Александр Красюк, украински гражданин, твърди, че е получил крайно обидно и нехуманно отношение от собствениците на хотел „Ескада Бийч“ в Ахтопол, където е работил като обслужващ персонал миналото лято.
В своя публикация във Фейсбук момчето говори за редица нередности с неизплатени, но работени часове, извънредно дълго работно време и несъобразяване с елементарни човешки права.
Сервитьорът споменава за случаи, в които рецепционистка от Молдова е била освободена без да си получи заслуженото месечно възнаграждение от 900 лева. Вместо въпросната сума, шефовете са й подхвърлили 100 лева, колкото да си купи билет и да се върне в своята държава, уточнява Александр.
Според момчето собствениците на „Ескада Бийч“ и в частност Йордан Тодоров Данов, са карали сервитьорите да работят като охрана поради липса на подходящи кадри, както и да изпълняват редица други задължения, които не влизат в длъжностната им характеристика.
Красюк призовава всички, които по един или друг начин са в туристическия и ресторантьорския бранш, да пропуснат хотела като дестинация за топлите месеци, за да не си изпатят, по думите на украинеца, от егоизма и наглостта на стопаните на ахтополския хотел.
От Искра.бг потърсихме другия собственик, Станислав, за да чуем и неговата гледна точка и да разберем основателни ли са отправените към тях обвинения.
В думите на Александр Красюк няма никаква доза истина, категоричен бе шефът на хотела. Ако имаше резон в твърденията на момчето, нямаше да се връщат толкова голяма част от служителите, някои от които ще работят за 5-та поредна година това лято на същото място.
Като странен бе определен и фактът, че сервитьорът точно сега, месеци преди старта на сезон 2021, е решил да потърси справедливост, давайки гласност на мнимата сага.
„Аз, ако от някъде съм недоволен, бих реагирал много по-рано и определено бих постъпил по друг начин“, смята Станислав. По негови думи украинецът е засегнат, защото не е потърсен повторно за сезонна работа, както негови познати колеги, и вероятно това е станало причина той да търси начин да „навреди на хотела и на нас“.
Станислав намира немалка част от чужденците за по-странни и с прекалено високи претенции, често неоснователни. Макар че не всички хора могат да бъдат поставени под един знаменател, трябва да се имат предвид конкретни особености на определени групи, ако сме решени да проверяваме истинността в думите им.
Цялата позиция на Александр Красюк, която той е публикувал в интернет пространството преди броени часове, може да прочетете по-надолу:
Целта на тази история е да предупреди всички, които ще отидат да работят в този хотел. Който иска да почива там? Кажи ми какво става там? Ако някой прочете това и преосмисли избора си, ще бъда щастлив.
Предистория
Всяко лято пътувах за работа в България (като барман или сервитьор). Връзките покрай цялата известна пандемия на старото място в град Пловдив нямаше как да се възобновят поради причината, че ресторантът просто е затворен.
Много обичам тази страна. Имам много приятели в нея. Тя стана втори дом за мен. Българската култура, хора, манталитет.
Възможностите от агенцията, чрез която вече пътувах да работя, бяха много малко. И най-вероятно нямаше да напиша тази история, ако не беше предложението за работа като сервитьор в хотел „Ескада Бийч“. Изпращайки автобиографията си, в мислите си представях четвъртото си пътуване.
И ето, че съм одобрен. Събирам си багажа и заминавам за Одеса, а оттам за град Ахтопол. В очакване на нови запознанства и приключения. Ако знаех къде ще отида…
От Украйна бяхме седем души. Трима готвачи, двама сервитьори, две камериерки. Всеки от нас е с опит, особено готвачите, които са работили в най-добрите ресторанти в Украйна и 5-звездни хотели в България.
Искам да предупредя всички!!! Гражданите на Молдова, България, Украйна и други страни никога, никога не забравяйте! Не отивайте да работите в този хотел. Сега нека започнем нашата история, на места тя ще изглежда фантастично, но ви уверявам, че всяка дума тук е истина.
Пристигане
На българската граница на всички, които идваха да работят, беше казано да седят под карантина. Осигуриха ни хотел, храна и настаняване. Естествено ние всички се разстроихме, тъй като никой не искаше да стои две седмици в стаята. Но законът си е закон. Дадоха ни хартия, телефонни номера и адрес. Отидохме в Ахтопол.
