Не е ясна визията на държавата как на практика ще се осъществи пълната либерализация на пазара на електроенергия.
Това заявява омбудсманът Диана Ковачева в становище от четири страници до председателя на Комисията по енергетика Делян Добрев по повод инициираните промени в Закона за енергетиката /ЗЕ/.
Според нея липсва задълбочен икономически, социален и правен анализ за ползите и рисковете от излизането на домакинствата на свободния пазар. Тя допълва, че предвижданите промени не гарантирани правата и интересите на битовите потребители на електроенергия у нас.
Според Ковачева не са разработени достатъчно мерки за защита и за финансова подкрепа на уязвимите групи и енергийно бедните, че не са въведени интелигентни измервателни системи (ИИС) за битовите клиенти, включително – не е предвидена информационна и комуникационна стратегия за подготвяне на битовите потребители за участието им на свободния пазар на електрическа енергия.
В становището си омбудсманът изказва аргументи по законопроекта, гласуван на първо четене в енергийната комисия.
Ковачева задава и конкретни въпроси – защо прилагането на гъвкав елемент е оставено на субективна преценка като възможност и настоява да се даде определение за върхово и невърхово натоварване. Става въпрос за предвидената възможност при договори за доставка на електрическа енергия с фиксиран срок включването на гъвкав елемент, като например с колебания на цените при върхово и невърхово натоварване.
Омбудсманът обръща внимание, че като условие лица да бъдат едно домакинство е посочено, че те трябва да живеят и да са регистрирани в едно жилище или част от жилище. Проблем в случая е, че не е уточнена коя адресна регистрация се визира – по постоянен или по настоящ адрес.
Тя напомни, че български граждани често не могат да се регистрират на адреса, на който реално живеят поради ред причини. Понякога това става, тъй като те незаконни постройки, друг път, защото адресът на жилищата им е обозначен по начин, различен от регламентирания в Закона за гражданската регистрация /ЗГР/, понякога живеят в ателиета или вилни сгради, а в други случаи живеят под наем и наемодателят не им предоставя декларация за съгласие да се регистрират на адреса.
