Близо 80 милиона души от цял свят са напуснали принудително домовете си към края на миналата година вследствие на военни конфликти, насилие, репресии и потъпкване на човешките права, става ясно от доклад на Организацията на обединените нации, цитиран от “Al Jazeera”. Малко преди Световния ден на бежанците на 20 юни Върховният комисариат на ООН за бежанците публикува годишния си отчет за принудително евакуираните жители на света, които за 2019 са били с 11 милиона повече или почти два пъти повече от общо евакуираните през последното десетилетие.
От общо 79,5 милиона евакуирани души в световен мащаб 29,6 милиона са бежанци, 4,2 милиона са търсещи убежище, а 45,7 милиона са алокираните в рамките на страната, в която пребивават, сочи докладът.
“Принудителната евакуация е много по-разпространена и често срещана, откогато и да било. Големите световни военни конфликти са в основата на проблема и те трябва да бъдат преустановени”, коментира за “Al Jazeera” Селин Унал, говорителят на Върховния комисариат на ООН за бежанците в Турция.
Комисариатът за бежанците обяви още, че годишният ръст се дължи на “притеснителна алокация на хора” в Демократичната Република Конго, сахелския регион и на разкъсваните от конфликти Йемен и Сирия, които отговарят за близо една шеста от евакуираните хора в световен мащаб.
В доклада за първи път се включват венецуелците, напуснали страната си заради тежката икономическа криза, развихрила се под управлението на Николас Мадуро. Граждани на Сирия, Венецуела, Афганистан, Южен Судан и Мианмар съставляват повече от две трети от популацията на бежанците. Турция е приютила най-голям брой бежанци – 3,9 милиона, като основната част от тях са от Сирия, чиято гражданска война навлиза в десетата си година. Мариела Шейкър, която е евакуирана от дома си в Алепо през 2013, прекосявайки минни полета и бягайки от бомбардировки, за да намери убежище в САЩ, коментира, че да бъдеш бежанец не е избор, а съдба, която може да сполети всеки.
“Едно от най-ужасяващите преживявания е да се наложи да напуснеш страната си и да оставиш спомените си и всичко, което обичаш зад себе си. Накрая свършваш на едно изцяло ново място и трябва да започнеш отначало”, споделя за “Al Jazeera” 29-годишната музикантка и поддръжничка на Комисариата на ООН за бежанците.
Табан Схореш, която се разминава на косъм със смъртта като дете по време на етническо клане в Ирак, организирано от тогавашния президент Саддам Хюсеин, споделя, че травмата е предопределила новия й живот във Великобритания.
“В тийнейджърските си години таях много гняв заради детската си травма. Нямах своя идентичност, бях разкъсвана между две шокиращо различни култури”, коментира 39-годишната британска здравна служителка и посланичка на “One Young World”.
“Преживяванията ми обаче зародиха в мен от много ранна възраст желанието ми да помагам на другите. Животът в тежки обстоятелства разви силно чувство на състрадание и съпричастност, което ме насочи по пътя на хуманитарните дейности”, споделя още тя за “Al Jazeera”.
Нейната благотворителна организация “Lotus Flower” оказва помощ на уязвими жени и момичета в бежанските лагери в кюрдския регион на Ирак чрез предлагането на устойчива работа и психологическа помощ.
Кризата от коронавирус
ООН обяви, че пандемията от новия коронавирус е достигнала до бежанските общности, като вътрешно алокираните хора са най-тежко засегнати заради здравните рискове, загубата на поминък и предпоставките за междуполово насилие.
“COVID-19 доведе до значителни последици в засегнатите страни и влоши драстично съществуващите социално-икономически проблеми в приемните държави“, споделя Унал от Комисариата за бежанците на ООН.
По данни от скорошно проучване на Световната еврейска бежанска организация “HIAS” над 70% от евакуираните вече са недохранени, като преди пандемията гладуващите са били 15%. Същевременно над 75% от бежанците вече нямат достъп до здравни услуги.
Затварянето на граници и ограничаването на пътуване за предотвратяване разпространението от коронавируса също водят до забавяне в процеса на осигуряване на убежище, коментират от “HIAS”.
“Не е изненада, че пандемията доведе до толкова съкрушителни последици за способността на хората да се издържат, да разполагат със сигурен и поддържан дом, както и да осигуряват храна на масата. Бежанците, които имаха работа или спестявания, отдавна са ги загубили”, коментира за “Al Jazeera” Рахел Левитан, вицепрезидент по международни въпроси на “HIAS”.
“Световните правителства следва да се отнесат към отговорността си за съхраняване на човешките права крайно сериозно и да създадат механизми, които да защитят общественото здраве, същевременно осигурявайки закрила и възможност за задоволяване на най-базовите потребности на бежанците.“