Когато пристигнахме, никой не ни чакаше, те бяха изненадани, че изобщо сме пристигнали. Започнаха да ни настаняват по стаите. Нашата стая с Андрей (готвач) беше склад. Пълна с мръсни кърпи и всякакви боклуци, през които се виждаха две легла. С малък прозорец, който водеше към коридора.
Дори нямаше светлина, сменяха крушката пред нас. Свеж въздух просто нямаше, не беше възможно да се спи през деня. Напомняше ми за газовата камера, в която убиваха евреи.
След като слязохме при един от собствениците на име Станислав, показахме документите, които ни бяха дадени за наблюдение, и помолихме да преместим поне някъде, където има поне прозорец. На което той отговори: „Това са добри условия, не се притеснявайте и се настанявайте“.
Естествено, че искахме да тръгнем веднага, но 14 дни не можехме да излизаме и да се появяваме на улицата. Но според собствениците на хотела, короновирусът е измислица, карантината, както и Законът на Република България не трябва да се спазват. Казаха ни, че утре всички започваме работа.
Първи работен ден
Условията на агенцията са следните – 9 часа на ден, без почивен ден. Три пъти хранене. Рециклирането се заплаща.
Аз и друго момиче на име Даша (сервитьор) бяхме поставени да работим наведнъж за 11-12 часа на две смени. При условие, че работим така от седмица. Естествено, трябваше да платим за рециклирането, както обеща Станислав. Аз бях първа смяна. Идвам на работа. Слагат ме на терасата, все едно работя тук от 5 години и знам всичко. Никой нищо не показва или обяснява.
Маси и магазини са стари принципно като всичко в този ресторант. Терасата е в ужасно състояние, снимките на хотела са много различни от реалния вид, може да се помисли, че това е друго място и снимката е просто взети от интернет.
Само аз трябва да почистя около 50-60 маси половин час преди гостите да дойдат. Ако имах 8 ръце и 20 години опит като сервитьор, това пак не би било реално. И тук пред вас се появява моят „любим“ герой на тази история, богоподобен човек, според неговата версия, Йордан Тодоров Данов. Вторият собственик на този „прекрасен хотел“. Вероятно нямаше да напиша всичко това, ако не беше той.
Никой на планетата не е успявал да ме вбеси, но винаги има изключение от правилата. Ще има отделна глава за него и ще продължим. Той не знаеше елементарните правила на етикета и учтивостта. От начало започна да ми казва, че работя бавно, ако не успея, ще имам проблеми. Кимнах разбиращо и го подредих. Свърших с час по-късно, когато гостите дойдоха, защото се справях сам.
На смяна имаше само 4 сервитьори, които обслужваха 200 души туристи. От които 3 бяха вътре в екстрадицията. Когато закуската свърши, имаме около 5-10 минути да хапнем и ние, тъй като трябва бързо да подготвим ресторанта за вечерята, която ще бъде след два часа. През първата седмица различни „шефове“ (синът му, неразбраната жена от рецепцията) на този хотел дойдоха при мен и Даша (сервитьор).
Те постоянно ни упрекваха в нещо, казваха едно и също и си тръгваха. Категорично отказаха да влязат в нашите позиции. Проблемът беше, че просто нямаше достатъчно персонал. Нямаше градинар, хостел, бармани, чистачки, мениджъри. Ние ги заменяхме. За всички проблеми бяха виновни сервитьорите. Колкото и бързо да се работи, всичко, което е необходимо да се постигне – не е възможно.
Ако сам се справиш, имаш 5 минути почивка и веднага ти дават нови задачи. И правихме абсолютно всичко. Миехме прозорците, плочките, които не се измиват, когато шефът е в лошо настроение – миехме асфалта. Стояха зад бара (слагаха всеки човек, дори ако не знаеш как изглежда уиски и бутилка водка), ако няма миячка, ще миеш чиниите. Успоредно с това жената, която дойде да работи като готвач, я поставиха на мивката. Толкова много нови професии не съм имал през целия си живот като тук за една седмица.
