Омбудсманът Диана Ковачева подкрепи исканията на стотиците граждани за справедливи цени на водата, които да отговарят на качеството на предоставяната услуга. Това се случи по време на онлайн заседание на Комисията за енергийно и водно регулиране, в която тя взе участие. На него беше обсъден проекта за решение за изменение на цените на ВиК услугите за 2021 година.
Общественият защитник категорично и обосновано застана срещу повишаване цената на водата в осемте области – Разград, София-град, Плевен, Кърджали, Варна, Хасково, Перник и Пловдив. Тя акцентира, че това се случва в условията на пандемия, когато гражданите масово обедняват.
„От Доклада на работната група е видно, че за област Разград, където и към момента цената на услугата е най-висока, е предвидено най-голямо увеличение със 6,07% в сравнение с 2020 г. Цената на водата става 3,63 лв. с ДДС, близо до прага на социалната поносимост, което е 4,29 лв.“, подчерта омбудсманът.
Ковачева допълни, че на фона на намаляването на доходите на домакинствата, цената на водата, предоставяна от „Софийска вода“ АД, се увеличава с 5,99%, но в същото време социалната поносимост на цената на ВиК услугите за 2021 г. за София-град намалява в сравнение с 2020 г. – от 8,36 лв. на 6,78 лв.
„Област Хасково от години има проблем с качеството на питейната вода – манган, висока алфа активност и др. За преминаващия през тежка водна криза район на Перник, също е предвидено увеличаване на цената, макар и да е само с 0,4%. А за областите Плевен, Кърджали, Варна и Пловдив увеличението на цената е в границите между 2, 21% и 0,27 %, т.е. и там има увеличение в сравнение с миналата година“, обоснова тезата си Диана Ковачева.
По думите й гражданите не виждат ползата от предвиденото увеличение, което да се отрази на повишаване качеството на услугите, а това нарушава и принципите, при които работи Комисията.
Омбудсманът взе отношение и по друг притеснителен момент в Доклада на регулатора – тя настоя да се обмисли включването на показателя за качество „общи загуби на вода във водоснабдителните системи“ към единните показатели за ефективност, участващи при формирането на коефициента „Y“. Това е показателят, който отразява изпълнението на индивидуалните годишни целеви нива на единните показатели за ефективност и за първа година участва в изменението на цената на услугата.
„От данните в Докладите от извършените проверки на отчетените резултати за 2019 г. на ВиК операторите , на които бизнес плановете са одобрени, става ясно, че по-голяма част от дружествата не са постигнали разчета на нивото на показателя „общи загуби на вода“ за 2019 г., като неизпълнението варира между 13,91% за „ВиК“ ЕООД гр. Стара Загора до 0,05% за „ВиК-Видин“ ЕООД. В областите Добрич, Шумен, Сливен загубите на вода за 2019 г. надвишават 80%. От Сравнителния анализ на КЕВР, който беше обявен вчера, е видно, че за много от ВиК операторите,
оценката на КЕВР за показател „общи загуби на вода“ е „пълно неизпълнение“, посочи омбудсманът.
Тя за пореден път акцентира, че загубите по водоснабдителната мрежа са една от основните причини за преминаването към режимно водоподаване в стотици населени места в страната. Според нея от това са потърпевши само потребителите. Затова е основателно искането на хората цената да бъде намалена, когато ВиК операторите допускат високи загуби на вода.
Като аргумент Диана Ковачева даде пример с жителите на Перник и региона, които повече от половин година търпяха тежък воден режим. Сега се предвижда увеличение на цената на услугите с 0,4%, при неизпълнение на показателя „общи загуби на вода“ за 2019 г. с цели 13,72%. Видно е, че ВиК Перник е допуснало 76,69% загуби на вода по мрежата.
„Давам за пример и „Софийска вода“ АД, където е предвидено увеличение на цената на услугата с около 6% – тя не е постигнала с 3,8% заложените параметри за 2019 г. на показателя „общи загуби на вода“, допълни омбудсманът.
Диана Ковачева подчерта, че за съжаление това няма значение при определяне цената на водата, защото този показател не е критерий за ефективност.
„Бих искала КЕВР да разясни защо показателят за качество „общи загуби на вода във водоснабдителните системи“ не е приет като показател за ефективност“, директно попита доц. Ковачева.
Омбудсманът обърна внимание и на друг притеснителен факт от Доклада на регулатора – липсата на ясни критерии и субективизмът при определяне на социалната поносимост на цената на ВиК услугите.
„От Доклада става ясно, че от НСИ е предоставена информация на КЕВР за разполагаем средномесечен паричен доход на лице от домакинството по области за 2019 г. от изследване „Наблюдение на домакинските бюджети“. Уточнено е, че данните са обременени с висока максимална грешка, което ги прави ненадеждни. Предоставянето на данни от изследването „Статистика на доходите и условията на живот EU-SILC“ е в разрез с политиката на НСИ. От изследването се публикуват само индикатори за бедност, а не и доходите на домакинствата“, подчерта омбудсманът и попита КЕВР кое изследване е взето предвид и какви са аргументите за това.
Ковачева беше категорична, че е недопустимо предвид на тежката епидемична обастановка да се допоуска цените на ВиК услугите да се превърнат във фактор, който да задълбочи бедността.
