До този момент американският пазар на труда успяваше да устои на екстремната инфлация, нарастващите лихвени проценти и опасенията от рецесия. Месец след месец работодателите в САЩ присъединяваха стотици хиляди служители към работната сила на страната, като често цифрите надминаваха очакванията на прогнозите. Сега обаче икономистите се опасяват, че признаци на „слабост“ започват да се появяват и при наемането на служители, което застрашава една от последните останали крепости на икономическата сила на САЩ. Броят на откритите работни места е намалял, а броят на американците, които са кандидатствали за обезщетение за безработица, е нараснал.
„Когато погледнем към целия пазар на труда, виждаме ясни признаци за проблеми, които започват да се проявяват. Като цяло условията не са толкова добри, колкото преди три-шест месеца„, казва Сара Хаус, старши икономист в „Wells Fargo“.
Според проучване на компанията обработка на данни „FactSet“ броят на работните места се е увеличили с още около 250 000 през изминалия месец. В нормални времена това би било солидно число, но през 2022 г. това е признак за сериозно забавяне. През тази година работодателите са наемали средно по 457 000 работници месечно. Очаква се за пети пореден месец нивото на безработица да остане на 3,6% – малко под 50-годишното дъно.
Новините за работните места ще имат и политически последици, тъй като опасенията за високите цени и риска от рецесия вероятно ще повлияят на избирателите на междинните избори през ноември, което може да повлияе негативно на подкрепата за демократите и президента Джо Байдън.
Икономическият аспект също е обезпокоителен, тъй като брутният вътрешен продукт (БВП) – най-мащабният измерител на икономическото производство се е понижил както през първото, така и през второто тримесечие. Както е известно, последователното намаляване на БВП е едно от определенията за рецесия, а наред с това инфлацията е напът да достигне своя 40-годишен връх.
Продължаващата активност на пазара на труда и все още относително ниският процент на безработица е основната причина повечето икономисти да смятат, че засега не е започнала рецесия, въпреки че все повече се опасяват, че това е напът да се случи. Историята също не е съвсем обнадеждаваща – когато през декември 1969 г. започна 11-месечна рецесия, равнището на безработица беше още по-ниско – 3,5%.
Американците не са единствените, които се борят с трудните икономически времена. Опасенията от рецесия се засилват и в Европа. Вчера Английската централна банка прогнозира, че петата по големина икономика в света ще изпадне в рецесия до края на годината. Войната на Русия в Украйна също помрачи перспективите в цяла Европа. Конфликтът доведе до ограничаване на енергийните доставки и до повишаване на цените. Европейските страни се подготвят за възможността Москва да продължи да намалява, а може би и напълно да прекъсне, доставките на природен газ, който се използва за захранване на фабрики, производство на електроенергия и затопляне на домовете през зимата. Ако европейците не успеят да съхранят достатъчно газ за студените месеци, може да се наложи в промишлеността да бъде въведено нормиране.
Пандемията доведе до почти пълното спиране на икономическия живот, тъй като компаниите спряха работа, а потребителите останаха вкъщи като предпазна мярка. През март и април на 2020 г. американските работодатели съкратиха служителите от 22 милиона работни места и икономиката изпадна в дълбока двумесечна рецесия. Това доведе до недостиг на работници и доставки, забавяне на доставките и повишаване на цените. В САЩ инфлацията се повишава непрекъснато в продължение на повече от година. През юни потребителските цени скочиха с 9,1% спрямо предходната година, като това е най-голямото увеличение от 1981 г. насам.
Икономистите от „Wells Fargo“ очакват работодателите да продължат да откриват нови работни места в продължение на няколко месеца. Според тях обаче повишаването на лихвените проценти постепенно ще забави икономическия растеж. Те предупреждават, че очакванията им са, че икономиката на САЩ ще изпадне в рецесия, вероятно в началото на следващата година.