Задушна камера с легло, работа, на която всеки ден нещо ново е измислено, укори и унижения, това се повтаряше ежедневно. Колкото и да се стараеш, няма да получиш нито една добра дума. Всичко е устроено така, че да ни пречупи и да станем робите, за които ни смятаха тук. Данов каза в прав текст: „аз платих за вас, правете каквото ви кажа”.
Пристигане
Мина първата седмица, която ми изглеждаше като вечност, на следващия ден трябваше да дойде персонал от Молдова. Смятахме ги за нашето спасение, защото мислехме, че работата ще се оправи. Ако има достатъчно хора, всички ще застанем на позициите си. Но ако беше така, нямаше да има история.
Андрей и аз (готвач) се заселихме в различни стаи, въпреки че имаше свободна стая, в която поискахме да бъдем преместени. Но тук всичко е направено така, че да не ти е удобно. И както иска Месията, Божият Син, Йордан Тодоров Данов. Както казваше той, тук всичко е мое, аз решавам къде ще живееш.
Преместихме се в малко по-добри условия за настаняване. Те се различават по това, че имаше прозорец и телевизор във формата на кутия. Но Данов каза, че за нас е чест да живеем в такива ковчези, че ние сме още новобранци за такива апартаменти. Ако има нещо, което не му харесва, ще ни премести в най-лошите стаи в този хотел. Най-накрая този ден дойде, аз да отида на работа и на лицето ми да се появи първата усмивка за седмицата.
Видях три нови сервитьорки от Молдова. Незабавно нашето ръководство дойде с нови промени и нови правила. Сега имахме право да се храним само два пъти на ден в трапезарията – това е клон на хотела, където са изпратени да работят нашите готвачи от Украйна. Ходехме само един по един. Имаше две ястия, от които да избираме, един ден ни хранеха с ориз и картофи, на втория ден със супа и салата. Свинете, които изхвърляхме от бюфета, се хранеха по-добре от нас. Ако видят, че си взел нещо за хапване, глобата е 50 лева незабавно.
Имам много силно развит авантюристичен дух, чудех се докъде могат да стигнат нещата, кой ще остане до края на сезона. Защото всичко това все още е цвете в сравнение с това, което ни предстоеше. Понякога си мислех, че съм попаднал в реалити шоу, където всички, които останат, ще получат някаква награда. Но това не е шоу, а хотел „Ескада Бийч“. Тук можете да получите само един куп глоби.
Първите уволнения
Започнахме на три смени. Всеки си има собствен район, за който отговаря, а аз бях на бара като единствен, който обичаше да работи като барман, смятах, че това е мини повишение, което продължи само три дни. Даша отговаряше за чистотата на терасата, някой за изнасянето на храната.
Оказва се, че богоподобният не е изчислил, че персоналът ще бъде толкова многоброен, въпреки че имаше пълен хотел с туристи. Всички се справяхме с неговите задачи. Месията се ядосваше, че всички имаме време за почивка. Реши да уволни един човек. Но той не рискува, за да изгони някого, тъй като ние работим само около седмица и половина, и щеше да се наложи да плати неустойка.
Тогава започна да се проявява истинското му лице, стар измамник и луд. Първата ситуация, от която ми се подкосиха краката. Работа, много клиенти, стоя на бара. Наливам бира, чувам силен трясък по стъклото. Обръщам глава, той стои и върти пръста си до слепоочието си. Не разбирам какво се е случило. Чакам да дойде и да ми каже какво не е наред.
Лично, разбира се, той не дойде, а изпрати по-възрастния сервитьор, чиито думи ме оставиха в ступор: „Саша, ти никога повече няма да работиш в бара, по причина, че държиш пръстите си в чашата“.
Трябваше да се върна на любимата си тераса. В същия ден той дойде в кухнята. 60-годишен мъж каза на всички готвачи, че не могат да готвят и ако той просто хвърли нещо в чинията, че ще бъде по-добре и по-вкусно, отколкото те го правят.
Гражданите на Молдова, България, Украйна и други страни никога, никога не забравяйте! Не идвайте да работите в този хотел!
