Според ООН световните цени на храните са скочили с най-бързия си месечен темп от повече от десетилетие, пише “BBC”. ООН използва широк индекс на глобалните разходи за храна, които също се покачват в продължение на 12 месеца подред. Доставчиците са засегнати от прекъсвания в производството, труда и транспорта по време на пандемията.
Нарастват опасенията относно по-широката инфлация и как по-големите сметки за хранителни стоки ще повлияят на икономическото възстановяване в световен планс. Индексът на цените на храните на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) проследява цените на различни видове храни, включително зърнени култури, маслодайни семена, млечни продукти, месо и захар. На годишна база цените на храните са се повишили с 39,7% през май – най-големият прираст на месечна база от октомври 2010 г., според индекса.
И петте компонента на индекса са се повишили, водени от нарастващите разходи за растителни масла, зърно и захар. Това извежда индекса до най-високото му общо ниво от септември 2011 г. Увеличените разходи са резултат от подновеното търсене в някои страни и изоставането от ниското производство. Нарушенията на пазара и доставките поради ограничения на движението създадоха местен недостиг и по-високи цени. Експертите предупреждават, че засиленото търсене и ниското производство ще доведат до нарастване на инфлацията, когато икономиките излязат от блокировките.
Някои индустрии обаче могат да се зарадват на силно възстановяване. Прогнозите на ФАО записват глобално производство на зърнени култури тази година, което може да помогне за облекчаване на ценовия натиск нагоре.
По-рано тази седмица Британският консорциум за търговия на дребно (BRC) предупреди британските потребители, че могат да се сблъскат с по-големи сметки за пазаруване през есента, когато разходите нараснат.
Какво представлява инфлацията?
Инфлацията е скоростта, с която цените на стоките и услугите се увеличават. Освен че дава моментна яснота за цената на нашите пазарувания и услуги, тя влияе върху лихвените проценти и следователно на нашите ипотеки и се използва за задаване на регулирани елементи, като билети за влак.
Това е една от ключовите мерки за финансово благосъстояние, тъй като влияе върху това, което потребителите могат да купят за своите пари. Ако има инфлация, парите не стигат.
Малката инфлация обаче обикновено насърчава хората да купуват продукти по-рано и улеснява компаниите да увеличат заплатите. И двете неща стимулират икономическия растеж. Централните банки на повечето страни имат цел за инфлация между 2% и 2,5%.
