Диана Ковачева отбеляза „голям шлем“ след като за четвърти път, само в рамките на тази година, Конституционният съд обяви за противоконституционни разпоредби, за които тя го сезира, съобщиха от пресцентъра на Омбудсмана. Висшите магистрати единодушно обявиха за противоконституционно виртуалното явяване по дела за арести на обвиняемите. Става въпрос за чл. 64, ал. 2, изречение второ от Наказателно-процесуалния кодекс, който позволява дистанционно да бъде решен въпроса за задържането под стража.
През юни 2021 година доц. Диана Ковачева атакува текста, защото противоречи на принципите на правовата държава, правото на лична свобода и неприкосновеност, правото на защита и правото на защита във всички стадии на процеса от Конституцията, поради което следва да бъде обявена за противоконституционна. Тя мотивира искането си:
„При обявено извънредно положение, военно положение, бедствие, епидемия, други форсмажорни обстоятелства или при изразено писмено съгласие на обвиняемия и неговия защитник, обвиняемият може да участва в делото и чрез видеоконференция, като в тези случаи самоличността му се удостоверява от началника на затвора или началника на ареста или от определен от тях служител.“
Доц. Ковачева акцентира, че нормата, която допуска обвиняемият да не се изправи лично пред съда, когато се решава въпроса за оставането му зад решетки или налагането на по-лека мярка за неотклонение, е нарушение на Конституцията. Тя посочи още, че новото изречение на чл. 64, ал. 2 от НПК гласи:
„Противоречи на конституционно гарантираното право на защита на всеки гражданин, прогласено в чл. 56 от Основния закон във връзка с правото на защита във всички стадии на процеса съгласно чл. 122, както и на още две основни права на гражданите – правото лицата да не бъдат подлагани на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, гарантирано в чл. 29, ал. 1 от Конституцията, и правото на лична свобода и неприкосновеност, прогласено в чл. 30, ал. 1 от Конституцията.“
B решението на КС e аргументирана тезата, че правовата държава е държавата на правната сигурност, a начинът, по който наказателно процесуалното право регламентира възможностите за намеса от страна на публичната власт върху правата на гражданите, както и положението, в което те са поставени по време на разследването, определя същността на държавата.
Конституционните съдии подкрепят мотивите на омбудсмана, че разпоредбата на чл. 64, ал. 2, изречение второ от HΠK нарушава правото на защита на гражданите по чл. 122 във връзка c чл. 56 от Конституцията. Осъществяването на видеоконферентната връзка по начина, по който е уредена в атакуваната разпоредба, поражда сериозни съмнения относно качеството на поверителността на комуникацията между обвиняем и адвокат в производство по първоначално вземане на мярка за неотклонение задържане под стража. Съгласно чл. 64, ал. 2, изречение второ от HΠK обвиняемият, чието задържане e поискано от прокурора, се намира в затвор или арест в изпълнение на задържане до 72 часа, взето от държавния обвинител.
Преди дни по искане на омбудсмана Диана Ковачева Конституционният съд единодушно обяви за противоконституционни още две искания – четири разпоредби от Наказателния кодекс (НК) и две от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), които нарушават принципите на правовата държава и погазват неприкосновеността на частната собственост.
В Наказателния кодекс Диана Ковачева атакува чл. 234 г, ал. 3 в частта „независимо чия собственост е”, чл. 242, ал. 8 в частта „и когато не е собственост на дееца ”, чл. 280, ал. 4 в частта „или му е предоставено доброволно” и чл. 281, ал. 3 в частта „или му е предоставено доброволно”.
Омбудсманът аргументира жалбата си с факта, че на практика третите лица – собственици, при отнемане на автомобила им, са лишени от достъп до съд, както и че е възможно те да разберат, че в наказателно производство е бил решен въпросът за отнемане на тяхна собственост, едва след като излезе решението на съда за конфискацията. И по другата й жалба, КС единодушно обяви за противоконституционни нормите на чл. 143, ал. 1, от Закона за движение по пътищата ЗДвП и §63 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, относно забраната граждани да притежават определени видове превозни средства, освен ако не са регистрирани като еднолични търговци или като земеделски стопани.
На 23 март 2021 година Конституционният съд единодушно постанови, че отнемането на свидетелство за правоуправление за неплатени глоби, свалянето на номерата и принудителното спиране на автомобили на границата за неплатени глоби, е нарушение на основни, конституционни права на гражданите. Делото бе образувано по искане на омбудсмана след десетки жалби на гражданите за масови проверки от МВР по границите за стари задължения, с което се нарушаваха техните права.
