Ръководителят на глобалните енергийни проблеми на президента Джо Байдън Амос Хохщайн заяви, че знае, че преходът от разрушаващото климата замърсяване с изкопаеми горива е единственият начин за по-добро бъдеще, пише „Асошиейтед прес“. Той се застъпва за спешна смяна към възобновяема енергия, за енергийно интелигентни термостати и термопомпи.
Но когато става дума за справяне с неотложните енергийни предизвикателства, породени от войната на Русия срещу Украйна, Хохщайн също може да звучи като нищо повече от превземането на петролните находища на Запада, като се пребори с огромен тръбен ключ към енергийните дефицити в света, близки до криза.
Появявайки се пред подкомисията по външни отношения на Сената този месец относно помощта на САЩ в енергийните проблеми на Европа, подхранвани от Русия, Хохщайн говори ентусиазирано за перспективите за нов плаващ терминал за природен газ в Албания, нови газови връзки другаде на Балканите, усилване на притока на газ от Централна Азия и изкарването на газ от Испания към останалата част на Европа. След изслушване Хохщайн заяви пред „Асошиейтед прес“:
„Трябва да се изправим пред реалността, че днес европейската система зависи от газа.“
„И трябва да се уверя, че хората през зимата имат отопление и електричество.“
Все по-често обаче някои защитници на климата изразяват загриженост относно това, което те виждат като акцент от администрацията на Байдън върху нови, тежки въпроси на САЩ, сред които природен газ и инфраструктурни проекти, които се явяват част от всеобхватните усилия на Европа и САЩ да изтръгнат Европа от зависимостта от руския нефт и газ.
Климатичните групи сеят обвинения, че новите разходи за изграждане на тръбопроводи, терминали, пристанищни съоръжения и складове заплашват да заключат повишената зависимост от изкопаеми горива за десетилетия напред, като същевременно правят малко за решаването на най-непосредствената енергийна криза в Европа.
Критиките се засилиха във вторник, след като Байдън и други лидери от Групата на седемте смекчиха обещанията си за климата през 2021 г. да се откажат от публичното финансиране на нова инфраструктура за изкопаеми горива, позовавайки се на войната на Русия. В свое изявление мениджърът на международна финансова програма на Friends of the Earth Кейт ДеАнджелис коментира:
„Публичната подкрепа за газовата инфраструктура не е обещаното от президентството по климата Джо Байдън.“
Но тъй като американските компании почти утроиха американския износ на втечнен природен газ за Европа през месеците, откакто Русия нахлу в Украйна, Хохщайн цитира непосредственото си предизвикателство: да преведе европейците до края на годината, без да замръзват в домовете си.
Европейският съюз получава около 40% от своя природен газ от Русия преди войната. Водените от Запада санкции и руските прекъсвания, както и основното преминаване на Европа към неруски доставчици, лишават Европа от руския природен газ. Демократичните и републиканските депутати приветстваха усилията на Хохщайн да отдели Европа от руските тръбопроводи и поискаха още.
„Изменението на климата и чистата енергия са важни предизвикателства“, изтъкна пред медията сенаторът от демократите Жан Шахин от Ню Хемпшир, председател на комисията за сътрудничество в Европа и регионална сигурност, където се появи Хохщайн.
„Но мисля, че нашият приоритет номер 1 тук трябва да бъде да победим Путин и да помогнем на Украйна.“
Администрацията на Байдън се бори да облекчи два проблема едновременно: глобалната енергийна криза и бързото нагряване на Земята.
Недостигът в доставките на петрол и газ създава проблеми за европейските и азиатските съюзници, които, ако бъдат оставени без внимание, могат да застрашат обединения икономически фронт срещу руския президент Владимир Путин. В САЩ недостигът на енергия допринася за високите цени на бензина, инфлацията и недоволството, които заплашват демократите по време на междинните избори през ноември и преизбирането на Байдън по-нататък. Но в същото време учени, защитници на климата и самата администрация на Байдън са на мнение, че през последните няколко години глобалните правителства отброяват времето, което остава, за да предотвратят по-опустошителните сценарии на изменението на климата.
