„Втората по тежест мярка за неотклонение – „домашен арест“ – в достатъчна степен може да охранява обществения интерес и да изпълни целите на закона.“
До този извод стигна Апелативният съд във Варна по време на разглеждането на протеста на прокуратурата срещу определения на Варненския окръжен съд, с които са били отхвърлени исканията на държавното обвинение за задържане под стража на двама полицаи, обвинени в получаване на подкуп.
Пресцентърът на съда припомня, че по отношение на Добромир А. и Звезделин Н. е било повдигнато обвинение в това, че в съучастие на 26 февруари на два пъти в качеството си на полицейски служители, като злоупотребили със служебното си положение, приели пари, които не им се следват. Прокуратурата твърди, че те спрели за проверка за превишена скорост двама шофьори. От единия водач получили 100 лв., а от другия – 50 лв.
Представителят на Апелативната прокуратура смята, че събраните доказателства са достатъчни за ангажиране на наказателната отговорност на двамата полицейски служители. Деянието се отличава с изключително висока обществена опасност и е особено укоримо. При по-лека мярка от задържане под стража обвиняемите биха могли да повлияят на неразпитани свидетели, да унищожат или укрият документи и така да извършат престъпление против правосъдието, смята прокурорът.
Адвокатите на обвиняемите припомниха, че рискът от укриване или извършване на престъпление трябва да е реален, подкрепен от доказателства, а не да почива на предположения. Ето защо такъв риск в случая липсва, категорични бяха процесуалните представители на двамата полицаи. Не може да се твърди, че Добромир А. е личност с висока обществена опасност, тъй като има постоянен адрес, съпруга и две малолетни деца, за които се грижи. Звезделин Н. пък е дългогодишен служител на МВР.
Апелативният съд намери протеста на прокуратурата и по отношение на двамата обвиняеми за неоснователен. Събрани са достатъчно данни, макар и в този ранен етап от разследването, за това, че в съучастие двамата двукратно са приели дар, който не им се следва, в качеството на длъжностни лица. Така първата законова предпоставка – обосновано предположение за съпричастността им към корупционното престъпление – е налице. Правилно обаче Варненският окръжен съд е стигнал до извод за отсъствието на останалите две условия, поставени от закона при определяне на най-тежката мярка за процесуална принуда – опасност от укриване или извършване на престъпление. Законът изисква тази опасност да е реална, а не хипотетична и да може да се изведе от доказателствата.
Двамата обвиняеми са неосъждани, с добри характеристични данни. Звезделин полага грижи за възрастния си родител, а Добромир – за двете си деца. Не е реален рискът да извършат престъпление против правосъдието, тъй като свидетелите вече са разпитани, заключи въззивната инстанция.
Целите на мерките за неотклонение ще се постигнат с ограничаване на свободното придвижване на двамата обвиняеми чрез мярка за неотклонение „домашен арест“. Така в достатъчна степен ще бъде защитен и общественият интерес, обоснова се Апелативен съд-Варна.
Определенията са окончателни и не подлежат на обжалване или протест.
