Бисер Русимов е част от „Организация за закрила на българските граждани“ /ОЗБГ/ и като българин, и родител, е загрижен за бъдещето на децата. Той остро се противопоставя на приемането на „Национална стратегия за детето 2019-2030 г.“.
Все повече хора трябва да се запознаят с въпросната обезпокоителна стратегия, защото съвсем скоро тя ще се превърне в закон. След това този закон ще „почука“ на вратата на всяко едно семейство, което има дете или деца. Законът ще бъде приет тихо, а последиците от него ще са шумни и катастрофални, но ще е късно!
Този проект „Национална стратегия за детето 2019-2030 г.“ има за цел да се вмъкне във всяко българско семейство и след време ролята на родителя да бъде обезличена, което само по себе си ще доведе до поредния упадък и победа за едни чужденци, чиято цел е да доведе до пълна деградация всяко едно нормално общество каквото е българското.
Преди известно време имаше нашумял случай, в който потърпевши бяха българи, а страната е Норвегия. Децата им бяха отнети от държавата заради подобни закони, които водят до институционален произвол – при това законен!
Първоизточникът за гласуване на „Национална стратегия за детето 2019-2030 г.“ е ДАЗД /Държавна агенция за закрила на детето/. Ако този закон се приеме ще бъдат насочени големи средства от ЕС и УНИЦЕФ към България, за да се подкрепи нездравословната стратегия.
Именно председателят на ДАЗД г-жа Елеонора Лилова е на мнение, че ползите от патронажна грижа по домовете е в полза на обществото. Оказва се, че дори един шамар може да превърне родителя в престъпник и съответните органи да се намесят в семейните отношения, отнемайки родителските права.
Така за един възпитателен шамар може да отнемат детето от родителите му, а причината ще бъде „насилие“. Самото понятие „насилие“ няма точно определение и може да се тълкува многозначно, което на практика дава неограничени права на разни институции, които уж се грижат за благото на християнското семейство. Другата нелепост е, че патронажът ще е задължителен за деца до 3-годишна възраст. Предвиждат се и мерки за извеждане на деца от „пренаселени жилища“. Тоест, фактът че семейството живее в недостатъчно голямо жилище вече е основание за извеждане на детето/децата.
Българско законодателство в защита на детето е ясно и красноречиво, и ние от „Организация за закрила на българските граждани“ не искаме промяна, и сме против приемането на този проект, който е абсурден и в разрез с нашите разбирания за ролята на родителите!
