Индийският министър-председател Нарендра Моди и неговото правителство все по-често използват тактиката на силната ръка, за да потиснат политическите опоненти и критиците на управляващата хиндуистка националистическа партия преди изборите в цялата страна, които започват тази седмица, информира „Асошиейтед прес“.
След десетилетие на власт и на прага на това да си осигури още 5 години, правителството на Моди променя десетилетния ангажимент на Индия към многопартийната демокрация и светския характер. Управляващата партия „Бхаратия Джаната“ е повдигнала обвинения в корупция срещу много длъжностни лица от основния си съперник – партията „Конгрес“, но присъдите са малко. Десетки политици от други опозиционни партии са разследвани или са в затвора. А само през миналия месец правителството на Моди замрази банковите сметки на партията на Конгреса заради неплащане на данъци.
Администрацията на Моди твърди, че разследващите органи в страната са независими и че демократичните институции са стабилни, като посочва високата избирателна активност на последните избори, които осигуриха на партията на Моди ясен мандат. Въпреки това гражданските свободи са обект на атаки. Мирните протести са потушавани със сила. Някогашната свободна и разнообразна преса е застрашена. Насилието срещу мюсюлманското малцинство се увеличава. А съдебната власт в страната все повече се присъединява към изпълнителната власт. За да разберем по-добре как Моди променя облика на Индия и какъв е залогът на изборите, които започват в петък и продължават до 1 юни, „Асошиейтед прес“ разговаря с адвокат, журналист и опозиционен политик.
Ето техните разкази:
В защита на критиците на Моди
В продължение на почти 4 десетилетия Михир Десаи се бори за гражданските свободи и човешките права на най-необлагодетелстваните общности в Индия, като бедните и мюсюлманите. 65-годишният юрист от финансовата столица на Индия Мумбай сега работи по едно от най-значимите си дела – а и за страната – защитава дузина политически активисти, журналисти и адвокати, хвърлени в затвора през 2018 г. по обвинения в заговор за сваляне на правителството на Моди. Той твърди, че обвиненията са неоснователни – само едно от твърде честите и дръзки усилия на правителството да заглуши критиците. Един от обвиняемите по делото, йезуитски свещеник и дългогодишен активист за граждански права, почина на 84-годишна възраст след около девет месеца в ареста. Другите обвиняеми остават в затвора, обвинени по антитерористични закони, които рядко водят до присъди. Мъжът споделя:
„Първо властите излязоха с теорията, че те са планирали да убият Моди. Сега ги обвиняват, че са симпатизанти на терористи.“
Смисълът на всичко това, смята Десаи, е да се изпрати послание към всички бъдещи критици.
Според експерти по цифрова криминалистика от базираната в САЩ компания Arsenal Consulting индийското правителство е хакнало компютрите на някои от обвиняемите и е подхвърлило файлове, които по-късно са използвани като доказателства срещу тях.
За Десаи това е доказателство, че правителството на Моди е „въоръжило“ някога независимите разследващи агенции в страната. Той вижда заплахи за индийската демокрация навсякъде около себе си. Миналата година правителството отстрани главния съдия на страната като един от тримата души, които назначават комисарите, наблюдаващи изборите. Моди и лидерът на опозицията в парламента са другите. Сега един от министрите в кабинета на Моди има право на глас в този процес, което дава на управляващата партия мнозинство от 2:1 гласа. Десаи бе категоричен:
„Това е смъртоносен удар за свободните и честни избори.“
Тежкото положение на един политик в Кашмир
35-годишният Вахид-Ур-Рехман Пара дълго време е смятан за съюзник на интересите на индийското правителство в Кашмир. Той работеше с млади хора в полуавтономния регион, населен предимно с мюсюлмани, и им разказваше за ползите от приемането на Индия и нейните демократични институции – в сравнение с търсенето на независимост или сливане с Пакистан. От 2018 г. насам обаче правителството на Моди гледа на Пара с подозрение заради предполагаеми връзки с антииндийски сепаратисти. Оттогава той е вкаран в затвора два пъти: през 2019 г. по подозрение, че той и други политически опоненти могат да подклаждат размирици; и през 2020 г. по обвинение в подкрепа на войнстващи групи – обвинения, които той отрича.
