риск за Република Корея и че нещата не могат да продължат така“, смята Пак.
Предложение за импийчмънт на президента Юн в Южна Корея заради внезапното военно положение
