Около живота на най-големия син на цар Иван Александър продължават да битуват твърде много неясноти и неточности в датите на събитията. А дори и самите събития, описани в хрониките на Никифор Григора, Йоан Кантакузин и т.нар. Безименна българска летопис (Анонимната българска хроника), предизвикват много въпроси. Днес все още е трудно те да бъдат възстановени достатъчно сигурно и надеждно.
Роден около 1322-1324 г. още по времето, когато баща му е само деспот на Ловеч, Михаил е обявен според традицията за съвладетел година след като Иван Александър овладява трона, за да се узакони престолонаследието. Като съцар с името Михаил Асен е изобразен на сечените от баща му сребърни монети.
Летописците отбелязват, че с мирния договор от 1332 г., сключен между Иван Александър и Андроник III Палеолог (след като българите разгромяват ромеите при Русокастро), е уговорен династичен брак между Михаил Асен и императорската дъщеря Мария Ирина Палеологина. По това време и двете царствени деца са още малки затова сватбената церемония се състояла няколко години по-късно (около 1336 или дори 1339 г.). За място на церемонията е избрана местността Комнинови ливади в околностите на Адрианопол.
Бракът на Михаил и Ирина продължава до смъртта на Михаил Асен през 1354/1355 г. (датата и ситуацията около неговата смърт са отделна тема за дискусии и хипотези). Т.е. този брак (ако приемем за валидна 1339-та за годината на неговото сключване), е с продължителност най-малко 15 години. Скоро след трагичната гибел на престолонаследника вдовицата му се връща в Константинопол. Според Никифор Григора Михаил Асен няма деца от този брак. Но някои сведения в публикуваните родословия на фамилията Шишман, достъпни в интернет, пораждат съмнения в правотата му.
В изнесените данни на сайта на основаната през 2001 г. Фондация за средновековна генеалогия (Foundation for Medieval Genealogy) се появяват имената на двама негови сина – Алексий Асен, очевидно роден още приживе, и Андрей Асен, с когото Ирина съгласно някои източници е бременна в момента на гибелта на младия цар.
В скоби да вметнем, че отстраняването (доброволно или не) на Мария Ирина Палеологина от българския царски двор напомня историята с унгарската съпруга на Гаврил Радомир столетия по-рано, която също се прибира в родината си с княжеския наследник Петър Делян, а според някои изследователи и с дъщеря Агата. Очевидно не е прецедент.
И така нека видим какво ни предлага като информация масивът данни на Фондацията за средновековна генеалогия. В иначе кратките записи относно потомците на Михаил Асен има интересни подробности, които могат да зададат насока за по-нататъшни издирвания. За съжаление няма информация за първичните извори, от които са почерпени тези сведения. Детайлите обаче са достатъчно любопитни и навеждат на мисълта, че някъде съществуват запазени родови хроники или други документи, които да потвърдят тези сведения.
За Алексий Асен, първородния Михаилов син, е посочено, че пребивава в Сяр в периода 1365-1375 г., а от 1371 г. е назначен на византийска служба. Отбелязано е, че от неизвестна по име съпруга той има дъщеря и син. Дъщерята Ирина Асенина е омъжена за венециански патриций от рода ди Бернардо, който за известно време е привлечен на ромейска служба. По-късно ще се върнем на тази дъщеря. Синът Исак Асен се издига до управител на Константинопол и е посланик при османците през 1420 г. Това са все детайли, които звучат достатъчно конкретно.
За втория син Андрей Асен се твърди, че е назначен за управител на остров Лемнос през 1405 г., и че има три или повече деца, на едно от които е упоменато името – Мануил Палеолог Асен.
Нека сега се върнем на Ирина Асенина, внучката на Михаил Асен. Търсейки информация за нейния съпруг, открихме един Паоло ди Бернардо. Роден около 1331, починал през 1393 г., той е издънка на знатна патрицианска фамилия, водеща началото си още от Античността от района на град Тревизо, но по-вероятно е корените й да водят към Рим. Дипломат, хуманист, оставил кореспондеция с такива бележити личности от епохата като Петрарка, Джовани Конвертино, Пиетро де Натали и др. В аналите на Венецианската република се съхранява информация, че той сключва брак през 1362 г. във Венеция с жена на име Чечилия и се сдобива със син от нея на име Франчешино. Това съвсем не изключва възможността Паоло да има и втори брак с Ирина Асенина. Не е трудно да си представим как при някое от постоянните си пътувания (обиколил е Далмация, Кипър, Сан Марко и т.н.) посещава Константинопол (където вероятно живее семейството на Алексий Асен, още повече като се има предвид каква престижна длъжност изпълнява неговият син Исак Асен в имперската столица) и бива уреден този брак.
Друга възможност е Ирина Асенина да е омъжена за родственик и съименник на Паоло ди Бернардо. В полза на такава хипотеза говори информация от “Libro d`Oro di Melita”. В този документ, проследяващ родословието на видни поданици на Малта, се съхранява информация, че през 1400 г. венецианският патриций Паоло ди Бернардо се оженва за принцеса Ирина Асенина. Тъй като цитираният по-горе Паоло ди Бернардо по това време вече е покойник, очевидно става дума за по-млад представител на същото благородническо семейство. В подкрепа на тази хипотеза е и информацията от сайта www.myheritage.com, където се открива Паоло ди Бернандо с рождена дата около 1369 г., починал на 26-годишна възраст през 1395 г. и оставил вдовица съпругата си Ирина ди Бернардо (родена Асенина), която пък според същия сайт е родена през 1371 г. Видно е при това положение несъответствието в годината на бракосъчетанието им – то няма как да е станало в 1400 г., а някъде близо около 1395 г. и малко преди това.
Връщаме се към малтийските анали, където откриваме запис, че Паоло и Ирина имат син Микеле ди Бернардо, установил се в Малта от 1430 г. Синът на Микеле – Бартоломео ди Бернардо (роден около 1440 г.) на свой ред има дъщеря Прециози ди Бернардо (родена около 1503 г.), омъжена за Томео Имбролио. Нататък може да се проследят техните потомци през столетията чак до последните членове на рода Имброл от началото на XX век, които вероятно имат живи наследници и към днешна дата.
