
Обичаят „Оратник“ е древна българска традиция, изпълнявана вечерта на Сирни Заговезни – празник, който предшества началото на Великденските пости. Този обичай е запазен предимно в Южна България, особено в Родопите, както и в планинските села на Стара планина и Средна гора.
Името „Оратник“ произлиза от старобългарския глагол „оратя“, означаващ „говоря“. В основата на ритуала стои паленето на голям огън на височина край селото или в самото село, в който се поставя голямо дърво, наречено оратник. Младежите предварително изработват стрели от див дрян или други подходящи материали, дълги около 15-20 см, с връх и пера на задния край. С помощта на импровизиран лък те се упражняват да ги хвърлят на голямо разстояние.
Вечерта на Сирни Заговезни, след запалването на оратника, всеки ерген се стреми да изстреля запалената си стрела към двора на момичето, което харесва. Това хвърляне е съпроводено с наричания, често с еротичен характер, насочени към момичето и нейното семейство. От летежа и достигането на стрелата до целта се правят гадания за любовта и бъдещите взаимоотношения.
Обществото приема тези действия без упреци. Предварително семействата разчистват дворовете от запалими материали или ги покриват с негорими покривала, за да предотвратят пожари. Момите събират хвърлените в двора стрели и на следващия ден се хвалят помежду си с броя им.
Смята се, че младите се оставят да изпълняват този обичай, за да изразят свободно чувствата си преди началото на постите. Традицията около заговезнишкия огън насочва към древни тракийски езически култове. Има документирани опити на църквата да забрани тези практики, като например Турланският събор през 680 г. в Цариград, който изрично нарежда да се изостави паленето на огньове и прескачането им по стар обичай.
На някои места, като Самоковско, оратник се нарича разцепен и натъпкан със слама клон, който се запалва и се върти. В Троянско и Тетевенско се върти стар кошер, а в Еленско – каче, които се намазват с катран, пълнят се със слама и се запалват. В Източна Тракия и при тамошни преселници в Добруджа се пали кош със слама, който се издига на дълъг прът.
Основна място в оратника заемат ритуалните извиквания. Обикновено те са свързани с обстоятелството, че празникът отбелязва края на сезона на сватбите, каквито в по-далечното минало не се правят не само през Великия пост, но и до края на активния земеделски сезон през есента. По тази причина двойките, които не са се оженили, трябва да ограничат контактите си до следващия сезон на седенките, а често от този ден се смятат и за необвързани помежду си.
По време на оратника младежите правят още и иронични извиквания, най-често в смисъл, че бащата на любимата им ще им даде целия си имот, само за да се оженят за нея на следващата година. Това се прави и само като подигравка, като в този случаи роднините на момичето отговарят с фрази като: „Стоян има в гащите си всичко! Иди бръкни, та земи!“.
Днес обичаят „Оратник“ продължава да се изпълнява в някои български села, съхранявайки живи древните традиции и обогатявайки културното наследство на България.
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм