Демокрациите днес се характеризират с мания по референдумите, а резултатите от преките допитвания от мнозина се определят като по-правдоподобни, отколко резултатите от обикновените избори. Произнесе ли се пряко народът по определена тема от национално значение или резултатът от прякото допитване, се смята автоматично за автономен обществен избор, в който сувереннът е произвел избор в полза на общите, а не на частните интереси.
Постоянното вторачване в резултатите от преките допитвания показват, че демокрациите преминават в нов етап, в който въпросите от национално значение ще се подлагат на референдум – ще предпочитаме да се решаваме пряко вместо да упълномощаваме. Много често обаче предоставената информация в разяснителните кампании за преките допитвания няма нищо общо с предложените теми за гласуване. И се получава така, че народът в преките допитвания отговаря на въпроси, които не са задавани.
Друг проблем на преките допитвания е, че те засягат експертни въпроси, а не може за месец време разяснителна кaмпания да се изградят гласуващи експерти по политически науки (въпросите от референдума на Слави през 2016 г.), експерти по атомна енергия (референдумът през 2013 г. за АЕЦ Белене) и т.н. Същевременно Давид Ван Рейбрук представя референдумите по експертни въпроси чрез следната метафора:
„Все едно да поверим животоспасяваща операция на човек с неустановени компетенции в сферата на медицина, който ще извърши манипулацията с ръждясал инструмент.“
И може би авторът има право. Ако се върнем назад и прегледаме предостaвената информация от Шоуто на Слави в разяснителната кампания за инициирания от Шоуто референдум ще видим, че тя няма нищо общо с направeните предложения за гласуване. Най-често отправените послания от Шоуто към хората са от типа:
„Не парламентът, не депутатите, а вие – народът сте суверен”.
Тази информация няма нищо общо с мажоритарната избирателна система, с намаляването на държавната субсидия на 1 лев за един действителен глас и с въвеждането на задължителното гласуване на референдуми и обикновени избори. Подкрепата за референдума през 2016 г. и след това за политическа партия „Има такъв народ“, която възникна заради невъвеждането на предложенията от прякото допитване, са резултат от демократичната умора, чийто симптом е манията по референдумите.
На немалка част от обществото им е писнало от традиционните политически елити и използват първата им се отдала възможност да ги накажат, а предложената информация от Шоуто и респективно от партия „Има такъв народ“ се харесва, защото предполага възмездието срещу традиционните елити да се случи. Референдумът е повече инструмент за изземване на властта от политическата класа, а не са пряк избор по предложените теми за гласуване – изборът е пряк, но не е по предложените теми.
Политическата дейност на „Има такъв народ“ в предизборната кампания и в 45-тото Народно събрание напомня на референдума през 2016 г. – никаква смислена информация не се предостави на широката общественост, освен обещанието за разправа с част от традиционните политически елити. Демокрацията в полето на ценностите е застрашена, защото много често избирателите мислейки, че гласуват в полза на интересите си (например да накажат политическата класа), те гласуват точно срещу тях – това се случва когато е наличен дефицит на информация по същество.
Какво би се случили например, ако субсидията за политическите партии стане 1 лев за един действителен глас? Ако спрем ние като общество да поддържаме демокрацията чрез политическите партии може да започне някой друг да я поддържа и да се увеличи зависимостта на партиите от едрият бизнес. Субсидията е едно от малкото неща, които правят политическите партии зависими от нас, а ние с лекота сме готови да го премахнем. В конкретния случай разправата с политическия елит не се случва, а просто се намалява уязвимостта му от обществото и се увеличава уязвимостта му от едрия бизнес. Кои в случая са ощетените? Изборът май не е в полза на общите, а обратно – в полза на частните интереси, в която графа е едрият бизнес и неговите икономически апетити.
Манията по референдума през 2016 г. е опасна, тя не само генерира появата на нов политически проект („Има такъв народ“), но и е готова да предизвика промени в политическата система, за които не е гласувано в прякото допитване. Това, което целеше Слави, чрез прякото допитване не бе да чуе мнението на суверенна по предложените теми. Ако това беше така, предоставената информация от Шоуто в разяснителната кампания щеше да е друга. Целта да беше да се използва манията на обществото по референдумите, за да се придобие популярност на политическата сцена, за да се изгради аргументация в полза на появата на политическата партия на „Има такъв народ“. Референдумът през 2016 г. също вдъхна и доза нов живот на изчерпващото се Шоу.
Маргарет Тачър не греши като казва, че референдумите жертват парламентарния суверенитет в полза на политическата изгода.
Източник: Станислав Тодоров
глупости