На следващия ден започвам работа на улицата (терасата). Успяхме да измием старите мръсни маси, пода и всичко, което може да се измие с вода. Всеки ден от 11:00 до 12:00 часа богоподобният обикалял наоколо. Разваляйки настроението на целия персонал, той дойде и при нас. Разбира се, намери нови причини, поради които не харесва как работим, измисляйки още и още предмети, които трябва да бъдат измити или почистени, понякога се стигаше до абсурдни ситуации.
Направихме си експеримент и няколко пъти не изпълнявахме това, което каза Данов, при което той дойде и каза, че сега всичко е както трябва, всичко е чисто. Като цяло не ставаше дума за хигиена и ред, той просто се наслаждаваше, когато хората страдат и слушат командите му, без той да възприема никакви противоречия или конструктивна критика започва да повишава гласа си.
Един от нас не издържа, започна да говори за предубеждения в шефското отношение. На което той отговаря, че „работи 30 години като шеф и вижда всичко. Вижте колата ми, нещата ми. Каквото и да правя, ще го направя добре. И искам и вие да го правите“. Цитирам дословно. Колкото и абсурдно да звучи.
Атмосферата в колектива започна да се разпада, дори новите започнаха да разбират, че работят за меко казано неадекватен, нарцистичен психар. На този ден ще завърша до 15:00 часа и ще се оттегля, защото скоро ще свършат 14-те дни на условната карантина и ще мога да напусна този проект. Единственото забавление, което имах тук, беше спортната зала от хотела, в която скоро бяхме забранени да посещаваме, без причина.
Нямаше интернет в стаите, прекарвах свободното си време в залата или спях. Както и голяма част от персонала. Дните се проточиха като години.
На следващата сутрин. По пътя към магазина се срещам с моя колега сервитьор, който ми казва, че Данов има идея в неговия „гениален мозък”. Сложи мен и друг сервитьор на име Дима в охраната.
След като види кой от нас работи по-добре, печелившият ще получи супер награда, според ЦАР Йордан, а именно – ще остане охрана до края на сезона и ще работи всяка вечер без почивен ден. Със същата заплата.
Няма значение дали сте в охраната, рецепцията или в кухнята. Както се носят слухове от служителите му, които са работили повече от година. Той решава да ти даде пари или не, ако работиш добре, ще получиш бонус. Според Данов всички се справят много зле и трябва да благодарите, че ще ви даде поне 900 лева.
На старши сервитьора, чрез когото той предаваше всичко, каза, че няма да работим така. И в главата му дойде още по-гениална идея. Всички сервитьори да се редуваме за охрана. Настана общо недоволство. Трима молдовци искаха да си заминат.
Какво се случи? Отидохме да говорим с него лично. На твърдението „дойдохме да работим като сервитьори, не като охранители“, този човек отговаря с ехидна усмивка и любимата му фраза „че всички работят лошо, аз ви правя голяма услуга, че няма да уволня никого“.
Пишем колективно на агенцията, че тук става пълна глупост и ако някой бъде поставен да работи като охрана, всички ще напуснат веднага. С богоподобния е бил проведен разговор и той решава да направи отстъпки.
Това беше първата ни малка победа над този диктатор. Но не след дълго музиката свиреше. Данов беше бесен. Когато дойде при нас, започна да заплашва с много глоби, че има много работа, че никога няма да го се поправим и ще има нарушения във всеки случай. Ако нещо не ви харесва, напуснете.
Гриша (офицерът) започна да възразява „ние всички правим това, което ни се казва, и не разбирам защо твърди, че работим зле? Всеки вижда, че Данов се отнася лошо и несправедливо с нас“.
В хода на спора, когато богоподобният изчерпва аргументите си, той просто уволни Гриша, след което напуснаха и двамата му приятели, издържали само 6 дни. Първите отпаднаха без да им е платено всичко дължимо.
На другия ден имаше последвал инцидент, който доказва подлостта, малодушието, мозъчния мраз и шизофренията на този човек. Момчетата оставиха нещата си в стаята ми и стояха на пейката пред хотела в продължение на два часа. Като приятел с тях благоволи да излезе да говори самият внук на Аполон и Афродита – Йордан Тодоров Данов. „Защо – с учудено лице попита, – защо сте си събрали багажа и си тръгвате, ако не съм ви уволнил“? Въпреки, че всички чуха в прав текст как той уволни момчетата.
