Глобалните цени на храните достигнаха най-високото си ниво от повече от десетилетие, след като се повишиха с повече от 30% през последната година, съобщи Организацията на ООН по храните и земеделието (FAO), цитирана от „BBC“.
Данните на агенцията подчертават растящите цени на зърнените култури и растителните масла по света. Цените на растителното масло достигнаха рекордно ниво, след като се повишиха с почти 10% през октомври.
Прекъсванията в доставките, високите цени на суровините, затварянето на фабрики и политическото напрежение спомагат за повишаване на цените. FAO заяви, че мярката за цените на зърнените култури е нараснала с повече от 22% в сравнение с година по-рано. Цената на пшеницата донесе един от основните приноси за това покачване, а нарастването там е почти 40% през последните 12 месеца, след като големите износители – като Канада, Русия и САЩ – имаха слаби реколти. Питър Бат, експерт по агробизнес в Curtin Business School, заяви пред „BBC“:
„В случая със зърнените култури сме изправени пред ситуация, в която може да се каже, че изменението на климата в крайна сметка причинява спад в производството.“
Той беше категоричен:
“Имахме доста лоши години [на реколта] на много места.“
Организацията на ООН по храните и земеделието заяви, че нейният индекс на цените на растителното масло е бил повишен от покачването на цената на палмово, соево, слънчогледово и рапично масло. В случая с палмовото масло цените са се повишили, след като производството от Малайзия беше „потиснато“ поради продължаващия недостиг на работници мигранти, подчерта организацията. Недостигът на работна ръка спомага за повишаване на разходите за производство и транспортиране на храни и в други части на света. Бат каза още:
„Другият проблем, който се появи, е извеждането на продукта. Например тук, в Австралия, пристигнаха много кораби, за да опревозят храната, но не можем да накараме екипаж да дойде и корабът на потегли поради COVID.“
Прекъсванията в доставките също тласкат нагоре цените на млякото, като цената на млечните продукти се повиши с почти 16% през последната година. Бриджит Бусикиа от университета Макуори каза, че спекулациите на световните пазари също допринасят за нестабилността на цените:
„От 90-те години на миналия век дерегулацията на търговията със стокови фючърси направи възможно на институционалните инвеститори да навлязат на този пазар в голям мащаб.“
По думите ѝ това има особено въздействие върху страните, които разчитат на внос на храни. Тя подчерта:
„Очаквайте страни като Египет или други страни от Близкия изток да изпитат напрежение при доставката на зърнени храни.“
Бусикиа също така каза, че покачващите се цени на храните обикновено се усещат най-остро от бедните, тъй като групите в неравностойно положение са изтласкани още повече към бедността и че това има потенциал да засили социалното и политическо напрежение.