Обвиненията зашеметиха Пара, чиято Народна демократична партия някога управляваше Кашмир в съюз с партията на Моди. Но той смята, че мотивацията е била ясна:
„Бях арестуван, за да одобря принудително решението на правителството от 2019 г.“, разказа мъжът, визирайки потушаването на съпротивата в Кашмир след премахването на полуавтономния статут на региона.
Администрацията на Моди твърди, че този ход е бил необходим за пълното интегриране на спорния регион с Индия и за насърчаване на икономическото развитие там. След ареста си през 2020 г. Пара остава в затвора близо две години, често в изолация, и според експерти на ООН е бил подложен на „жестоки разпити“. Ето какво заяви пред медията Пара, който се стреми да представлява главния град на Кашмир на предстоящите избори:
„Престъплението ми беше, че исках интеграцията на Кашмир, а не чрез цевта на оръжието.“
Пара вижда собствената си съдба в по-широкия контекст на усилията на правителството на Моди да заглуши предполагаемите си опоненти, особено тези, които са свързани с мюсюлманите, които съставляват 14% от населението на Индия.
„Това, че най-голямата демокрация в света не е в състояние да асимилира или да предложи достойнство на най-малката част от своя народ, е огромен етичен въпрос“, уточни той.
Кампанията за превръщане на някога светска Индия в хиндуистка република може да помогне на Моди да спечели изборите в краткосрочен план, смята Пара, но ще бъде загубено нещо много по-голямо. Той поясни:
„Това излага на риск цялата идея за многообразието на тази страна.“
Журналист се бори със обвиненията срещу него
През октомври 2020 г. независимият журналист Сидик Капан беше арестуван, докато се опитваше да отрази правителствена репресия в северния щат Утар Прадеш, управляван от партията на Моди. В продължение на дни властите се опитват да овладеят протестите и възмущението от ужасяващ случай на изнасилване. Обвинените в престъплението са четирима хиндуисти от висшата каста, докато жертвата е принадлежала към общността на далитите – най-ниското стъпало в кастовата йерархия в Индия.
Капан, 44-годишен мюсюлманин, е задържан и вкаран в затвора още преди да стигне до мястото на престъплението, обвинен в намерение да подстрекава към насилие. След две години в затвора, през 2022 г. делото му стига до висшия съд на Индия. Въпреки че бързо е освободен под гаранция, делото срещу него продължава.
Случаят на Капан не е уникален и той казва, че той подчертава как Индия става все по-опасна за журналистите. Под силен натиск от страна на държавата много индийски новинарски организации са станали по-сговорчиви и подкрепящи правителствените политики. Той изтъква:
„Онези, които се опитват да бъдат независими, са подложени на безмилостна атака от страна на правителството.“
На чуждестранните журналисти е забранено да правят репортажи в Кашмир, например. Същото се отнася и за североизточния индийски щат Манипур, който от почти година е обхванат от етническо насилие. Телевизионните новини все повече се доминират от станции, които пропагандират хиндуисткия националистически дневен ред на правителството, като например нов закон за гражданството, който изключва мюсюлманските мигранти. Независимите телевизионни станции бяха временно закрити, а вестниците, които публикуват критични статии за програмата на Моди, установяват, че всякаква реклама от правителството – важен източник на приходи – бързо пресъхва. Миналата година офисите на „BBC“ в Индия бяха обискирани заради данъчни нарушения само няколко дни след излъчването на документален филм, критикуващ Моди.
Групата за защита на правата на човека „Репортери без граници“ поставя Индия на 161-во място в световния списък на страните, в които има свобода на печата.
Капан заяви, че след ареста си почти не е могъл да съобщава новини. Съдебният процес го занимава, тъй като му се налага да пътува до съда на стотици километри всяка втора седмица. Времето и парите, необходими за процеса, затрудняват издръжката на съпругата и трите му деца, казва Капан и допълва:
„Това се отразява на образованието им и на психическото им здраве.“