Йордан отново започна да преразказва вчерашния ден, какво и как е говорил. Започна да се занася, че просто никой от нас не разбира добре български, въпреки че момчетата са студенти, учили в български университети и нямаха проблеми с езика.
По време на нов конфликт той ги нарече дървета, които не могат да работят, изгони ги от хотела като кучета. Такова ужасно отношение не съм виждал. Успоредно с това ЦАР Йордан започнал да звъни на някого. Реших да се дръпнем от мястото и да изчакаме автобуса в парка наблизо. Около нас подозрително започна да кръжи полицейска кола като лешояд над мъртво тяло. След две обиколки тя спря. Както може би се досещате, този страхливец се беше обадил на ченгетата. Слава Богу, всичко се размина.
Биполярният Данов
Богоподобните започнаха да се усещат, че ситуацията е много напрегната. Целият колектив беше като буре с барут, което се нуждаеше само от искра, за да може останалата част от персонала да избухне и да си тръгне. През следващите три дни той рязко започва да хвали всички, че сега перфектно си вършат работата. Стигаше дотам, че ме спираше на улицата и ме питаше дали съм ял.
За около три седмици работихме по нормални часове, въпреки че останахме по-малко хора. Всеки си знаеше работата, с гостите се справяхме спокойно. В колектива се възобнови приятелската атмосфера. За кратко. В момента, в който си помислих, че всичко е свършило и че момчетата, които напуснаха, се жертваха за доброто на останалите, нещата претърпяха нов обрат.
Данов отново започна да се намесва в работата, измисляйки задачи в съня си, идваше при нас и крещеше, че нещо не сме го направили, въпреки че не е казал на никого. Великият шеф ни даде три дни да се поправим, след които смятал да стартират отново глобите.
Тук започва най-предубеденото отношение към хората, които не са му симпатични. И се случи така, че на този ден работех от 12:30 до 21:30 часа. Времето да почистим след вечеря не беше достатъчно и се налагаш да оставаме до 22:00 часа, защото, ако не го направим вечерта, ще закъснеем да приготвим залата за закуска на другия ден.
В 21:40 часа докато чаках приборите за полиране, се отбих до стаята да се обадя на колега. Глобиха ме 50 лева, че съм стоял 15 минути без работа. Нямаше какво да се направи, работният ден свърши, но те ме глобяват за това, че съм закъснял на работа.
Седмица по-рано друго момче, отново сервитьор като мен, дойде на работа пиян, счупи сума чинии. Изкара половин час и го изпратиха у дома. Абсолютно всички разбраха, че това е заслужена глоба от минимум 200 лева, тъй като е вкарал в беля целия персонал и е направил поразия. Но богоподобният дори не му се разкрещя, тъй като пичът е пиянствал със сина на шефа. На едни е позволено всичко, на други нищо.
Ние започнахме да се адаптираме към всички нови условия, обядвах набързо за 5 минути в помещение 2 на 2. Не беше възможно да се храним в трапезария.
Месец до края
В слънчевата сутрин на август, при нас с Даша дойде момиче от рецепцията, което от три седмици беше предупредило, че ще напуска. Собствениците бяха съгласни, обещаха да изплатят всичко, освен билета за връщане, както е упоменато в договора. Нищо не предвещаваше бедите. Помня, че тя излезе от хотела в истерия, защото вместо полагащите й се 900 лева й платиха само 100 лева, колкото да й стигнат за билета.
Рецепционистката работеше по 16 и 12 часа, защото нямаше достатъчно персонал. Това беше и причината да иска да се махне. Имаше проблем с черния дроб, всички го знаеха много добре.
Сама с куфара си 19-годишната студентка бе изхвърлена без пари. Изгонването й бе аргументирано с това, че е ощетила останалите като е решила да си тръгне. Изговориха се много неща, били платили най-висока цена за нея на агенцията и какви ли не глупости. След като позвънихме да проверим, се оказа, че нищо от избълваните срещу нея думи не е вярно.
Оттам насетне агенцията прекрати работа с въпросния хотел. Инициативата е наказуема. Преди не разбирах напълно същността на тази фраза, докато не работих в „Ескада Бийч“.
