Омбудсманът Диана Ковачева изпрати препоръка до просветния министър Николай Денков с настояване за стартиране на широка информационна кампания и при нужда промяна на правилата за балообразуването при кандидатстване във висши учебни заведения (ВУЗ). Подробно писмо по темата тя подготвя и към Съвета на ректорите в България.
Повод за препоръката на доц. Ковачева са жалби и запитвания от ученици, родители, учители и директори, в които изразяват притеснение и несъгласие с начина, по който от тази година, съгласно Закона за предучилищно и училищно образование (ЗПУО), който влезе в сила през 2016 г., при балообразуването ще се вземат оценки от долен курс, т.е. VIII, IX и X, а не от горен – XI и XII клас. Първите ощетени са децата, които през учебната 2020/2021 г. завършиха X и XI клас, тъй като решението ги връща назад, промяната се явява внезапна за тях и не е предвидена никаква възможност да се явят на поправителен, за да повишат оценките си от по-долен клас.
Родители поставят множество въпроси, свързани с промените в образователната система, въведени със ЗПУО. Споделят, че не са наясно кои оценки в крайна сметка ще бъдат балообразуващи за учениците, които може да решат да кандидатстват във ВУЗ с предмет от общообразователната подготовка, който не се изучава във втори гимназиален етап и съответно не фигурира в дипломата за завършено средно образование. В препоръката си доц. Диана Ковачева посочва още:
„Особено сериозен е и проблемът за децата, които ще бъдат в XI и XII клас през учебната 2021/2022 г. и се оказват в заварено положение, тъй като за първи път към тях се прилага ЗПУО. Факт е, че те са първият набор, започнал по новия учебен план, заложен в закона, но липсата на абсолютно всякакво комуникиране на промените, както и възможността, предоставена на Висшите учебни заведения за автономни решения, предизвикват тревога и огромно напрежение в родители, ученици, преподаватели и директори на училища.“
Жалбоподателите твърдят, че промените в балообразуването при кандидатстване във ВУЗ са несправедливо решение спрямо тях, защото в VIII и IX клас повечето ученици още не са ориентирани какво ще кандидатстват, поради което не са наясно кои са предметите, които ще са балообразуващи и не са достатъчно мотивирани, за да постигат високи оценки по предмети, с които биха кандидатствали.
Омбудсманът алармира, че много от учениците ще бъдат поставени в неравностойно положение, защото нямат срочни и годишни оценки за VIII клас по общообразователните предмети. Тъй като планът за обучение в различните училища е различен, една част от тези ученици не са изучавали общообразователни предмети като химия, биология, история в VIII клас, например учениците от паралелки с интензивно изучаване на чужд език.
Освен това, според родителите, VIII клас е твърде ранен момент за децата да решат в коя специалност и в кое висше учебно заведение ще учат след завършване на средното си образование, за да могат да насочат усилията си за постигане на високи резултати и оценки по съответните предмети, с които ще кандидатстват реално след 5 години. Родителите намират, че в VIII и IX клас е много рано за такова решение, а ако то бъде взето, често пъти не е окончателно.
Посочват също, че нито учениците, нито родителите са били запознати с тези промени при постъпването им в VIII клас, за да са наясно със своето обучение и с това, което им предстои.
Гражданите изразяват разочарованието си, че всяка учебна година научават за някакви нововъведения и биват неприятно изненадани, а липсата на яснота и предвидимост относно образователния път на децата им създават изключително много и неочаквани трудности и препятствия.
Интересуват се и кои документи ще бъдат изисквани от ВУЗ при кандидатстване, тъй като в дипломата за средно образование ще фигурират само оценките по предметите, изучавани през втори гимназиален етап.
Посочват, че няма яснота и относно това каква тежест ще имат съответните балообразуващи оценки за всеки ВУЗ, тъй като университетите имат право да решат тези въпроси, а това все още не се е случило.
Важен аспект на проблема, описан от граждани, е свързан и с учениците, които се обучават съгласно Закона за предучилищно и училищно образование (ЗПУО) и Наредбата за профилирана подготовка и ще полагат Държавни зрелостни изпити (ДЗИ) по профилиращ предмет при завършване на ХІІ клас. Гражданите настояват тези ученици да кандидатстват с оценките си от втори гимназиален етап ( XI и XII клас) и от ДЗИ по профилиращи предмети, защото в противен случай се губи смисълът на обучението в една от най-актуалните към момента области – тази на STEM науките.
Също така отправят предложение в балообразуването и приема в Медицинските университети (МУ) да се регламентира включване на оценките от ДЗИ по профилиращите предмети биология и здравно образование (ЗО) и по химия и опазване на околната среда (ООС) или оценката по предметите от втори гимназиален етап чрез по-висок коефициент от този на учениците, които ще участват с оценка от ДЗИ по общообразователна подготовка или оценка от първи гимназиален етап.
„Дъщеря ми учи в профилирана паралелка и осреднена, оценката й по химия от VIII, IX и X клас е „много добър 5.30“. Това не ни притесняваше, защото в XI клас изкара „отличен 6“, убедена съм, че и тази година – в XII клас ще бъде с отлична оценка. Сега чувам обаче, че няма да има значение, тъй като така или иначе в дипломата й вече ще фигурира „5.30“ по химия и тя ще участва в балообразуването. В същото време се оказва, че не може да се яви на повишителен изпит, за да коригира оценката от долен курс. Представете си колко ми е трудно да я мотивирам да учи мечтаната от нея медицина, при положение, че ще се конкурира с пълни отличници по предмета от цялата страна. Това е абсолютно несправедливо и категорично ощетява децата ни, а най-големият парадокс е, че към момента, броени месеци преди кандидатстването, няма никаква яснота кои оценки, от горен или долен курс ще се взимат предвид“, пише една от майките, жалбоподател до омбудсмана.
Гражданите намират, че са необходими промени в нормативната уредба, свързани с балообразуването при кандидатстване във висши учебни заведения, които да действат занапред и да се отнасят за учениците, които през учебната 2021/2022 г. ще бъдат в VIII клас.
Освен това, отправят искане да се разгледа възможността децата да кандидатстват с оценки от по-късен етап на гимназиалното си образованието, а не от VIII и IX клас, като смятат, че най-подходящо би било да се прилагат последните години от гимназиалното образование.
Според гражданите следва да бъдат предприети мерки и по отношение на децата в XI и XII клас, на които им предстои кандидатстване във ВУЗ с нови правила за балообразуване.
Недоволстват, че липсва яснота относно форматите и съдържанието на изпитите във ВУЗ през 2022 г. и информират, че нито те, нито учителите са запознати с учебното съдържание, към което трябва да насочат своята подготовка.
„Наясно съм с разпоредбите на ЗПУО, които се отнасят до обучението след VII клас, което се разделя на два етапа – първи гимназиален етап и втори гимназиален етап. Проблемът, свързан с това е, липсата на навременна информация, което е причина родителите да смятат, че промените се правят със задна дата и не се отчита, че децата им са в заварено положение. Намирам, че липсата на навременна информация за учениците и родителите, както и за учителите, е проблем, който не бива да бъде омаловажаван, тъй като води до изключително голямо напрежение сред училищната общност. Очаквам, че ще бъдат предприети мерки от страна на МОН, така че още в началото на учебната година всички ученици от гимназиалните етапи на образование, както и родителите им, да бъдат информирани за важните за тях и бъдещето им промени в гимназиалното образование, предвидени в ЗПУО, влязъл в сила от 2016 г.“, настоява омбудсманът.
