1 725 071 души живеят в 719 045 домакинства на село у нас, показват данните на НСИ от преброяването на населението и жилищния фонд. Най-голям остава делът на българите, които живеят в градовете – 4 745 870 души.
От началото на миналия век до днес броят на домакинствата в страната се увеличава 4,3 пъти, а живеещото в тях население – 1,7 пъти.
Средният размер на едно домакинство намалява от 5,6 лица през 1900 г. на 2,2 лица през 2021 година, а в градовете – от 4,4 на 2,2 лица. По-голямо е намалението на средната численост на домакинствата в селата – от 6,0 лица през 1900 г. на 2.4 лица при последното преброяване.
За периода 2011 – 2021 г. средният брой членове в едно домакинство намалява в 25 области, а в областите Велико Търново, Ловеч и Перник остава без промяна.
Динамиката в броя, размера и структурата на домакинствата се обуславя от редица демографски и социално-икономически фактори.
Демографските фактори, към които се отнасят промените в броя на населението, раждаемостта и смъртността, броя на браковете и бракоразводите, възрастовата структура на населението и др., оказват пряко влияние върху измененията на числеността и структурата на домакинствата. След преброяването през 1985 г. са налице миграционни процеси, предизвикани от редица социално-икономически фактори. Вследствие на тези процеси настъпват промени преди всичко в структурата на домакинствата.
Започналото в резултат на вътрешномиграционни процеси и административни промени намаление на селското население след 1946 г. се отразява върху дела на домакинствата, живеещи в селата. През 1900 г. домакинства в селата са 75.4% от домакинствата в страната. При преброяването през 1956 г. те са 59.5%, а към 7 септември миналата делът на тези домакинства е 25.1%.