Първа ситуация. Идва момче, Емо, което поиска да заеме свободната позиция на бара и да работи от 09:00 до 12:00 часа. Предложиха му същото заплащане като за 9 часа, защото му харесвало общуването с хората и това било достатъчно, без бонуси, без нищо. Нима си вярваха? На кой му харесва да стои 15 часа на работа само заради комуникацията с клиенти?!
Във втората ситуация не намирам логика. Двамата готвачи, които работиха с мен, бяха помолени да работят цял месец по 12 часа всеки ден. Те дълго се противиха, защото са били наясно, че извънредният труд не се заплаща. Вторият собственик, Станислав, обаче излезе с версията, че просто били мързеливи. След поредица от разговори са били договорени повече пари и служителите се съгласили. След един месец, както може би се досещате, се оказва, че всичко е било лъжа и допълнителното възнаграждение така и не стигна до тях.
Момчетата буквално трябваше да тичат след Станислав. Ще ви кажа, че за не толкова младата си възраст, той може да накара всеки шампион по бягане да му завиди. Той им обясни така – миналия месец сте получили заплата за 12 часа, изплатени са ви били 1200 лева (въпреки че готвачите дойдоха да работят за най-малко 1400 лева за 9-часов работен ден).
В края на сезона никой вече не можеше да вземе Данов насериозно. Когато оставаха две седмици до затварянето на хотела, той най-накрая полудя. Новите му идеи предизвикаха истеричен смях. „Не сервирайте много храна на туристите, защото те не ядат всичко“, нареди. Обяснете ми, как да не давате на човек храна, за която е платил? Въпросният шеф ме караше да следя всеки клиент дали яде и по какви порции.
Който е работил на терасата, трябва да влезе в ресторанта и да докладва на другите сервитьори. Следващият път на този човек му дават по-малко, а ако той възрази, трябваше да кажем „съжалявам, шефът забрани„. Разбира се, че не сме го правили, защото това е варварство, но почти всеки ден ни се повтаряха инструкциите.
Всички, които са почивали в хотел „Ескада Бийч“ в Ахтопол, не се колебайте да оставите своите РЕАЛНИ отзиви. Защото на много сайтове положителните реакции просто се въртят от ботове, сам проверявах всичко. Лично аз имам оплаквания от посетители по отношение на стаите и храната. Давайки отзива си, вие предпазвате другите от това да развалят и те своята почивка.
През тези три месеца имаше десетки различни несправедливи ситуации, след които мога да напиша цяла книга. Ще се изморя да описвам, мисля, че успях да изложа същността на цялото преживяване. Всеки ден наблюдавахме самолюбието на Йордан и абсурдността на това, което се случва, но всичко, което не ни убива, ни прави по-силни. Какво ни държеше?
Нашата малка сплотена и дружелюбна група, която се опитваше да се бори срещу един общ враг. Прекрасните български летовници, които се притесняваха за нас като за свои деца, се интересуваха и искаха да помогнат по всякакъв начин. Благодаря ви.
Хуморът спасяваше в най-депресиращите ситуации. Когато си мислиш, че няма да стане по-лошо и това е дъното, Данов непрекъснато показваше, че грешим. Дайте му повече власт и ще видите най-лошия диктатор, който Земята е носила. Парите също не ни се плащаха навреме и колкото и да се стараеш, ще получиш същата сума.
Посветено На Йордан Тодоров Данов
Всеки ден чувах упреци от теб, че ние всички не работим, а стоим и гледаме. Прав беше, наблюдавах как наказваше със сълзи и алчност всички сервитьори и сервитьорки. Знай, че винаги има добро и зло, карма, от която марковите ти дрехи не могат да те спасят. Всичко в този живот се връща като бумеранг. Всичките ви измами с парите на обикновените студенти, дошли да се борят за по-добър живот за себе си.
Говорих с всеки от персонала, независимо дали е българин, украинец или молдовец. Никой не те уважава, купуваш фалшивите усмивки на хората, които се въртят около теб. Зад гърба си те мразят с всяка клетка на тялото си.
Тази история е историята на всеки един, макар написана от моята ръка. Не може да се отнасяш така с хората, които печелят пари за теб. Хвърляш камъни в стъклена къща.
