След като Иран е на прага на създаването на годно за употреба ядрено оръжие, а освен това все повече се налага мнението, че САЩ вероятно вече не са твърд и надежден съюзник, какъвто мнозина, особено в Европа и Близкия изток, дълго време приветстваха, се очертава началото на „пренареждане“ на позициите на традиционните съюзници.
По-рано този месец френският президент Еманюел Макрон осъществи запомнящи се посещения в Обединените арабски емирства, Катар и Саудитска Арабия. В ОАЕ той получи поръчка на стойност 19 млрд. долара за направата на 80 изтребителя „Rafale“ и 12 военни хеликоптера. САЩ обаче нямат такъв късмет, след като миналата седмица ОАЕ замразиха друго споразумение за продажба на оръжия на стойност 23 млрд. долара. След като посети официално Саудитска Арабия, Макрон се превърна в един от първите западни лидери, които се срещнаха с престолонаследника Мохамед бин Салман след убийството на саудитския журналист Джамал Хашоги, за което се твърди, че е одобрено от самия принц, който категорично отрича това твърдение. Френският президент обясни защо е предприел този ход, като заяви пред репортери в Дубай:
„Как можем да запазим мира и стабилността в Близкия изток, ако кажем: „Няма да разговаряме със Саудитска Арабия, най-населената и най-влиятелната държава в района на Персийския залив?„
Разбира се, в продължение на почти един век именно САЩ бяха върховният съюзник и предан партньор на целия Арабски полуостров – от Саудитска Арабия, през Кувейт, който Америка освободи, след като Саддам Хюсеин го завзе през 1990 г. , до Емирствата, с техните огромни петролни и газови богатства, където от десетилетия насам редовно акостират американски военни кораби. Сега, изправен пред нови заплахи, този регион търси нови съюзници или поне приятели в лицето на други влиятелни нации. Надеждата на голяма част от света беше, че президентът на САЩ Джо Байдън ще се окаже разграничи сериозно от възгледите на своя предшественик Доналд Тръмп – завръщане към времето, когато на САЩ можеше да се разчита за последователност, надеждност и най-вече за защита от най-опасните сили в региона. Естествено, не всичко е загубено, но времето не стига, както драматично показват събитията от последните седмици. Време е – всъщност почти е време САЩ да покажат гъвкавост и надеждност в отношенията си с държавите, чието приятелство искат да запазят.
В същото време САЩ трябва да проявят по-голяма чувствителност към въпроси, които биха могли да отблъснат страни, които са силно чувствителни към поведението на чуждестранните си партньори. Това очевидно се отнася за отдавнашни близки съюзници като Франция, но също така и за страни като Саудитска Арабия и Емирствата, които са чувствителни към различни културни, религиозни и социални проблеми. Все пак, именно предисториите днес разкриват по-ясно драматичния обрат, който може би предстои за традиционните съюзи и съюзниците в този регион и извън него. Спомнете си проваленото споразумение за изграждане на френски подводници на стойност 90 млрд. долара, който Австралия подписа, а после отмени, като през септември САЩ и Обединеното кралство изненадаха Франция неприятно със собствена сделка за атомни подводници. След този ход се разпространи схващането, че Франция не е готова да заеме същата твърда позиция срещу Китай на световната сцена.
Изненадващият отбранителен пакт „AUKUS“, сключен между САЩ, Обединеното кралство и Австралия разгневи силно френското правителство, въпреки че напрежението изглеждаше видимо смекчено от помирителните думи на Байдън към Макрон, когато двамата се срещнаха преди срещата на Г-20 през октомври. Коментарите на недоволство на Макрон бяха отправени на фона на разваленото ядрено споразумение с Иран и нарастващите опасения на регионалните сили, включително ОАЕ, Катар, Саудитска Арабия и Египет, че ще станат заложници на иранския ядрен потенциал.
Неуспехът на администрацията на Байдън да възстанови ограниченията по отношение на иранските дейности след оттеглянето на Тръмп от ядреното споразумение, сключено през 2018 г,. не допринесе за укрепване на позициите на САЩ. Сега американският ядрен чадър, който в продължение на десетилетия изглеждаше достатъчна гаранция за стабилни отношение, вече изглежда все по-нестабилен. Адекватното разбиране на приоритетите и особено на страховете на дългогодишните съюзници на САЩ в региона и извън него е от съществено значение, за да не се окаже страната маргинализирана в част от света, където някога е играла централна роля.
