Месеци след като западните съюзници на Украйна ограничиха продажбите на руски петрол до 60 долара за барел, ограничението на цените все още беше предимно символично, пише „Асошиейтед прес“. По-голямата част от суровия петрол на Москва – нейният основен източник на приходи – струваше по-малко от тази цена.
Но таванът беше предвиден в случай, че цените на петрола се повишат – и щеше да попречи на Кремъл да прибере допълнителни печалби, за да финансира войната си в Украйна. Това време вече настъпи, което от своя страна постави тавана на цените на най-сериозното му изпитание досега и подчерта неговите слабости.
От средата на юли руският еталонен петрол, който често се изнася със западни кораби, за да се спазват санкциите, се търгува над горната граница на цените, вкарвайки стотици милиони долари дневно в касата на Кремъл.
С нарастването на руските печалби, войната между Израел и Хамас, която повишава световните цени на петрола, и доказателствата, че някои търговци и превозвачи заобикалят ограничението, се появяват първите признаци за прилагане на ограничението 10 месеца след налагането му през декември. Но защитниците на санкциите твърдят, че репресиите трябва да продължат, за да навредят наистина на Русия. Бенджамин Хилгенсток, старши икономист в Киевското училище по икономика, което съветва украинското правителство, заяви:
„Намаляването на печалбите от петрола е нещото, което най-много удря руската макроикономическа стабилност.“
Приходите от петрол са в основата на руската икономика, като позволяват на президента Владимир Путин да налива пари в армията, избягвайки влошаване на инфлацията за обикновените хора и срив на валутата.
Способността на Москва да продава на света повече, отколкото купува, означава, че тя се справя със санкциите много по-добре от очакваното. По оценка на Международния валутен фонд икономиката на страната ще нарасне през тази година, докато тази на Германия ще се свие. Все пак основният източник на доходи на Русия е изложен на риск от засиленото прилагане на санкциите. Миналата седмица Министерството на финансите на САЩ наложи санкции на двама корабособственици, а служители на Обединеното кралство разследват нарушения.
От началото на инвазията петролните санкции са стрували на Русия 100 млрд. долара до август, заяви международна работна група по санкциите към Станфордския университет. Според икономисти обаче по-голямата част от тази сума се дължи на забраната на Европа за внос на руски петрол, заради която Москва загуби основния си клиент. Хилгенсток подчерта:
„Има сериозни проблеми с политиката (на ценовия таван), но тя може да работи. С някои подобрения тя може да бъде много ефективна.“
Кораби, притежавани или застраховани от западни държави, продължиха да товарят руски петрол на всички пристанища в Русия през последните седмици, когато цените се повишиха над тавана, изтъкна базираният в Хелзинки Център за изследване на енергията и чистия въздух в доклад от миналата седмица.
„Тези случаи служат като убедително доказателство за нарушения на политиката за ограничаване на цените.“
Приходите на Русия от петрол нараснаха през септември до около 200 млн. евро (211 млн. долара) на ден, тъй като световните цени се повишиха, заяви мозъчният тръст. По-малкото наличен петрол в световен мащаб – с намаляването на добива от Саудитска Арабия и Русия – доведе до повишаване на цените на основния експортен сорт суров петрол на Москва до 74,46 долара през миналата седмица, според S&P Global Platts. От 11 юли насам цената му е над 60 долара. Ценовият таван има за цел да ограничи размера на печалбите, които Русия може да получи, без да изтегля доставките си от пазара. Това заплашва с недостиг, който би могъл да повиши цените на горивата и инфлацията в САЩ и Европа.
Разчита се на ключов факт от корабоплавателната индустрия: много собственици на кораби, търговци и повечето застрахователи са базирани в Европа или в Групата на седемте големи демокрации, които наложиха ценовия таван. Това поставя тези компании в обсега на санкциите. За да се съобразят с тях, корабните компании трябва да знаят цената на руския петрол. Ограничението обаче изисква само добросъвестно оповестяване на информация в обикновен документ от една страница с имената на страните и цената. Действителните договори за продажба не трябва да бъдат разкривани.
Според анализатори това е било покана за недобросъвестни продавачи да правят фалшификации, а за някои товародатели – да възприемат подхода „не виждам нищо нередно“.
Подозренията за заобикаляне на правилата нараснаха, когато анализаторите забелязаха, че петролът от руското пристанище Козмино на Тихия океан – което представлява сравнително малък дял от руския износ – се търгува значително над горната граница. Това се случва, въпреки че много от танкерите, които спират там, са западна собственост, предимно гръцка.
До миналата седмица, когато Министерството на финансите на САЩ блокира един собственик на танкер в Обединените арабски емирства и друг в Турция да извършват сделки в САЩ, нямаше много признаци за правоприлагащи действия. Те са обвинени, че са превозвали руски петрол на цени от 75 и 80 долара за барел, като са разчитали на доставчици на услуги, свързани със САЩ.
Американски служители предупреждават застрахователите да избягват кораби, които изглеждат подозрителни, заяви пред репортери миналата седмица високопоставен служител на Министерството на финансите. Министерството също така издаде препоръки да се проверяват внимателно транспортните разходи и да се следи за червени флагове за избягване на плащане.
Министерството на финансите на Обединеното кралство заявява, че „активно предприема редица разследвания по подозрения за нарушаване на тавана на цените на петрол“.
Съществува и друга възможност за заобикаляне на ограничението: цената се определя, когато петролът напуска Русия, а не тази, която се плаща от рафинерия, например в Индия. Петролът може да бъде купуван и продаван няколко пъти от свързани с Русия търговски дружества в страни, които не участват в санкциите.
Могат да се добавят прекомерни „транспортни разходи“. Разликата до крайната цена се прибира от търговците и остава в руски ръце, твърдят анализатори. Виктор Катона, водещ анализатор на суров петрол в групата за данни и анализи Kpler, обяснява:
„Проблемът е, че никой не контролира какво се случва след точката на товарене. И има причина, поради която товародателите не са се оплакали или не са сигнализирали за проблеми с тавана на цените на петрола – защото той се заобикаля много лесно.“
Най-високопоставеният представител на Русия в областта на енергетиката, вицепремиерът Александър Новак, заяви пред радио Business FM на 13 октомври, че таванът е „не само неефективен, но и вреден; той може напълно да изкриви целия пазар и има само негативни последици, включително за потребителите“.
Русия не признава тавана, а указ на Путин забранява включването му в споразумения за продажба, уточни Новак.
От друга страна, американски представители посочват загубите, които то е нанесло на Москва, когато е съчетано със забраната на Европа за внос на руски петрол.
Този бойкот принуди износителите да изпращат петрола на едномесечни пътувания до Азия, вместо на еднодневни до Европа – което по същество удвои нуждата на Русия от скъпи транспортни услуги.
Друг разход е „сенчестият флот“ от използвани танкери, които Русия закупи, за да избегне санкциите. Страната разполага само с една трета от плавателните съдове, които биха й били необходими, за да защити напълно доставките си на петрол от санкциите, казва Крейг Кенеди, сътрудник в Центъра за руски и евразийски изследвания „Дейвис“ в Харвард. Поради тази причина е трудно Русия да избегне напълно базираните на Запада транспортни услуги.
В съчетание със забраната за внос на петрол от ЕС, ограничението на цените е увеличило разходите на руските износители с 35 долара на барел, твърдят американски служители – пари, които не отиват за закупуване на оръжия и военно оборудване. Вицепрезидентът по политическите изследвания в киевското училище Наталия Шаповал е категорична:
„Ограничението на цените работи.“
Според нея обаче западните съюзници трябва да предприемат наистина спешни мерки, за да накарат петрола от руския флот в сянка да се върне към основното корабоплаване. За тази цел групата по санкциите в Станфорд казва, че страните трябва да изискват доказателства за западна застраховка, преди да пропускат кораби през контролно-пропускателните пунктове – сега това се препоръчва само от Министерството на финансите на САЩ. Собствениците на танкери също така могат да бъдат принудени да приемат доставки само от одобрени търговци на петрол, базирани в санкциониращите държави.