Скоростта, с която светът сега изгаря нефт, природен газ и въглища, дава на хората шанс 50:50 да преодолеят очакваните максимални средни температури, набелязани в Парижкото споразумение за климата, в рамките на пет години, съобщи Световната метеорологична организация миналия месец.
Някои защитници на климата се опасяват, че сегашните енергийни дефицити са накарали Байдън и други световни лидери да се върнат към перспективата за сондаж и изграждане на инфраструктура за добиване на нефт и газ, за която се заклеха в името на изменението на климата, въпреки усилията на Байдън.
Мнозина бяха обезпокоени от съвместната декларация на Байдън и други лидери в клуба на богатите демокрации на Г-7 от тази седмица, че отново е добре правителствата да инвестират в газова инфраструктура като „временен отговор“. Опасен ход и ненужен, заявиха защитниците на климата за отстъплението на Г-7 в областта на климата.
„Новото финансиране за проучване и производствена инфраструктура на изкопаеми горива е заблуда“, написа в Twitter генералният секретар на ООН Антонио Гутериш след изявлението на Г-7. Ето какво смята той:
„Изкопаемите горива не са отговорът. Възобновяемата енергия е.“
Защитниците на климата са предпазливи от това, което виждат като подкрепа от Хохщайн на някои инфраструктурни проекти в Европа за втечнен природен газ.
Приятели на Земята сочат връзките му с нефтената и газовата индустрия. Сред тях е работата му като старши вицепрезидент на базирания в Хюстън износител на втечнен природен газ Tellurian и като член на консултативен съвет на украинския държавен Нафтогаз, преди да подаде оставка през 2020 г., за да протестира срещу корупцията, която той очерта във вестникарска колона. В правителствената позиция на Хохщайн, Байдън му е поверил основните политически мисии, включително работа с петролния гигант Саудитска Арабия по време на мразовити отношения.
Хохщайн описа подкрепяното от САЩ изграждане на инфраструктура за втечнен природен газ в Европа като съществено за блокиране на Русия от властта над енергетиката и икономиката на Европа.
„За съжаление, ние нямаме чиста инфраструктура, която да замести природния газ в краткосрочен или средносрочен план“, коментира Хохщайн пред „Асошиейтед прес“.
„Така че това е труден и труден баланс. Но това е, с което сме се ангажирали.“
„И аз съм съгласен с всички онези, които казват, че това само засилва абсолютната необходимост от ускоряване на енергийния преход от петрола и газа“, добави той.
Енергийни експерти с екологични групи казват, че има по-чисти начини да се прекъсне руския газ.
По-бързите действия за ограничаване на изгарянето и обезвъздушаването на газ от енергийната индустрия, както и запушване на течове на природен газ – и двете неща, върху които администрацията на Байдън вече е обещала да работи – биха могли да постигнат бързи резултати, без да уврежда допълнително климата, подчерта Марк Браунщайн, старши вицепрезидент за енергия във Фонда за защита на околната среда.
Браунщайн посочи констатацията на Международната агенция по енергетика, че индустрията на изкопаемите горива е изтекла или по друг начин е похабила повече природен газ миналата година, отколкото цялото количество газ, използвано в енергийния сектор на Европа.
Природният газ е предимно метан. Само метанът от селското стопанство и изкопаемите горива причиняват около една четвърт от всички щети на климата.
Дейвид Киев, президент на застъпническото звено на Фонда за защита на околната среда, каза, че дните „дойдоха и отминаха“, когато природният газ можеше да се счита за „мостово гориво“. Той е директор по ангажимента на обществеността в Съвета за качество на околната среда към Белия дом през първата година на Байдън.
„Мисля, че определено ни става ясно, че трябва да вървим много по-бързо.“
