Тричленният състав на Върховния касационен съд /ВКС/ оставя в сила решението на Апелативен съд – Велико Търново. Решението не може да се обжалва.
Във ВКС е получено уведомление от прокурор за предприети действия по изпълнение на наложеното от съда наказание.
Делото е образувано по жалби на подсъдимия Димитър Георгиев и на частните обвинители и граждански ищци срещу решението на Апелативен съд – Велико Търново.
С присъда на Окръжен съд – Велико Търново подсъдимият е признат за виновен и осъден на 18 г. „лишаване от свобода“. Наказанието е за извършено на 6 декември 2018 година в Бяла Черква изнасилване, което представлява особено тежък случай, и на „доживотен затвор“ за убийство, извършено по особено мъчителен за убитата начин. Определено му е едно общо най-тежко наказание „доживотен затвор“. Осъден е да заплати на гражданските ищци по 30 000 лв. на всеки от тях – обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
С въззивното решение е изменена присъдата, като е намалено наказанието за изнасилване от 18 на 15 г. „лишаване от свобода“, а за извършеното убийство – от „доживотен затвор“ на 20 г. „лишаване от свобода“. Определено е едно общо най-тежко наказание от 20 г. „лишаване от свобода“, което е увеличено с 5 г. Размерът на обезщетенията за гражданските ищци е увеличен на 100 000 лева за всеки от тях.
Във всички касационни жалби се сочат доводи за явна несправедливост на наложеното наказание.
Тричленният съдебен състав приема жалбите за неоснователни. Искането на частните обвинители за утежняване на наказателно-правното положение на подсъдимия е неоснователно. В решението на ВКС се напомня, че за да се наложи наказание „доживотен затвор“ за извършеното убийство, законът в разпоредбата на чл. 38а, ал. 2 от НК изисква изключителна тежест на конкретното престъпление. Това означава многобройност или изключителност, а не просто превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, поради което е необходимо случаят радикално да се отклонява от обичайния с тази квалификация. Според върховните съдии е верен изводът на въззивната инстанция, че престъплението по чл. 116, ал. 1 от НК не може да се характеризира като изключително тежко. На първо място, изключителната тежест на извършеното е възможно да се разкрие чрез наличието на множество квалифициращи обстоятелства, каквито в случая липсват – убийството е извършено само при един квалифициращ признак. На следващо място, престъплението е осъществено при евентуален умисъл.
Съобразно приетите факти по делото апелативният съд законосъобразно е намерил, че целта на подсъдимия е била осъществяване на принудително съвкупление с пострадалата, а не убийството ú. Притискането на носа и устата, което е довело до остра механична асфикция, в резултат на която е настъпила смъртта на жертвата, е било осъществено за сломяване на нейната съпротива. Начинът на извършване на престъплението и свързаните с него обстоятелства не разкриват изискуемата се от закона изключителна тежест. Те обаче представляват отегчаващи отговорността обстоятелства, които следва да се съобразят при определяне на размера на по-лекото по вид наказание, а именно „лишаване от свобода“.
Съдебният състав на ВКС приема, че възрастта на подсъдимия правилно е отчетена като смекчаващо отговорността обстоятелство. Приносът му за разкриване на обективната истина по делото не може да бъде отречен – още в проведения разпит, непосредствено след привличането му в качеството на обвиняем, той е разказал подробно за случилото се, като по този начин, освен че е признал своето авторство, е съдействал за установяване на механизма на извършване на деянията. В хода на целия наказателен процес подсъдимият е заявявал, че съжалява за стореното.
Върховните съдии обобщават, че вярната преценка на апелативната инстанция за степента на обществена опасност на деянието и дееца и правилно очертаните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства му е позволила да направи и верен извод, че в случая не следва да се налага наказание „доживотен затвор“, тъй като съобразно разпоредбата на чл. 38а, ал. 2 от НК убийството не се характеризира с изключителна тежест, което е единствената изискуема от закона предпоставка за определяне на наказание „доживотен затвор“.
„В контекста на горното, ВКС намира за необходимо да подчертае, че определянето на вида на наказанието, особено когато се касае за безсрочно такова и то извършено от лице на възраст, съвсем близка до непълнолетието, не е механичен математически сбор от смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, а сложна комплексна дейност по тяхната оценка, която води до избор на такова наказание, което да е адекватно на тежестта на извършеното и личността на дееца“, се казва в мотивите на съдебното решение.
Според ВКС е неоснователна и претенцията на подсъдимия за намаляване на размера на наложеното му наказание за извършеното убийство. Посочените смекчаващи отговорността обстоятелства са били съобразени при отмерване на това наказание.
В съответствие със закона и данните по делото въззивният съд е приложил разпоредбата на чл. 24 от НК, като е увеличил определеното общо най-тежко наказание с 5 години. Върховните съдии са категорични, че наказание от 25 години „лишаване от свобода“, чиято продължителност е значителна, е достатъчно да интервенира върху подсъдимия с цел неговото поправяне и превъзпитание, да създаде обективни условия, които да отнемат възможността му да извърши нови престъпления, а и да осъществи психическо въздействие върху други неустойчиви членове на обществото.
