Положението на Големия бариерен риф се е влошило до такава степен, че той трябва спешно да бъде включен в списъка на Световното на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, предупредиха представители на ООН по-рано днес. Изявлението предизвика незабавна реакция от страна на австралийското правителство. Комитетът за световното наследство на ЮНЕСКО препоръча включване към списъка, като призна, че климатичната криза е главен фактор за унищожаването на най-мащабния коралов риф в света. Експертите призоваваха също Австралия да реагира колкото се може по-бързо на заплахите, свързани с климатичните промени.
Предложението дали бариерният риф да бъде включен към списъка на ЮНЕСКО ще бъде гласувано по време на заседание на комитета в Китай следващия месец. Австралийският министър на околната среда Сусан Лей заяви, че правителството категорично се противопоставя на препоръката, аргументирайки се, че страната е инвестирала 3 милиарда долара в различни методи за защита на рифовете. Лей добави, че високопоставени служители в областта на околната среда в Канбера са били шокирани от този ход, като обвини ЮНЕСКО в неспазване на дадените преди време обещания, че рифът няма да бъде обявен за „застрашен“.
Обхващащ почти 133 000 квадратни мили (345 000 квадратни километра) и функциониращ като местообитание за повече от 1500 вида риби и 411 вида твърди корали, Големият бариерен риф е жизненоважна морска екосистема. Друг важен факт е, че природният феномен допринася с 4,8 милиарда долара годишно за австралийската икономика и поддържането на 64 000 работни места, свидетелстват данни от Фондацията за Големия бариерен риф. Въпреки това дългосрочната оценка е на рифа сега е поставена под въпрос. От 2015 г. насам той е претърпял три опустошителни масови избелващи събития (процес, при който коралите губят отличителния си цвят), причинени от необичайното повишаване на средните температури в океана.
През октомври изследователи от Центъра за върхови постижения на Австралийския изследователски съвет за изследвания на кораловите рифове установиха, че рифът е загубил 50% от своите коралови популации през последните три десетилетия, като климатичните промени са ключов „двигател“ на тези аномалии. През 2019 г. специализиран доклад за прогнозата за Големия бариерен риф, изготвен от австралийското правителство, показа, че предстои допълнително влошаване на състоянието му.
Комитетът на ЮНЕСКО заяви, че е от решаващо значение дали Австралия е изпълнила препоръките от този доклад през 2019 г., който призова за спешни действия, насочени към смекчаване на последиците от климатичните промени и подобряване на качеството на водата. Според експертите напредъкът на правителството в този аспект е „недостатъчен„, тъй като се изисква да се поеме по-сериозен и ясен ангажимент, особено що се касае до мерките за спешно противодействие на последиците от климатичните промени. В отговор на това министърът на околната среда Лей се съгласи, че климатичните промени в момента са главната най-сериозна заплаха за световните рифове, но заяви, че според нея е погрешно въпросният риф, който е управляван добре, да се включва в списъка със застрашени обекти.
Понастоящем климатичната ситуация е сериозна, тъй като осезаемото повишаване на средните глобални температури причинява пагубни последици за кораловите рифове, на които е все по-трудно да оцелеят. Наред с това Австралия не е поела ангажимент за постигане на нулеви вредни емисии до 2050 г., което я прави обект на критики от страна на други нации. Настоящите цели на Австралия са в посока намаляване на вредните емисии от 26% на 28% спрямо нивата от 2005 г. до 2030 г.. Този ход също предизвика вълна от критики и коментари, че тази цел не недостатъчно амбициозна.
Главният изпълнителен директор на „Greenpeace Australia Pacific“ Дейвид Ритър заяви, че рифът не може да бъде защитен без спешното намаляване на емисиите на парникови газове, генерирани от изгарянето на въглища, нефт и природен газ. „Само седмица след като министър-председателят Скот Морисън се сблъска с неодобрението на световните лидери заради лошото си представяне в областта на климата по време на на конференцията на Г-7, виждаме ужасяващите последици от неуспеха на Австралия да намали емисиите си, а Рифът плаща цената за това.“, сподели Ритър в изявление.
Списъкът на ЮНЕСКО за световно наследство, който се състои от застрашени видове и обекти, до момента има 53 попълнения. Старият град на Йерусалим е добавен през 1982 г., а Алепо – сирийският град, бомбардиран от въздушни удари, влеза в списъка през 2013 г. Увеличаването на списъка има за цел да подтикне лидерите към действия за опазването на застрашените обекти. Според уебсайта на ЮНЕСКО, ако един застрашен обект или вид загуби характеристиките, които го правят „специален“, организацията има право да вземе решение да го заличи от списъка.
