Афганистанците в събота приветстваха обещанието на талибаните и САЩ за намаляване на насилието, въпреки несигурността, надвиснала от разкъсаната от войната страна, съобщава “Reuters”.
Събота беше първата сутрин на седемдневен период на “намалено насилие”, който трябва да доведе до мирно споразумение между Съединените щати и талибаните в Доха на 29 февруари. Ако то бъде подписано и последващите вътрешно-афганистански преговори представляват шанс за мир и потенциално премахване на хиляди американски войски, които са в Афганистан от страна на САЩ, а до момента са изтласкали от властта твърдите ислямистки талибани през 2001 г.
Много афганистанци споделиха, че се тревожат за това, което може да дойде след насилието на войната.
“Като гражданин, който е пораснал след завземането от страна на САЩ, не искам да жертвам всичко”, каза за Ройтерс Баха Фаркиш, 18-годишна студент от университета в Кабул, като се позовава на възможността талибаните да се върнат в някакъв момент и то с по-голяма сила.
“Не искам моята държава да губи постиженията през последните две десетилетия”, каза тя и добави: “Като млад афганистанец очаквам да запазя свободата на словото и мнението си след мирното споразумение с талибаните.”
Талибаните управляваха Афганистан от 1996 г. до 2001 г., след като иззеха властта след години на гражданска война и наложиха много ограничения на жените и дейности, които гражданите определяха като “не ислямски”.
От 2001 г. талибаните водят бурна война срещу международно подкрепеното правителство, убивайки хиляди невинни граждани.
“Не се чувства много надежда. В миналото имахме примирие и те доведоха до това талибаните да идват в градовете и където пожелаят”, казва 23-годишната Бушра Уеред, студент по бизнес в американския университет в Афганистан.
“Винаги сме се ужасявали от талибаните”, споделя тя. “Но, ако това е единственият вариант да постигнем стабилен мир, ще трябва да променим мнението си, защото не искаме да губим повече невинни хора.”
Странно чувство на щастие
По-голямо чувство на оптимизъм беше усетено сред по-старото поколение, което преживя гражданската война и последвалото пуританско управление на талибаните.
“Видях няколко режима да се сменят и нищо не ме направи толкова щастлив, както това в момента”, казва Мохамед Фардин, 55-годишен собственик на магазин в оживен пазар в Кабул, действащ вече 42 години.
“Снощи, когато чух новината, имах странно усещане на щастие”, каза 41-годишният Самиула, таксиметров шофьор в Кабул.
“Нетърпеливо чаках началото на деня (събота, първият ден на споразумението за намалено насилие), докато някой чака Еид – Мюсюлманския фестивал, Нова година или друг специален повод”, добави той.
Предишните опити за договаряне на мира бяха затънали от нападенията на талибаните, най-скорошните от които бяха миналия декември, когато бе осъществено нападение срещу американска военна база. Това от своя страна прекрати разговорите за определен период от време.
Жителите в Балх и Кундуз бяха със засилена охрана, казвайки, че ще изчакат да видят как вървят нещата.
Тържествата
В някои части на страната обявяването за намаляване на насилието бе посрещнато с големи тържества. Стотици жители в провинция Източна Пактия, засегнати силно от нападенията на талибаните през годините, се събраха в столицата Гардес, призовавайки афганистанското правителство, талибаните и международната общност да удвоят усилията си за прекратяване на войната.
В Джалалабад, столицата на провинция Нангархар, обитавана от бунтовниците, жителите се събраха на масово колоездачно събитие, за да отбележат началото на намаляване на насилието. В събитието взеха участие колоездачи от Нангархар, Кабул и други северни провинции, включително жени.
Нангархар също претърпя бунт от Ислямска държава, която нападна талибаните, афганистанското правителство и неговите международни съюзници.
“Моите три синове са убити във войни досега: единият в афгано-руската война, вторият в правителството на Хамид Карзай и третият от Ислямска държава”, споделя през сълзи 77-годишният Шир Гюл, работник в Джалалабад.
“Ако дойде мир, ще заведа внуците си на гроба на синовете си и ще поздравя душите им”, допълва мъжът.
Превод: Диана Тодорова
